Определение № 654 от 18.05.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 1986/2026
- Вид
- Определение № 654
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- АЛЕКСАНДРА НАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 93 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 94 · Закон за гражданската регистрация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 654 гр. Монтана, 18.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Гражданско дело № 20261630101986 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 130 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Исковото производство е образувано, след проведено заповедно производство, по подадена искова молба от „А.Б.Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Б. Т., срещу В. П. С.. С нея, по реда на чл. 422 от ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч. гр. д. № 562/2025 г. на Районен съд-гр. Генерал Тошево е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Съгласно разясненията дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, пред който са предявени установителните искове по реда на чл. 422 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на общите и специални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Конкретно, когато се касае за хипотеза на предявяване на иск при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, теорията приема, че „Специалните предпоставки за предявяване на иска са: … заповедта да е надлежно връчена чрез залепване на уведомление и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението …“. (***, В. Дисертационен труд „Искове на кредитора в изпълнителното производство“, София, 2023 г., с. 98).
Исковият съд е длъжен сам да прецени допустимостта на предявените установителни искове. Това не означава проверка на действията на заповедния съд, а изпълнение на предвиденото в чл. 7, ал. 1, изр. 1 in fine от ГПК задължение съдът служебно да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните.
1
Затова и преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, не обвързва съда в исковото производство.
Съдът, при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, след запознаване с електронното заповедно дело, намира, че същите с а преждевременно предявени, доколкото заповедният съд не е извършил преценка за наличието на всички кумулативни предпоставки предвидени в чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.), когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си.
За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, трябва да са налице следните кумулативни предпоставки. Първо, да е връчено съобщението по чл. 47, ал. 5 от ГПК, второ, длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и трето, връчителят да е събрал данни за това по посочените начини-чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин, като всички тези констатации бъдат задължително писмено отразени в разписката.
Целта на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е да се защити този длъжник, който не може да узнае за издадената заповед за изпълнение, тъй като не живее на адреса, на който е осъществено връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Той се отнася само за случаите, когато е установено, че длъжникът не живее на адреса, но не и когато не е намерен на адреса.
Законодателят разграничава случаите, в които връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, от тези, в които длъжникът живее на адреса или не е намерен на адреса. С цел гарантиране на правата на длъжника при липса на данни съдът следва да даде нарочни указания на връчителя и да разпореди още едно посещение с цел събиране на данни дали длъжникът живее на съответния адрес.
Важна особеност е това, че ако заповедта е редовно връчена чрез залепване по чл. 47, ал. 5 от ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, а срокът за възражение започнал да тече след изтичане на двуседмичния срок от залепване, е изтекъл, то заповедта влиза в сила.
В случая заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на посочения от заявителя в заявлението непълен адрес по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Адресът е посочен единствено с населено място, като не е ясно на какъв административен адрес длъжникът е търсен. Видно от удостовереното от връчителя в съобщение № 202532203469 от 21.10.2025 г., сканирано и 2 отразено в електронната папка на заповедното дело, той е извършил три посещения в рамките на един месец на адрес посочен единствено с град.
Отбелязано е, че длъжникът не е намерен, след което директно е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. Не са били събрани никакви сведения дали длъжникът живее или не на този адрес, като констатацията за последното е и кумулативно изискване на закона, за да се пристъпи към даване на указания за предявяване на установителен иск. Заповедният съд, в процесуалния акт, с който е дал указания за предявяване на настоящите искове, се е позовал именно на тази първа разписка, тъй като отрязъци от изпратените впоследствие съобщения така и не са се върнали до заповедния съд. Това е видно и от писмо с вх. на МРС № 7745 от 13.05.2026 г., в отговор на изискана от исковия съд информация, съгласно което не са налице други доказателства за връчване, освен първоначалната разписка за връчване.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, не може да се приложи в случая, тъй като не е изследван въпросът длъжникът живее или не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 93 и чл.
94 от ЗГР.
Заповедният съд следва да извърши преценка на събраните сведения от адреса, да разпореди събиране на категорични данни дали лицето живее на адреса или не и въз основа на същите, ако са налице предпоставките по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК да даде указания за предявяване на искове, респ. ако не е установено, че длъжникът не живее на адреса, да прецени дали заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея да разпореди издаване на изпълнителен лист.
При това положение, след като тези въпроси не са изследвани, указанията на заповедния съд към заявителя за възможността да предяви установителни искове за установяване съществуване на вземанията по издадената от него заповед са преждевременно дадени.
Исковият съд следва да прекрати производството във всички случаи, в които по делото не е установено и не е удостоверено надлежно дали длъжникът не живее на адреса, на който е извършено залепването. След като това не е сторено в заповедното производство предявените искове са недопустими.
Недопустимостта на предявените искове обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. на МРС № 7226 от 07.05.2026 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1986/2026 г. по описа на 3
Районен съд-гр. Монтана.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Районен съдгр. Монтана, пред Окръжен съд-гр. Монтана, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от настоящото определение, след влизането му в сила, на *** по ч. гр. д. № 562/2025 г., като заповеден съд, за извършване на преценка за предприемане на последващи действия по събиране на категорични данни дали лицето живее на адреса или не, а въз основа на същите да се прецени налице ли са предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК или тези по чл. 416, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4