Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263545 от 01.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2420/2021
Вид
Решение № 263545
Подписан
01.06.2021
В сила
08.07.2021
Състав
МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИАНА Г.

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 2420 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение, обективирано в протокол от проведено на

15.10.2020г. публично съдебно заседание, постановено по гр.дело № 30483/2020г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от И.Г.Г. срещу ДП “РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ" за признаване уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ТП - 106 от 03.06.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество за незаконно и за отмяна на уволнението й и за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност – “хигиенист, чистач производствено оборудване” към Специализирано поделение “Извеждане от експлоатация 1-4 блок” към ДП “РАДИОАКТИВНО ОТПАДЪЦИ".

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ДП “РАДИОАКТИВНО ОТПАДЪЦИ", в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановеното решение, както и доводи за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че първоинстанционното решение не е мотивирано и е постановено без да бъдат обсъдените доводите и възраженията на ответното дружество. Поддържа, че системност на нарушенията на трудовата дисциплина е налице, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ. Именно последната хипотеза била налице в разглеждания случай, поради което счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не е установена системност на нарушенията на трудата дисциплина от страна на ищцата. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна И.Г.Г. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. В хода на въззивното производство се излагат съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което е направено искане за потвърждаването му. Счита, че се касае до едно формално нарушение на трудовата дисциплина – закъснение за работа от 2 минути, което по никакъв начин не е препяствало трудовия процес, нито се е отразило на качеството на извършваната от ищцата работа. Оспорва се и твърдението да е налице хипотеза на системно нарушаване на трудовите задължения. Навежда аргументи за обоснованост и правилност на изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на нормата на чл. 189 и чл. 190 от КТ.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че eдинственото извършено нарушение от всички посочени в мотивите като основания за налагане на наказание може да бъде само първото закъснение на 17.01.2020г. и само за него ищцата може да бъде наказана, но не и за другите, за които вече е била наказана. По тези съображения е направен извод, че само едно нарушение на трудовата дисциплина не обосновава системност.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение.

Не е спорно между страните, че към 03.06.2020г. ищцата е заемала длъжността “хигиенист, чистач производствено оборудване” към Специализирано поделение “Извеждане от експлоатация 1-4 блок” към ДП “РАДИОАКТИВНО ОТПАДЪЦИ". Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение съгласно Заповед № ТП – 106 от 03.06.2020г. на Изпълнителния директор на ответното дружество.

Дисциплинарното производство срещу ищцата започнало въз основа на доклад от 21.05.2020г. от Ръководител управление “АС и К”, в който са посочени три нарушения на ищцата относно правилата за работното време – начало на работен ден, обедна почивка и напускане на работното място, а именно – на 17.01.2020г. – закъснение от 2 минути при влизане на работното място след ползвана обедна почивка; на 17.03.2020г. – влизане в сградата в 08, 40 часа и на 17.03.2020г – влизане в сградата в 12, 32 часа.

На 29.05.2020г. И.Г. е депозирала писмени обяснения, в които е посочила, че на 17.01.2020г. и на 17.03.2020г. през обедната почивка е посетила аптека поради нужда от закупуване на капки за очи, но е минала през главния портал в сградата точно в 12, 30 часа.

Със заповед № ТП-106 от 03.06.2020г. на изпълнителния директор на ДП “РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ" на ищцата било наложено считано от датата на връчване на заповедта на лицето дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото правоотношение, тъй като е извършила следното твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: на 17.01.2020г. служителката е закъсняла за работа след установената почивка за хранене и възстановяване, като е влязла на работното си място пред главен портал ЕП в 12, 32 часа. В заповедта е посочено още, че за периода от 01.04.2019г. до 25.06.2019г. служителката е напускала работното си място преди края на работното време и се е явявала на работа след установената почивка за хранене и възстановяване /като конкретните дати и часове на закъснение и преждевременно напускане на работното място са подробно посочени/, за които нарушения на ищцата е било наложено със Заповед № ТП-87 от 30.07.2019г. наказание “предупреждение за уволнение“, както и че и за периода от 01.07.2019г. до 02.10.2019г. служителката е напускала работното си място преди края на работното време и се е явявала на работа след установената почивка за хранене и възстановяване /като конкретните дати и часове на закъснение и преждевременно напускане на работното място са подробно посочени/, за които нарушения на ищцата било наложено със Заповед № ТП-156 от 29.10.2019г. наказание “предупреждение за уволнение”. Посочено е още, че издадените заповеди не били обжалвани от ищцата и наложените с тях наказания не били заличени по чл. 197 от КТ. С оглед констатираните факти и обстоятелства, обсъдени в съвкупност, е направен извод, че е налице хипотеза на тежко нарушение на трудовата дисциплина, което сочи на трайно неглижиране на трудовите задължения.

Мотивирано е приложение на нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ предвид установените множество нарушения на трудовата дисциплина и неспазване на установеното работно време. Работодателят, при индивидуализация на дисциплинарното деяние по правилата на чл. 189, ал. 1 от КТ е приел, че най-тежкото наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/, по чл. 187, т. 1 от КТ /закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа/ и по чл. 187, т. 10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/ - конкретно неспазване на установено работно време в специализираното предприятие.

Ищцата не оспорва, че в периода от 01.01.2020г. до

30.06.2020г. в ответното дружество били въведени правила за работното време, съобразно които е била установена почивка за хранене и възстановяване с продължителност от един час – от 11. 30 часа до 12. 30 часа. Не е спорно и обстоятелството, че работодателят е въвел система за контрол на достъпа до работното място на ищцата. Влизането и излизането на служителите следвало да се извършва с персонален пропуск през входно-изходни терминали, данните от които се отчитат от Автоматизирана пропускна система. Всеки служител имал отделен пропуск /карта/, а пропускът на ищцата е № 2826.

И.Г. не оспорва, че е имала личен пропуск за осигуряване достъп до работното място. По делото е представена справка от Автоматизирана пропускна система за периода от 11.10.2019г. до 20.01.2020г., видно от която по отношение на ищцата И.Г. са отразени данни за датите, часа на регистриране на влизане /вход/ и часа при регистриране на излизане /изход/ от отдел ДП “ГРАО” СП “”ИЕ 1-4 блок”. Ищцата не е оспорила верността на вписванията в представената справка /която представлява препис от генерирано от И.Г. електронно волеизявление, съдържащо неизгодни за издателя обстоятелства/, поради което съдът приема за установено че на 17.01.2020г. служителката се е явила на работното си място след изтичане на установената почивка за хранене и възстановяване, а именно - в 12, 32 часа, преминавайки през главен портал ЕП 1/4.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания: допуснато от работодателя нарушение на установената в нормата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ закрила при уволнение на трудоустроен работник или служител; че твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина не са извършени; че не е съобразена тежестта на нарушението – две закъснения в рамките на два различни месеца от по две минути, както и не е съобразена липсата на вредни последици от “закъсненията”; че не е спазен срока по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на наказанието. По така релевираните твърдения настоящият съдебен състав намира следното:

Нарушенията, посочени в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, се отнасят до правния режим на работното време. Те се свеждат до пълно неизпълнение /неявяване на работа/ или частично неизпълнение /закъснение за работа, преждевременното й напускане, неуплътняване на работното време/ на основното задължение на работника или служителя да се поставя на разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на съответната работа – чл. 126, т. 1 и 3 от КТ. Според нормата на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Дисциплинарно уволнение може да се налага и за системни нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.

Съобразно разпоредбата на чл.195, ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. В случая съдът намира, че изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания.