Решение № 1409 от 16.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501827 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Н. Я. К., ЕГН **********; против решение № 64/23,02,2023 г., постановено по гр. д. № 2024/2021 г. на РС Карлово, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. И. Б., ЕГН **********; обезщетение за имуществени вреди, причинени от животни, изразяващи се в унищожаване на 114 сливови дръвчета сорт“Стенлей“, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 1877,50 лв. до присъдения размер от 3254 лв.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Оспорва извода на РС за това, че дължи обезщетение за всички, претърпени от ищеца вреди. Счита, че дължи обезщетение само за част от тях, тъй като е собственик само на част от животните от стадото, причинило процесните вреди, а останалата част били собственост на съпругата и на сина му. Въз основа на това от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо това да отхвърли иска за разликата над размера от 1877,50 лв. до пълния претендиран от 3254 лв.

Ответникът по жалбата Г. А. Г. от гр. Пловдив, ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на 1 първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 49 от ЗЗД. Предявен от А. И. Б., ЕГН **********; против Н. Я. К., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3254 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени от животни – собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на 114 бр. овощни дръвчета – сливи сорт „Стенлей“.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че стадото, навлязло в овощната градина на ищеца, се състои от говеда, част от които са негова собственост, друга част – собственост на съпругата му, а трета – на сина му, като всеки от тях бил регистриран като земеделски стопанин и на собствено основание притежавал животни и стопанисвал ливади, пасища и мери.

РС е приел искът за изцяло основателен и е осъдил ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 3254 лв., представляваща стойността на унищожените дръвчета. Решението е обжалвано частично – за разликата над сумата от 1877,50 лв. до пълния присъден размер. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. Наред с това съдът дължи и въззивната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

При направената служебна проверка се констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не се установи при постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно следните, установени с първоинстанционното решение факти:

През процесния период 2018-2021 г. ищецът е ползвал под наем земеделски имот (ПИ № 019316) в землището на с. ***, във връзка с което по негов проект за отглеждане на сливи и маслодайна роза му е предоставена безвъзмездна финансова помощ по европейска програма за развитие на селските райони. От събраните пред РС писмени и гласни доказателства се установява, че през есента на 2019 г. ищецът е 2 засадил в посочения имот овощна градина с дръвчета – сливи сорт „Стенлей“.

Околните ниви в близост до градината се обработвали от ответника, който също бил регистриран като земеделски производител, както и неговата съпруга и синът му. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че всеки от тях притежава говеда (крави и биволи), както и ползва и обработва различни земеделски имоти – ливади и ниви.

От събраните гласни доказателства се установява, че през 2020 г. и 2021 г. ищецът многократно установявал, че животни от стопанисваното от ответника стадо навлизат и престояват в овощната му градина. Свидетелите възвпроизвеждат и свои лични впечатления за системно навлизане на животните и увреждане на овщните дръвчета в градината на ищеца. При един от тези случаи – през м. април 2021 г., ищецът се обадил на ответника и последният изпратил сина си да прибере животните и заявил, че ще възстанови вредите, но не го сторил. Впоследствие – през м. септември 2021 г. ищецът отново установил, че животни (вече над 100 бр.) от стадото на ответника били навлезли в овощната му градина, която била вече напълно унищожена.

Ищецът се обърнал за съдействие към кмета на селото, който по този повод се срещнал с ответника. И пред него ответникът признал, че животните му са причинили вредите на ищеца и поел ангажимент да го обезщети, но не предприел действия в тази насока.

Не се спори, установява се и от заключението на приетата пред РС СТЕ, че стойността на унищожените дръвчета възлиза на общо 3254 лв.

При тези установени пред РС обстоятелства следва да се приемат за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като собственик на животните, причинили вредите. Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху въпроса относно размера, до който ответникът следва да отговаря за причинените на ищеца вреди, във връзка с възражението, че част от животните в стадото не са негова собственост, а са на съпругата му и на сина му, поради което той не дължи заплащане на пълния размер на вредите.

Въззивният съд приема това възражение за неоснователно. Дори да се установят обстоятелствата, на които то се основава, това не би довело до извод за частична неоснователност на иска. Според разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите, като не се изисква едновременност на увреждащото въздействие като предпоставка за наличието на съпричиняване. Поради солидарната отговорност, в производството по иска за обезщетение на причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, а съгласно чл.

122 ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на вътрешните отношения между длъжниците.

3

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника. Искът следва да се приеме за доказан за целия претендиран размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца исканата сума. Следователно първоинстанционното решение в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството пред ПОС разноски, които се констатираха в размер на 650 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/23,02,2023 г., постановено по гр. д. № 2024/2021 г. на РС Карлово, В ЧАСТТА, с която Н. Я. К., ЕГН **********; е осъден да заплати на А. И. Б., ЕГН **********; обезщетение за имуществени вреди, причинени от животни, изразяващи се в унищожаване на 114 сливови дръвчета сорт“Стенлей“, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 1877,50 лв. до присъдения размер от 3254 лв.

ОСЪЖДА Н. Я. К., ЕГН **********; да заплати на А. И. Б., ЕГН **********; сумата от 650 лв. (шестотин и петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4