Решение № 249 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от П. Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100113075 по описа за 2024 година

Предявен е иск с пр. квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от П. М. Б., с ЕГН ********** срещу Столична Община, с която се предявява иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 35000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от фрактура на големия пищял на дясната подбедрица и на външния глезен, фибуларен, доказани рентгенографски, състояние след поставена гипсова имобилизация, претърпяна на 16.06.2024г., в следствие на падане поради спъване в незакрепена плочка на тротоара срещу входа на блок на адрес гр.София, ж.к. ********, вх. Б, като вредите са причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане в изправност на тротоар на територията на гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на инцидента на 16.06.24г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Посочено е, че ищцата се е спънала в незакрепена плочка от тротоара с десен крак, на който е и увреждането. При падането е седнала с тежестта на тялото върху глезена на десния крак, не се е подпирала, съприкосновението с тротоара е станало със седалището и с глезена на пострадалия крак, като от удара са засегнати травматично десен глезен и подбедрица. Заявяват, че в домашни условия ищцата се е придвижвала с две патерици, като е имала нужда от помощ при ставане от леглото и при лягане в него. Оплаквала се от силни болки, особено нощем и в продължение на 2-3 месеца не е напускала апартамента си без придружител. За да ходи на рехабилитация е трябвало да бъде придружавана от своя приятел, като придвижването е ставало с автомобил. В условията на домашно лечение пострадалата ищца се е нуждаела от помощ при придвижване и при битовото обслужване, както и при посещенията за контролни прегледи. Твърди се, че процесът на възстановяване е бил продължителен, като на ищцата не е било разрешено да стъпва на увредения крак в продължение на 2 месеца.

Посочва се, че ищцата се оплаква от неприятни усещания в мястото на травмата, крака й отича и ищцата изпитва болки, куца при ходене.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Столична Община, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се механизма на увреждането, т.е. твърдения инцидент да е настъпил по начина и на мястото, описани в исковата молба. Сочи се, че въпреки направеното уточнение не може да се установи къде се твърди да е настъпило падането. Считат, че е налице допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като пострадалата била проявила поведение, с което е допринесла пряко за настъпване на увреждането, като не е положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната й безопасност. Прави се възражение за съпричиняване на търпените болки и страдания от ищцата, като се посочва, че видно от лист за преглед от 16.06.2024 г., пациентката е отказала настаняване в болница и оперативно лечение. В лист за преглед от 22.06.2024г. отново бил предложен прием и оперативно лечение, който е отказан от пациента въпреки обяснените възможни рискове и усложнения.

Считат претенцията за прекомерна по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищеца, като приложения към исковата молба са представени медицински документи, които са обсъдени от допуснатата по делото медицинска експертиза, поради което същите не следва да се обсъждат отделно, но следва да се отбележи, че установяват травматични увреди на ищцата, посочени в исковата молба към относимия период.

По делото е изслушана СМЕ, съгласно която се установява, че при процесния инцидент, ищцата е получила счупване на двата пищяла на дясна подбедрица в долния им край в областта на глезенната става. В съдебна зала, при защита на заключението вещото лице посочва, че механизмът на получаване на увредата е специфичен усукване на глезена, при което се отчупват външните краища на ставата.

Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. Видно от приложените медицински документи, ищцата е била с поставена гипсова имобилизация за срок от 75 дни. От дадените обяснения на ищцата при личния преглед, извършен от вещото лице, както и от представените листа за преглед на пациент от 16.06.2024г. и 22.06.2024г. се установява, че на ищцата е бил предложен болничен прием и оперативно лечение, но тя е отказала. В съдебна зала, при защита на заключението вещото лице посочва, че при оперативното лечение се извършва единствено вътрешната стабилизация, кракът не се натоварва, не се стъпва на него, но не се губи обема на движение на ставата, т.е. крака може да се раздвижва постоянно без да се стъпва на него. При оперативното лечение има идеално наместване на счупването, докато при консервативното лечение може да има пропуски, които няма как да се отстранят. Дългият период на обездвижване влияе върху оздравителния процес. Непровеждането на оперативно лечение в конкретния случай е довело до удължаване на възстановителния процес, тъй като при оперативного лечение, поради металната стабилизация на счупването е възможно по-ранно започване на рехабилитацията.

През периода на имобилизация, ищцата е търпяла неудобство и затруднения в хигиенно битовото си самообслужване, тъй като гипсовата имобилизация, не трябва да се мокри и не трябва да стъпва на десния крак. След сваляне на гипсовата имобилизация и започване на раздвижването, ищцата е търпяла болки с повишен интензитет за период от около 2 седмици.

Сега се оплаква от болки в областта на дясна глезенна става при натоварване.

Болките се засилват и при студено време. Вечер глезена отича и изтръпва. При 2 извършения преглед обективно се установило наличието на ограничен обем движение в дясна глезенна става, при повдигане на ходилото нагоре от 15 градуса, при норма 20 градуса, което означава, че ищцата не може да кляка. По отношение на установения при прегледа ограничен обем движение, вещото лице посочва, че при провеждане на оперативно лечение, няма да има остатъчно ограничение на движенията в глезенната става.

Съдът счита, че следва да се кредитира заключението на СМЕ, доколкото за извършването му са взети в предвид предоставени от ищцата документи, с които се установява безпротиворечиво, че е налице счупване на двата пищяла на дясна подбедрица в долния им край в областта на глезенната става.

За установяване на място и механизъм на настъпване на увредата по делото са депозирани показания на свидетеля И.А.И., който живее на семейни начала с ищцата от 8 години. Посочва, че е бил с ищцата по време на инцидента, връщали се късно вечерта от почивка. Вървял пред нея с багажа, за да отвори и когато се обърнал видял, че П. пада на десния си крак. Не е видял самото спъване. Твърди, че инцидентът се случил пред блока, който се намира в гр. София, кв. „********. Посочва, че от улицата има ивица с тротоарни плочки, след които има три стъпала, които също са с настилка от тротоарни плочки и водят към входа на блока. Посочва, че на стъпалата няма парапет за който да може да се задържи слизащо лице. Твърди, че П. Б. се е спънала, защото едната плочка на средното стъпало е била леко надигната и крака й поднесъл.

Само една плочка е стърчала нагоре, но като цяло и настилката наоколо не била в добро състояние. При падането, седнала с цялата си тежест върху десния си крак, който останал под нея, върху стъпалото.

Опитала се да се изправи, но не могла, тъй като изпитвала силна болка. С помощта на свидетеля посетила УМБАЛСМ „Пирогов“, където било констатирано счупване на крака на две места и бил поставен гипс на крака. Свидетелят й взел патерици, но тя въпреки това не можела да се обслужва сама. Посочва, че постоянно й помагал и в банята и в тоалетна, ходел за лекарства, тъй като след като П. Б. седнела, след това не можела да се изправи сама и имала нужда от помощ, за да се изправи. Помагал й също и за домакинството. Посочва, че имала нужда от помощ предимно поради това, че не може да се изправи сама. Изпитвала болки, пиела болкоуспокояващи, но те действали по един, два часа и след това пак започвали болките. Нощем имала нарушения на съня от болките, които изпитвала, будела се от болките и се налагало да пие обезболяващи. Кракът й бил в гипс около три месеца, като не трябвало да се мокри и свидетелят й помагал при къпане. След махането на гипса продължила да ходи с патерици, но можела и без помощни средства, но накуцвала и крака я болял.

Посочва, че П. Б. изпитва болки в крака и към настоящия момент, когато се разваля времето и стане по-студено. Не може да седи много права, защото се подува крака и започва да я боли.

От свидетелските показания се установява точно мястото, където ищцата е претърпяла злополука, както и какво е причинило падането й. Действително показанията на свидетеля И. следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК предвид възможната му заинтересованост, доколкото живее с ищцата на семейни начала, но по делото не са събрани никакви доказателства, които да ги опровергават. Видно от СМЕ, механизма на получаване на травмата е именно усукване на глезена, което може да се получи при сядане върху крака с тежестта на тялото, именно както описва и свидетеля.

От страна на ответника не са представени никакви доказателства, които да установяват 3 състояние на настилката на описаното от свидетеля място, различно от посоченото от св.И..

С оглед липсата на доказателства, които да опровергават свидетелските показания, следва да се приеме, че механизмът на получаване на увредата на двата пищяла на дясна подбедрица в долния им край в областта на глезенната става е установен по делото от показанията и СМЕ, а именно усукване на глезена, в следствие на попадането му между тялото на лицето и твърда настилка, след спъване в надигната плочка на стъпала, водещи от тротоар към вход на жилищен блок на адрес гр. София, кв. „********.

От показанията на св.И. е видно, че трите стъпала са продължение на тротоар, предназначени за движение на широк кръг лица, т.е. представляват публично място, в границите на урбанизираната територия на гр.София, поради което Съдът намира, че за поддръжката и м и осигуряването на безопасното им ползване отговорност носи Столична Община. Извод за собствеността на стълбите, като част от тротоара и задължението Общината да ги стопанисва и поддържа се прави и от разпоредбите на Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл.5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни принадлежности. Като е дадена и дефиниция за всеки отделен компонент и за обхват на пътя е прието, че това е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имот и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, към които са тротоарите, се осъществява от общините. Съгласно „Наредба за градска среда на Столична община“, Приложение №8, Част II - Избор и полагане на настилки в пешеходните пространства, точка 2.1.1. Общи изисквания се сочи, че всички елементи на тротоара следва да формират една повърхност, която е безопасна и удобна за придвижване. Повърхността следва да е устойчива на износване и да не създава условия за подхлъзване при ходене.