Определение № 150 от 30.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. София, 24.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Частно касационно търговско дело № 20238003901988 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на “БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД” ЕООД, гр. Велинград и частна касационна жалба на Т. И. К., срещу определение № 304 от 10.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 389/2023 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответната страна - "УниКредит Булбанк" АД, гр. София, депозира становище по всяка от жалбите, оспорвайки същите.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение № 260011 от 09.05.2023 г. по гр.д. № 842/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от Т. И. К. против "УниКредит Булбанк" АД, гр. София, установителен иск с правно основание чл. 424 ГПК за признаване недължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. За да постанови този резултат, съставът е приел, че предпоставка за допустимост на иска по чл. 424 ГПК е наличие на новооткрити обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок, за които предпоставки съдът следи служебно във всяко положение на делото. Приел е още, че твърдените от ищеца новооткрити обстоятелства са за едностранна промяна от страна на банката на методиката за олихвяване на отпуснатия кредит, довели до увеличаване на 1 лихвата чрез прибавяне на нов компонент „премия“ при нейното формиране и за липсата на връчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, които са от съществено значение за съществуването на процесните вземания.

За спорен е посочен въпросът- доколко тези обстоятелства и представените във връзка с тях доказателства са новооткрити, т.е. такива, които са съществували преди изтичане на срока за възражение срещу заповедта, но към този момент са били неизвестни за ищеца и тя по обективни причини не е могла да ги узнае, съответно представи, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. За да аргументира отрицателен отговор на този въпрос, съставът е изложил съображения, че още с получаване на заповедта за изпълнение на 18.10.2018 г. ищецът е могла да се запознае с материалите по изпълнителното дело и по заповедното производство и да узнае за извършеното връчване, респективно липсата на надлежно такова, която да релевира чрез възражение по чл.414 от ГПК и в евентуално исково производство по чл.422 от ГПК. Посочил е още, че извършената промяна от страна на банката на методиката за олихвяване на отпуснатия кредит и увеличаване на лихвата чрез прибавяне на нов компонент „премия“ при нейното формиране се е осъществила с редица Протоколи на Управителния съвет на банката, засягащи Общите условия за предоставяне на кредити на физическите лица, с които Общи условия ищецът се е съгласил, подписвайки анекс към договора за ипотечен кредит на 24.02.2012 г. и с които Протоколи е могла да се запознае при полагане на дължима грижа.

Частните касационни жалби са допустими като подадени в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК.

По частната касационна жалба на “БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД” ЕООД, гр. Велинград.

В изложението за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: “1. Представляват ли по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК нови писмени доказателства протоколи на орган на банка - кредитор, респективно представляват ли новооткрити обстоятелства обективираните в тези протоколи решения, с които едностранно без знанието и съгласието на потребителя, банката-кредитор е променила методологията на лихвообразуването и едностранно е увеличавала лихвата по договора за кредит, при положение, че на потребителя тези писмени доказателства и обстоятелства не са му били известни до изтичането на срока за подаване на възражение и същият не е могъл да се снабди с тях в същия срок?“ , “2.

Посочването на някои от писмените доказателства като наименование, дата и номер в Общи условия към допълнително споразумение достатъчно ли е да се приеме, че на потребителя са му били известни обективираните в тях решения за промяна на методиката за изчисляване на лихвата като съществен 2 елемент договора за банков кредит и/или че е могъл да се снабди със същите в срока за подаване на възражение, при положение, че кредиторът не е посочил по ясен и категоричен начин в Общите условия, че с тези протоколи е променена методиката на лихвообразуването?”, “3. Представляват ли нови писмени доказателства, а обективираните в тях решения новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК. протоколи на орган на Банка - кредитор за едностранно увеличаване на договорената лихва, при положение, че съществуването на същите не е било известно на потребителя в срока за подаване на възражение, респективно не е могъл да се снабди с тях в същия срок?”, “4. Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на правния спор да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?” “5. Следва ли съдът да вземе предвид и фактите, които са настъпили или станали известни след предявяване на иска и които са от значение за спорното право и могат ли същите да обусловят допустимостта на иска с правно основание чл.424, ал.1 от ГПК, в случай, че същите представляват новооткрити обстоятелства за ищеца?”, “6. В какво се изразява дължимата грижа на длъжника за откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства и снабдяване със същите по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК?”, “7. Кои конкретни обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне на дължимата грижа за откриване на нови писмени доказателства и снабдяване със същите при предявен иск по чл. 424, ал.1 от ГПК?”

Въпроси първи до трети включително страната обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- като такива, решени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 55 от 16.09.2013 г. по т. д. № 723/2011 г., II т. о. на ВКС; решение №95/13.09.2016 г. по т.д. 240/2015 г. по описа на ВКС, II т.o; решение №15/18.04.2018 г. по т.д. №2439/2016 г. по описа на ВКС, I т.ο; определение № 264 от 08.05.2014 г. по т. д. № 3525/2013 г., II т. ο. на ВКС; определение № 597 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 538/2011 г.,IV г. ο., определение № 790 от 05.12.2013 г. по ч. гр. д. № 5144/2013 г., III г. о. на ВКС и други. Въпроси четвърти и пети са формулирани с оглед твърдяно противоречие с възприетото от касационната инстанция в решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г., г. к., I г. о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г., г. к., I г. о., решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г., г. к., I г. о., решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г., т. к., II т. о., решение № 105 от 20.07.2015 г. по т. д. № 815/2014 г., т. к., I т. о.

Последните два въпроса, шести и седми, са обосновани в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В обосноваване за защитната си теза частният касатор поддържа за неверен извода, че в анекса от 24.02.2012 г. или в Общите условия се препращало към протоколите за изменение на лихвообразуването, поради което на кредитополучателя не било ясно, че с подписването на анекса настъпва и промяна в методиката на лихвообразуваното или че се начислява 3 допълнителна “премия”. Аргументира, че със заповед на КЗП тази практика по лихвообразуването на банката е била установена като нелоялна, поради което оспорва изводите на въззивния съд, че потребителят би могъл при полагане на дължимата грижа да узнае преди подписване на анекса начина на формиране на нов размер на дълга. Акцентира, че в хода на производството, чрез изслушаните и неоспорени по делото съдебно-счетоводни експертизи за пръв път на кредитополучателя е станало известно, че ответникът прилагал към кредита друг базов лихвен процент от уговорения между страните тримесечен ЮРИБОР вместо тримесечен СОФИБОР - обстоятелство, което е от съществено значение за размера на задължението, обуславящо допустимост на иска по чл. 424 ГПК. На последно място подчертава, че като солидарен длъжник не е подписвал анекса към договора за кредит, а този анекс бил единственото основание, на което банката претендирала съществуване на вземането си.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл.

280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.

Формулираните първи и трети въпрос са идентични. По същество те се припокриват и с въпрос в т о р и и се свеждат до въпроса дали извъндоговорните актове на кредитора за изменение на уговорената лихва по договор за ипотечен кредит съставлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК. Единствената разлика във формулировката между тези въпроси е свързана с довеждането на тези актове на банката, чрез посочването им в Общите условия, до знанието на потребителя. С оглед разясненията в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е обосновано, че предпоставка за допускане до касационно обжалване е точно и мотивирано изложение на касационните основания, които обаче са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение. В случая на формулираните от частния касатор въпроси не може да се даде отговор извън спецификата и конкретиката на спора, поради което същите следва да се преценят като такива по съдържателно обусловени от правилността на съдебния акт. Необосновано се явява и допълнително поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като посочената съдебна практика е неотносима към разглеждания случай. С решение № 55 от 16.09.2013 г. по т. д. № 723/2011 г., II т. о. на ВКС е разгледана предпоставка за допустимост на иска по чл. 424 ГПК, когато заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила, а предмет на решение №95/13.09.2016 г. по т.д. 240/2015 г. по описа на ВКС, II т.o е неравноправният характер на методика за определяне на променлив лихвен процент, към която препращат Общите условия. Решение №15/18.04.2018 г. по т.д. №2439/2016 г. по описа на ВКС, I т.ο разглежда липсата на 4 добросъвестност на кредитодател, когато методологията, създадена от банката – кредитор под формата на нейни вътрешни правила не съставлява част от сключения договор. С определение № 264 от 08.05.2014 г. по т. д. № 3525/2013 г., II т. ο. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивния акт, поради което същото не може да обоснове наличие на предпоствката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а определение № 597 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 538/2011 г.,IV г. ο. третира общотеоретично правния въпрос за това кои обстоятелства са нови по смисъла на чл. 424 ГПК, което не разкрива допирни точки с настоящия правен спор. В определение № 790 от 05.12.2013 г. по ч. гр. д. № 5144/2013 г., III г. о. на ВКС е уточнено, че новите обстоятелства,които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по реда на чл.424 ГПК следва да са свързани с фактическата страна на конкретния правен спор, каквато новата съдебна практика не е.