Определение № 207 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Кристина Филипова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Б. Н. К. срещу определение № 25359/11.12.2025 г., постановено по гр. д. № 13893/2025 г. по описа на СГС, І ГО, 30 състав, с което е прекратено производството по делото.

Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е налице основание за прекратяване на производството по делото. Счита, че същото е следвало да бъде спряно да се възобнови след създаване на регистър на несъстоятелността. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за спирането му.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

СГС е сезиран с искане от Б. Н. К. за откриване на производство по несъстоятелност спрямо нея, на основание Закон за несъстоятелността на физическите лица, поради трайна и обективна неплатежоспособност.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че не е налице предвидената в § 2, ал.3 ЗР на ЗНФЛ положителна предпоставка – обявяване на заповедта по реда на ал.2.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото се включва искане за откриване на 1 производство по несъстоятелност на физическо лице. Правната регламентация на това производство е в Закона за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ).

На основание чл.25, ал.1 ЗНФЛ компетентен да разглежда производства по несъстоятелност на физически лица е районният съд по настоящия адрес на физическото лице длъжник към момента на подаване на молбата. В случая молбата е депозирана пред СГС, вместо пред родово компетентния районен съд. Доколкото обаче молбата на жалбоподателката не е разгледана по същество, това обстоятелство не се е отразило върху допустимостта и правилността на обжалваното определение.

В § 2, ал.2 - 4 ЗР на ЗНФЛ е регламентирано, че в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон изпълнителният директор на Агенцията по вписванията създава необходимите условия за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност. Той се въвежда в експлоатация със заповед на министъра на правосъдието, която се обявява на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Агенцията по вписванията. Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да се подава след обявяване на заповедта по ал.2.

Към момента на постановяване на обжалваното определение, както и към момента на постановяване на настоящото определение заповед на министъра на правосъдието относно въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност не е постановена и не е обявена на интернет страницата на Министерство на правосъдието и на Агенцията по вписванията.

Същевременно в цитираната норма на § 2, ал.4 ЗР на ЗНФЛ едва след постановяване на тази заповед могат да се депозират молби за откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо при липса на постановена и обявена по посочения ред заповед на министъра на правосъдието производството по несъстоятелност на физическото лице се явява процесуално недопустимо.

Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че съдът е следвало да спре производството по делото до постановяване на заповедта на министъра на правосъдието. Законодателят е въвел постановяването и обявяването на заповедта като условие за допустимост на производството по несъстоятелност на физическите лица, а не като временна пречка за развитие на същото.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, депозираната частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 150109/11.12.2025 г., депозирана от Б. Н. К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу определение № 25359/11.12.2025 г., постановено по гр. д. № 13893/2025 г. по описа на СГС, І ГО, 30 състав, както неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3