Решение № 4093 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4093 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100501444 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 29.11.2022 г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 13106/18.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 47070/2021г. на Софийски районен съд, 165 състав, с което съдът отхвърля предявените от жалбоподателя срещу К. Т. Л. установителни искове за следните суми: 192,95 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб. № *******, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., 28,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 11.09.2020 г., 12,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., 2.35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 11.09.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48255/2020 г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

1

Жалбоподателят поддържа, че в решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно приел за недоказано наличието на облигационно правоотношение между страните /доколкото били представени доказателства за собственост върху процесния имот/, както и изпълнението на задълженията по договора. Ето защо моли въззивния съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба, действащ чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адвокат В. С., не е подал отговор на жалбата. В откритото заседание оспорва жалбата и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния.

Привлечено от ищеца трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е частично неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника К. Т. Л. и Г.Т.Л. за по ½ от 2 следните суми: 385,90 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода юли 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № *******; 24,49 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода август 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 06.10.2020 г. до погасяване на задълженията; 56,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 11.9.2020 г. и 4,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 11.9.2020 г. На 23.2.2021 г. срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от Г.Т.Л. не е постъпило, поради което и заповедта за изпълнение срещу него е влязла в сила, като е издаден и изпълнителен лист.

Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К. Т. Л. по реда на чл. 47 ГПК, вкл. като връчителят е установил, че лицето не живее на вписания в справката от НБД „Население“ настоящ и постоянен адрес. На заявителя са дадени указания и в срока по чл. 415 ГПК срещу този длъжник са предявени искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

Ответникът, действащ чрез назначения им от съда особен представител, оспорва ответникът да е ползвал топлинна енергия в имота, доколкото бил съсобствен. Сочи, че до ответника не била отправена покана за плащане на задълженията.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

3

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От представените по делото нотариални актове за дарение на недвижим имот и постановление на ЧСИ за налагане на възбрана се установява, че в процесния период топлоснабденият имот е бил собственост на К. Т. Л. и Г.Т.Л., като ответникът е титуляр на най-малко ½ идеална част. Именно ответникът е подал и заявление-декларация за откриване на партида. Това че не ползва имота, не обуславя освобождаването му от задължението да заплаща доставената в него топлинна енергия, а му дава възможност по реда на чл. 59 ЗЗД да претендира платените суми от лицето, което действително е ползвало имота, респ. доставената в него топлинна енергия. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС ответникът отговаря за половината от задълженията, възникнали във връзка с ползването на имота. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

4

На първо място, ответникът в нито един момент не оспорва твърденията на ищеца в процесния имот да е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Освен това, за установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответника е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.

Според заключението на СТЕ цената на доставената в имота ТЕ през процесния период възлиза на 385,90 лева, от които ответникът дължи половината – 192,95 лева, чието погасяване не се доказа. Ето защо искът за установяване на това задължение е изцяло основателен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/. Съгласно чл.

32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.

73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от 5

ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на потребителя е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на ОФ за 2018 и 2019 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. Поради това искът за установяване на задължение за заплащане на мораторна лихва е неоснователен.