Присъда № 86 от 27.04.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 86 по НОХД 858/2023г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 27.04.2023г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Й. Р. Р., ЕГН **********, роден на *** г., български гражданин, *** образование, ***, неосъждан /реабилитиран/, адрес в *** за това, че на 19.03.2022 г., в гр.

Бургас, ул. „***” № *** отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева от владението на С. Т. М., роден на *** г., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание пострадалото лице, редовно призовано не изпраща представител.

С определение по чл. 248 НПК съдът прие, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия.

Подсъдимият и неговият защитник адв. Н. направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.

371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт като относно размера на наказанието намира, че следва да се определи в хипотезата на чл. 55 НК, а именно да се наложи наказание пробация. От друга страна сочи, че условното наказание се явява значително по-тежко наказание и правораздавателните органи биха наложили едно явно несправедливо наказание, ако го приемат, макар и наложено на законови основания.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Н. счита, че подсъдимия следва да бъде признат за невинен по ***то обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК, и да бъде признат за виновен по обвинение по чл.194, ал. 3 от НК като се определи минимално наказание глоба, излага подробни съображения. В случай, че се приеме, че е налице кражба по основния състав намира, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият се придържа към казаното от адвоката като заявява, че желае да работи, за да върне парите на пострадалото лице.

В последната си дума изказва съжаление и че желае да работи.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Й. Р. Р. – ЕГН ********** е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, кв. „***“, ул. „*** ***, ***, безработен, неосъждан /реабилитиран/.

Свидетелят С. М. живеел сам в ***, бил лежащо болен, не можел да се обгрижва сам и имал нужда от помощ. Помагали му различни познати и приятели. Сред тях свидетелят С.

С., който довел няколко пъти със себе си и своя познат подсъдимия Й. Р.. Дотогава св. М. и подс. Р. не се познавали. На 19.03.2022 г. подс. Р. отишъл сам в дома на св. М. и след като 1 сложил на котлона яйца да се варят казал на св. М., че ще излезе да купи хляб. Св. М. му казал да вземе дребни пари от калъфа му за документи, който държал в нощното шкафче до леглото си. В това калъфче св. М. имал общата сума от 460,00 лева, които подс. Р. взел и прибрал в себе си. Св. М. го попитал защо взима всичките му пари, да му ги остави, но бидейки напълно неподвижен не можел да му се противопостави по никакъв начин. Подс.

Р., възползвайки се от това обстоятелство, излязъл навън и повече не се върнал. Св. М. позвънил на своя приятел св. Т.А. и му разказал за случилото се. Св. А. подал сигнал на тел.

112.

В хода на извършените оперативно-издирвателни мероприятия подс. Р. бил разкрит и разпознат в хода на разследването от пострадалия М. по снимки.

При разпита в качеството му на обвиняемо лице по делото Р., включително и в присъствието на служебно назначен му от БАК защитник - адв. Р. Н. от БАК заявил, че разбира предявеното му обвинение и дава обяснения, кореспондиращи с установената фактическа обстановка. Възстановил сумата от 300,00 лева с желанието и с намерението да възстанови и остатъка от 160,00 лева, въпреки финансовите му затруднения, но до приключване на съдебното следствие пред първа инстанция, сумата не е възстановена.

Сумата от 300,00 лева е върната на пострадалия срещу разписка /л. 72 ДП/.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателства и доказателствени средства: свидетелските показания на св. А.П. (л. 32 ДП), Т.Т. (л.33 ДП), Й. И. (л. 34); С. С. (л.35); С. М. (л.36-38);

От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 40); разписка (л. 72); справка за съдимост (л. 25 СФ).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Във връзка с дадените от подсъдимия обяснения и свидетелските показания на св. С. М., че подсъдимият му помагал и за помощта взел паричната сума следва да се посочи, че според съдебния състав е осъществен състав на престъпление кражба, а не самоуправство, тъй като двете престъпления имат различен обект - първото защитава обществените отношения, свързани с упражняването на правото на собственост, а второто охранява обществения ред и спокойствие и легитимното уреждане на правните спорове като непосредствен обект на защита, те се отличават и по своите обективни и субективни елементи, в частност и по преследваните противоправни последици. Докато престъплението „кражба“ е насочено към засягане на собствеността чрез прекъсване на правомощията на носителя на това право, то „самоуправството“ е дейност, чрез която се стига до самоволно осъществяване на едно действително или предполагаемо право, но не по установения от закона ред. При кражбата се преследва и се постига увреждане на собствеността, а при самоуправството - целта е да бъде предизвикана противоправна промяна в установеното фактическо положение, като естеството на тази промяна е функция и аналог на предположеното или съществуващо право. В аспекта на това, в случая действията на подсъдимия следва да се определят като кражба, защото е налице присвоително намерение, подсъдимият прекъсвайки владението на собственика върху вещите и установявайки своя фактическа власт, е обективирал целта за своене, както и преследването на визираната в нормата неблагоприятна последица увреждането на собственическите права.

2

Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви и се установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, което изцяло се признава от подсъдимия и същият даде съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението кражба.

От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ.

От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).

От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи пари на стойност 460 лева, от владението на С. М., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъплението е довършено като е установена фактическа власт върху вещите от подсъдимия и е налице прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец.

От субективна страна извършеното от подсъдимия деяние е извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и се е стремял към тяхното настъпване, съзнавал, че отнема чужди движими вещи, като прекъсва фактическата власт на владелеца върху същите и установява своя такава, с намерение противозаконно да ги присвои, като е целял именно това.

След като установи, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна от състав на престъплението кражба, съдът намери, че се касае за хипотезата на маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно задължителните указания, дадени т. 7 от Постановление № 6/1971 г. на Пленума на Върховния съд на Република България: „За да се определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца”. При оценката на характера на деянието този състав намери, че фактическите рамки, при които е осъществено конкретното посегателство го определят като „маловажен случай” на противозаконно отнемане на чужда движима вещ.

Предметът на престъплението е под размера на установената в страната минимална работна заплата, в същото време се касае за човек, който често е посещавал дома на пострадалия и не се установява да е вземал вещи от него. В деня, в който е отнета сумата също е била оказана помощ, отварянето на шкафа е станало със съгласието на пострадалото лице. В конкретния случай подсъдимият изрази съжаление за това, което е направил, самият той е оценил грешката, която е допуснал и е възстановил по-голямата част отнетата сума в размер на 300 3 лева. Остатъкът от 160 лева се е оказал непосилен, за да го върне, тъй като не можел да си намери работа в страната.

Съдебният състав, за да определи деянието като маловажен случай, се ръководи и от личността на подсъдимия, макар и неграмотен е видно от справката за съдимост, че той един продължителен от време не е имал противообществени прояви. Това сочи на обстоятелството, че подсъдимият е личност, върху която наказанието може да окаже предупредително и превъзпитателно въздействие. По мнение на състава подсъдимият се проявява като личност, върху която наказанието оказва своя предупредителен и превъзпитателен ефект. За това сочи и последващото поведение на подсъдимия, който е възстановил сумата в размер на 300 лева, т.е. той е оценил погрешното поведение, което е имал, демонстрира желание да се поправи, има желание да работи, проявява отговорно поведение към процеса като макар и спрямо него да не е наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“, той не е заминал при свои близки и роднини в чужбина. Явява се в съдебно заседание и изцяло съдейства, както на органите на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство. Цялостното поведение на подсъдимия сочи на желание да поправи последиците от деянието и показва желание да се поправи и да не допуска подобрен вид прояви.