Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4096 от 03.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7397/2025
Вид
Определение № 4096
Подписан
03.12.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Антон Николаев Урумов, Ралица Александрова Райчева, Радина Калинова Калева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4096 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антон Н. Урумов

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607397 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 във връзка с чл. 249, ал. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 341, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Определение, постановено на 17.09.2025 г. в разпоредително заседание по наказателно общ характер дело № 4507/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 13 състав, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура (СРП) за отстраняване допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия. Според посоченото Определение, съгласно твърденията в Обвинителния акт, обвиняемият Л. С. К. е извършил спрямо две отделни лица продължавани престъпления „трафик на хора“, всяко от които включвало в състава си няколко отделни самостоятелни деяния.

Първоинстанционният съд сочи, че било налице известно детайлизиране на фактическата обстановка в обстоятелствената част на Обвинителния акт, но съдържанието на заключителната част на същия продължавало да е идентично с представени пред Софийски районен съд споразумения, като липсвала каквато и да е конкретизация на отделните деяния, включени в състава на продължаваните престъпления, за които подсъдимият Л. С. К. бил предаден на съд. Подобна неяснота относно това как се различавали отделните деяния, включени в състава на продължаваните престъпления, съществувала в Постановлението за привличане на обвиняем, като тя била пренесена в 1 заключителната част на Обвинителния акт. В проверяваното Определение се посочва, че най-видима тази неяснота била при деянията, касаещи престъплението, за което се твърди, че било извършено спрямо пострадалата М.К.К., посочени в т. 2 и т. 3 от заключителната част на Обвинителния акт, които били абсолютно идентични по описание. Според първоинстанционния съд заключителната част на Обвинителния акт, която представлявала и диспозитив на една осъдителна или оправдателна присъда, трябвало да има минимално необходимо съдържание, което да съдейства за отличаване и индивидуализиране на всяко отделно деяние, включено в Обвинителния акт, като според съда било преценка на държавното обвинение по какъв начин да станело това – чрез посочване на начин на осъществяване на изпълнителното деяние, време, място и т. н., като липса на подобна конкретика в Обвинителния акт представлявало сериозно нарушение на принципа non bis in i d e m и ограничаване на правата на подсъдимия и пострадалите. Според посоченото в протестираното Определение, цитираните пропуски в съдържанието на Обвинителния акт възпрепятствали правото на подсъдимия да организира адекватно защитата си по фактите, поради което представлявали съществени нарушения на процесуалните правила, които били отстраними при връщане на делото в СРП чрез внасяне на нов обвинителен акт и евентуално ново привличане на обвиняем.

В законоустановения, в разпоредбата на чл. 342, ал. 2 от НПК, срок срещу цитираното Определение от страна на СРП е подаден Частен протест с входящ № 306819/19.09.2025 г. на СРС, като от Софийски градски съд (СГС) се иска неговата отмяна и връщане на делото на СРС за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Според посоченото от прокурора в Частния протест, протестираното Определение е неправилно, постановено е в противоречие със закона и поради това следвало да бъде отменено. Сочи, че нито защитата на подсъдимия, нито представителят на пострадалото лице са навели доводи за осъществени процесуални нарушения от ранга на съществените, като се твърди, че подсъдимият Л. С. К. е бил привлечен като обвиняем за извършени от него две престъпления „трафик на хора“, осъществени с няколко деяния, в проявната форма на „набиране“, като именно това е било вменено като действие, осъществено от негова страна в Постановлението за привличане на обвиняем и което поведение е било реализирано спрямо свидетелката Г.А.А. и свидетелката М.К.К.. В Частния протест се твърди, че във фактическата обстановка на Обвинителния акт съвсем коректно и фактически правилно било посочено за всяко едно отделно деяние, осъществено от подсъдимия Л. С. К., в какво точно се е изразявало изпълнителното деяние „набиране“, като са били описани конкретните действия, с които е станало това „набиране“, с които и двете свидетелки били мотивирани да извършат поведението, целено от подсъдимия. Представителят на СРП намира, че твърдението в Определението на СРС, че Постановлението за привличане на обвиняем не съдържало достатъчно конкретни факти, годни да гарантират правото на защита на подсъдимия се явявало неправилно, 2 доколкото обвинителната теза била напълно развита в Обвинителния акт, внесен в СРС, като били изложени достатъчно по обем факти, напълно покриващи се в тези с Постановлението за привличане на обвиняем, не се установявало каквото и да е противоречие, което да доведе до нарушение на основни принципи, залегнали в Наказателно-процесуалния кодекс и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи или които биха могли да внесат колебание в обвинителната теза и да доведат до нарушаване на процесуалния стандарт, гарантиращ правото на защита. В Частния протест се сочи още, че мотивирайки се по този начин, съдебният състав, постановил протестираното Определение, залагал изисквания за изготвяне на Постановление за привличане на обвиняем, които далеч надхвърляли този в Тълкувателно решение № 2/2002 г., постановено на 07.10.2002 г. по тълкувателно наказателно дело № 2/2002 г. по описа на Върховен касационен съд, Общо събрание на наказателна колегия (ВКС, ОСНК). Твърди се, че от събрания доказателствен материал, и в частност, разпитите на свидетелите А. и К., с детайлност се описвали факти за осъществени от подсъдимия действия спрямо тях, които намерили отражение и в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като двете свидетелки, опитвайки се да бъдат максимално детайлни, са посочили приблизителен период, в който по отношение на тях е било осъществено въздействие, чрез склоняване от страна на подсъдимия, като този период бил залегнал, както в Постановлението за привличане на обвиняем, така и в обстоятелствената част на Обвинителния акт и в неговия диспозитив. В Частния протест се твърди, че при поглед в практиката на ВКС в последните над 10 години, се установявало, че върховната съдебна инстанция имала възможност да разгледа и реши редица наказателни производства в рамките, на които бил залегнал диспозитив на Постановление за привличане на обвиняем, с идентичен характер, без за него изрично да бъдат посочени изискванията, отразени в протестираното Определение, като прокурорът посочва и цитира части от конкретни Решения на ВКС. Сочи се още, че в изготвения Обвинителен акт не се установявали непълноти относно конкретни факти, като време, място, пострадали лица, начин на извършване на процесните деяния, вид на престъплението или грешка в квалификацията или противоречие с диспозитива, което би могло да бъде прието като допуснато съществено процесуално нарушение, като в съдържанието на Обвинителния акт било отразено пълно описание на правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях били изведени съставомерните признаци на деянията, предмет на същото. Твърди се, че от диспозитива на обвинението се установявала ясна юридическа формулировка, която напълно съответствала с описателната част на Обвинителния акт и следвала нейните рамки, като съществена характеристика на Постановлението за привличане на обвиняем и на диспозитива на Обвинителния акт било, че следва да бъде пределно стегната, а не да преповтаря всички обстоятелства, изложени в обстоятелствената част, а да им дава само юридическа оценка. В Частния протест се сочи още, че ВКС е имал възможност да се произнесе в 3 редица свои Решения (които прокурорът при СРП цитира), които в своето обобщение установявали, че не било допуснато съществено процесуално нарушение, когато в диспозитива не са повторно възпроизведени фактите от обстоятелствената част на Обвинителния акт относно механизма на извършеното деяние и личното участие на всеки от съучастниците.

Прокурорът сочи, че Обвинителният акт представлявал единство от обстоятелствена част и диспозитив, поради което последният обективирал обобщен вид основните факти, покриващи обективните и субективните признаци на престъплението, а повторното изписване в диспозитивната част на Обвинителния акт на всички релевирани и словесно материализирани данни при очертаване на правно значимата фактическа обстановка било процесуално ненужно, а твърденията на СРС за допуснати съществени процесуални нарушения сочели прекомерен формализъм. Твърди, че в пълнота всички обстоятелства по извършеното престъпление се описвали в обстоятелствената част на Обвинителния акт според чл. 246, ал. 2 от НПК, като към нея изискванията на законодателя били далеч по-завишени в сравнение с тези за съдържанието на Постановлението за привличане на обвиняем по чл. 219, ал. 3 от НПК. В подкрепа на тази поддържана от него теза прокурорът цитира Решение № 83, постановено на 14.02.2012 г. по наказателно дело № 116/2012 г. по описа на ВКС, III Н. О. На последно място, в Частния протест се посочва, че престъпленията, за които Л. С. К. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем били осъществени, докато същият е бил непълнолетен, като към момента бил навършил 18-годишна възраст и неосигуряването от страна на съда на възможност на пострадалите лица да участват в наказателното производство като частни обвинители се явявало съществено процесуално нарушение, осъществено от страна на съдебния състав, доколкото нормата на чл. 394, ал. 1 от НПК, допускала, когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото да се разглежда по общия ред, а в случая съдебният състав е лишил правно легитимиран субект в процеса да участва като акцесорна страна в производството.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в Частния протест, материалите по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частният протест е подаден от легитимирано лице в рамките на законоустановения в разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК срок срещу съдебен акт, подлежащ, на основание на чл. 341, ал. 2 във връзка с чл. 249, ал.

3 от НПК, на проверка при условията и по реда на Глава двадесет и втора „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“ от НПК, поради което същият е процесуално допустим, като разгледан по същество, е неоснователен.

Производството по наказателно общ характер дело № 4507/2025 г. по описа на СРС - НО, 13 състав е образувано по Обвинителен акт по досъдебно производство № 130/2022 г. по описа на Столична дирекция на вътрешните 4 работи (СДВР) и прокурорска преписка № 58704/2023 г. по описа на СРП срещу Л. С. К. за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.

63, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс (НК), извършено по отношение на свидетелката Г.А.А. и престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено по отношение на свидетелката М.К.К..

При запознаване със съдържанието на Обвинителния акт, настоящият съдебен състав установи следното:

В обстоятелствената част на Обвинителния акт прокурорът при СРП е описал по какъв начин е извършено всяко едно от изпълнителните деяния, включени в продължаваните престъпления, извършени от подсъдимия Л. С. К. по отношение на пострадалите Г.А.А. и М.К.К.. Същият е описал по какъв начин са били извършени отделните изпълнителни деяния по „набиране“ при извършването на престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено по отношение на свидетелката Г.А.А. на неустановена дата през месец септември 2021 г. в гр. Нови Искър, на неустановена дата през месец януари 2022 г. в гр.