Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 702 от 19.05.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4093/2024
Вид
Решение № 702
Подписан
19.05.2025
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Плевен, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430104093 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 367,00 лева

Насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 2095 лв./частичен от 3283,58 лева/ Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Л.

В. С., ЕГН**********, *** против *** АД, *******, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищцата е платила на ответното дружество сумата от 367 лв. без основание. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 367,00 лв., като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявеният иск. Твърди, че на 17.02.2023 г. между „***” АД, в качеството си на кредитодател, и Л. В. С., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № ***. Твърди, че в изпълнение на задължението по договора за кредит на дата 17.02.2023 г. кредитодателят е превел сумата по 1 кредита в размер на 2500 лева по банкова сметка на Кредитополучателя.

Описва конкретно процеса на сключване на договора и излага правни съображения относно неговата действителност. Твърди, че съгласно сключения между страните Договор за кредит № ***, кредитополучателят е получил от ответника паричен заем в размер на 2500 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.

Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 18.02.2023 г. до 17.02.2025 г. и при условията, договорени между страните. Твърди, че в изпълнение на задължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата по кредита по банкова сметка. Твърди, че съгласно Договор за кредит № ***, Общите условия на „***“ АД и погасителния план, приложим към него, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита, която е в размер на 1089.22 лева за периода от 18.02.2023 г. до 17.02.2025 г. Твърди, че в Приложение № 1 към Договор за кредит № *** е виден броя на погасителните вноски, годишната лихва за ползване на кредита, а именно 37.45%, а годишния процент на разходите /ГПР/ по Кредита е в размер на 49.00%. Счита, че с оглед на горното се установява, че между „***“ АД (небанкова финансова институция по ЗКИ) и Л. В. С. е сключен Договор за кредит № *** и че ответникът е получил сумите въз основа на валидно възникнало договорно правоотношение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срокът за отговор е предявен насрещен иск от *** АД срещу Л. С., в който се твърди, че на 22.05.2023 г. г. между „***” АД, в качеството си на кредитодател, и Л. В. С., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. Излага твърдения за начина на сключване на договора. Твърди, че съгласно сключения между страните Договор за кредит №

***, кредитополучателят е получил от „***” АД паричен заем в размер на 4500 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 23.05.2023 г. до 22.05.2025 г. и при условията договорени между страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата по кредита, а именно 4500 лева, по банкова сметка на кредитополучателя. Твърди, че падежиралата главница е 2 в размер на 2605.85 лева. Падежът на всяка погасителна вноска е посочен в приложения погасителен план по Договор за кредит № ***. Към настоящият момент кредитополучателят е в забава на вноски частично от 9-та, изцяло от 10-то до 16-та вноска включително. Твърди, че съгласно чл. 12, б. а) от Общите условия на „***“ АД, приложими в отношенията между страните в настоящото производство, в случай на неизпълнение на задължения от страна на Кредитополучателя към Кредитора, последният има право да обяви задълженията на Кредитополучателя за незабавно и предсрочно изискуеми.

Твърди, че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на задълженията към кредитора „***“ АД, тъй като въпреки настъпването на падеж на погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № ***, кредитополучателят не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя.

Изпадането в забава представлява конкретното неизпълнение на задължение на кредитополучателя. Счита, че позоваването на норма от Общите условия, като неразделна част от правоотношенията между кредитора и длъжника, представлява достатъчно обстоятелство, за да се счете, че за кредиторът е настъпило правото да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „***“ АД, с настоящата насрещна искова молба обявява Договор за потребителски кредит № *** за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец Л. В. С.. Моли предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда. Твърди, че претенцията по настоящото производство е в размер на 2095 лева, частично от 3283.58 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по процесния договор за кредит, ведно с предсрочно изискуемата главница. В случай че съдът обяви Договор за потребителски кредит № *** за недействителен, то обръща внимание относно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК като Л. С. следва да бъде осъдена да чистата остатъчна стойност на кредита, а именно сумата в размер на 2095 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

Моли Л. В. С. да бъде осъдена да заплати на „***” АД следните суми 3 съгласно сключения помежду им Договор за потребителски кредит № *** и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложение и Общи условия 1) Главница в размер на 2095 лева, частично от 3283.58 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита. В случай, че съдът обяви Договор за потребителски кредит № *** за недействителен, то на основание чл. 23 от ЗПК Л. В. С. следва да върне чистата сума по кредита, а именно 2095 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

Претендира направените деловодни разноски.

В срок е подаден отговор на насрещната искова молба, в който Л. С. твърди, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Твърди, че съгласно договора, заемателят дължи неустойка и такса преференциално обслужване, които суми следва да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска.

Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

4

По изложените по-горе съображения счита, че „***" АД е надвзела неправомерно възнаградителна лихва в размер на 1124,34 лева, неустойка в размер на 2553,20 лева и такса преференциално обслужване в размер на 260,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 3937.54 лева и ги е получавала без основание. Поради което, предявява при условията на евентуалност ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ: ако бъде приет предявения иск за главница в размер на 2095,00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за ПРИХВАЩАНЕ между главницата по кредита в размер на 2095,00 лева със сумата от 3937,54 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи- възнаградителна лихва в размер на 1124,34 лева, неустойка в размер на 2553,20 лева и такса преференциално обслужване в размер на 260,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 3937.54 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от Договор за потребителски кредит № ***/17.02.2023г., Приложение № 1 към него, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Общи условия /л.25-42 от делото/, че между ищцата по първоначалния иск и "*** " АД е сключен договор за потребителски кредит № ***/17.02.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 2500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 24 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 320,92 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва, такса и неустойка или сумата в общ размер от 7702,02 лв., от които 2500 лв главница, 1089,22 лева възнаградителна лихва, 99,84 лв. такса и 4012,96 лв. неустойка. Установен е годишен лихвен процент от 37,45 % и годишен процент на разходите от 49,00 %. По делото не са ангажирани доказателства за уговорена неустойка, а нейният размер фигурира единствено в погасителния план към договора. В графа „неустойка“ от погасителния план към всяка анюитетна вноска се прибавя сумата от 167,21 лв. / неустойката за съответния месец /.

Не се спори между страните и се установява от Договор за 5 потребителски кредит № ***/22.05.2023г., Приложение № 1 към него, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Общи условия /л.47-64 от делото/, че между ищцата по първоначалния иск и "*** " АД е сключен договор за потребителски кредит № ***/22.05.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 4500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 24 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 577,79 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва, такса и неустойка или сумата в общ размер от 13867,10 лв., от които 4500 лв. главница, 2040,58 лева възнаградителна лихва, 99,84 лв. такса и 7226,68 лв. неустойка. Установен е годишен лихвен процент от 38,84 % и годишен процент на разходите от 49,00 %. По делото не са ангажирани доказателства за уговорена неустойка, а нейният размер фигурира единствено в погасителния план към договора. В графа „неустойка“ от погасителния план към всяка анюитетна вноска се прибавя сумата от 577,79 лв. / неустойката за съответния месец /.