Решение № 86 от 13.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за възобновяване № 20262000600213 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искането на осъденото лице К. В. П., чрез упълномощения защитник адв. И. Ц., за възобновяване на наказателното производство по НОХД №2434/2019г. на Бургаския районен съд и ВНОХД №626/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.

В искането се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание), което е основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Изтъкнато е, че наказанието е индивидуализирано при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито в конкретния случай не са налице.

Районният съд не е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, наказанието е явно несправедливо, несъразмерно тежко, несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца и целите на наказанието. Считат, че за постигане целите на наказанието същото е следвало да бъде определено при условията на чл.55 от НК в размер на две години лишаване от свобода, като молят за възобновяване на делото и изменение на влязлата в сила присъда в посочения смисъл.

1

В съдебно заседание пред Апелативния съд искането се поддържа от осъдения и защитника на заявените основания. П. полагал грижи за дете със 100 % ТЕЛК и към момента на извършване на престъплението бил в много тежко материално положение.

Осъденият изразява съжаление за извършеното, тогава бил в много трудно положение, с три деца и без родители.

Представителят на Апелативна прокуратура намира депозираното искане за възобновяване за процесуално допустимо, тъй като изхожда от активно легитимирани лица, в срока по чл.421, ал.3 НПК – след узнаване на осъденото лице, че присъдата е влязла в сила, което е станало след издирването му на територията на ФР Германия в хода на производството по изпълнение на издадена от българските съдебни власти ЕЗА и задържането му във връзка с изпълнение на същата, но го намира за неоснователно.

Претенцията за приложение на чл.55, ал.1 НК е необоснована, тъй като в случая липсват многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, такива не се сочат и в направеното искане.

Видно от мотивите към съдебния акт, наказанието е индивидуализирано по реда на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер близък до минималния предвиден в закона. На практика, за три извършени грабежа на възрастни жени, на искателя е наложено наказание при един съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като аргументи за това, извън изводите за ниска стойност на предмета на престъплението, не са изложени. Съдилищата са акцентирали върху безспорно установените обстоятелства, завишаващи съществено степента на обществена опасност на дееца, свързани с предходното му осъждане и факта, че е извършил инкриминираните по настоящото дело престъпни деяния в рамките на установен спрямо него изпитателен срок. Същите го характеризират като лице с установени престъпни навици, насоченост и нагласа към извършване на престъпни деяния. Престъплението е с висока обществена опасност, предвид средствата, начина, мотивите, механизма на извършване, предходното му поведение предвид това, че е нападнал три възрастни и много по-слаби от него жени. Стойността на предмета на престъплението е надценена от съдилищата, защото не бива да бъде акцентирано на това като смекчаващо обстоятелство, тъй като водещо следва да бъде нападението и посегателството срещу човешкия живот и здраве. Конкретният размер на наказанието не е 2 явно несправедлив, а напротив – на практика е неоснователно занижено с оглед направената преценка при съпоставяне на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и превеса на последните. Предлага искането да бъде оставено без уважение.

След като се запозна с депозираното искане, изслуша становищата на страните в съдебно заседание и прецени доказателствата по делото, апелативният съд намери искането за възобновяване за процесуално допустимо за разглеждане.

Съдебното производство пред първоинстанционния и въззивния съд е преминало в отсъствие на подсъдимия К. П. на основание чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, тъй като след привличането му в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство същият е напуснал пределите на страната и местоживеенето му е било неизвестно, за да бъде призован. Присъда №52/11.03.20г. по НОХД №2434/19г. на БРС е влязла в сила след потвърждаването й от Бургаски окръжен съд с решение №115/16.09.2020г. по ВНОХД №626/20г. Видно от писмо изх. №593/20г. на Районна прокуратура – Бургас, К. П. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода на 12.07.2026г. Поради липса на други категорични данни за момента на узнаване за влязлата в сила присъда от осъдения и в негов интерес, настоящият състав приема за начало на шестмесечния срок по чл.421, ал.3 НПК посочената дата, на която е започнало изтърпяване на наказанието.

Разгледано в контекста на заявените основания, възобновяване на наказателно дело е НЕОСНОВАТЕЛНО. искането за

Настоящото производство се развива по правилата на касационното, поради което пределите на проверка на съдебните актове са очертани от искателя – размерът на наложеното наказание и неговото съответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, на целите на наказанието.

С присъда №52/11.03.20г. по НОХД №2434/19г., Бургаският районен съд е признал П. за виновен в това, че в периода от 15.01.2019г. до 25.01.2019г., в условията на продължавано престъпление, чрез извършване на три деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление, отнел чужди движими вещи – три чифта златни обеци, на обща стойност 836,92 лева от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като на основание чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от 3

НК го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода по НОХД №4927/2017г. по описа на Бургаски районен съд, също при първоначален строг режим на изтърпяване.

При определяне размера на наказанието на П., първоинстанционният съд е съобразил предвиденото в особената част на НК за извършеното престъпление – от три до десет години лишаване от свобода. Приел е, че в конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено наказание несъразмерно тежко, поради което чл.55 от НК е неприложим. За отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени конкретни факти от механизма на осъществяване на деянията – брутални и дръзки действия на оживено място /издърпване на обеци от ушите на три жени на улицата, в единия от случаите с удряне на шамари на пострадалата, от които паднала на земята/, осъществени чрез нападения от млад мъж на доста по-възрастни и безпомощни жени. Възстановяването на заграбените вещи правилно не е прието за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не се е дължало на действия на подсъдимия, а на работата на органите на досъдебното производство. За смекчаващо отговорността обстоятелство е зачетена невисоката обща стойност на отнетите вещи – по-малка от една и половина минимална работна заплата към датата на престъплението.

При тези данни първоинстанционният съд на практика е наложил наказание при изключителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер малко над минималния – четири години лишаване от свобода, приемайки че това наказание ще способства в пълна степен за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция по чл.36 от НК.

Тъй като престъплението е извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане и сборът на двете наказания надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на наложеното и на приведеното в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 НК наказание от шест месеца лишаване от свобода.

С въззивното решение Бургаският окръжен съд е счел наказанието за правилно определено и е потвърдил присъдата изцяло.

4

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание поради прекомерната му тежест, несъобразена със смекчаващите отговорността обстоятелства, е неоснователно. Както в искането, така и в заседанието пред апелативния съд искателят не посочи кои конкретни смекчаващи отговорността обстоятелства не са съобразени от съдилищата по същество на делото. Такива не установи и апелативният съд. Напротив, отчетеното за такова – невисока стойност на предмета на престъплението, по мнение на настоящият състав, неправилно е съобразено, тъй като при престъплението грабеж водещо за състава е употребеното посегателство, сила, насочена към отнемане на вещи, увреждаща човешкото здраве. За сметка на това съдилищата необосновано не са съобразили като отегчаващи отговорността на извършителя обремененото му съдебно минало /извършено престъпление по чл.129, ал.2 НК, отново с употреба на насилие, в изпитателния срок на което осъждане е осъществено процесното продължавано престъпление/, включването на три отделни деяния в състава на продължаваното престъпление, посткриминалното поведение на настоящия искател, който след привличането му в качеството на обвиняем умишлено се е укрил от органите на досъдебното производство, за да избегне реализиране на наказателната отговорност.

Съобразявайки правилата за определяне на наказание, посочени в чл.54 НК, апелативният съд намира, че на практика съдилищата по същество на делото действително са наложили явно несправедливо наказание, но не прекомерно завишено, както се претендира, а необосновано занижено, като не са отчетени всички налични отегчаващи отговорността обстоятелства, на отчетените не е съобразена действителната тежест и неправилно е прието наличието на смекчаващо обстоятелство. Това нарушение обаче не може да се поправи, поради липса на съответен протест и искане за възобновяване от правоимащата страна.

Не могат да доведат до смекчаване на положението на осъдения и заявените грижи за болно дете, за които няма и доказателства по делото. Дори и това да е вярно, родителската загриженост на осъдения по никакъв начин не му е повлияла към правомерно поведение и не го е възпряла да ограбва възрастни хора, поради което не може да доведе и до намаляване на наказанието.

5

Ето защо, в конкретния казус не са налице смекчаващи обстоятелства, които не са съобразени и правят оплакването за несъразмерно тежко наказание неоснователно. Такова е и искането за възобновяване на наказателното дело, тъй като не е налице заявеното касационно основание. Съдебните производства са били проведени законосъобразно, а актовете на съдилищата, с които делото е решено по същество, не съдържат заявените в искането пороци, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

По изложените до тук съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице К. В. П., ЕГН **********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2434/2019г. по описа на Бургаския районен съд и ВНОХД № 626/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6