Решение № 262998 от 21.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 21.09.2022 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10237 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №260204 от 30.10.2019г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от И.П.И., с ЕГН **********, срещу „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, осъдителен иск за сума в размер на 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на иска – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и искането по чл.97 от ЗЗД за определяне на подходящо място от съда, където да бъде пазен лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рама №JTDKZ28E400025381 до връщането му на ответника, както и искането за заплащане на сторените по делото разноски. С решението е оставен без разглеждане предявения от И.П.И., с ЕГН **********, срещу „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, в условията на евентуалност осъдителен иск за сума в размер на 2300 лв., представляваща сума дадена от ищеца на ответника при изначална липса на основание, на дата 10.03.2018г., ведно със законната лихва от 10.03.2018г. до погасяване на задължението. С решението е осъден И.П.И., с ЕГН **********, да заплати на „Л.и Л.“

ООД, ЕИК *******, сторените по делото разноски в общ размер на 773.04 лв., представляващи съдебни разноски, като за сумата над 773.04 лв. до сумата от 964.04лв. отхвърля искането като неоснователно.

С определение №106142 от 01.06.2020г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, обективирано в молба вх.№5192035/19.11.2019г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, чрез адв.В.В., с която се обжалва изцяло решение №260204 от 30.10.2019г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск за заплащане на сумата от 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., както и е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на сумата от 2300 лв., представляваща сума дадена от ищеца на ответника при изначална липса на основание, на дата 10.03.2018г.. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.189 от ЗЗД като постановен в нарушения на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и за недопустимост на обжалвания съдебен акт в частта, в която е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Навежда се оплакване, че неправилен и некореспондиращ на събраните по делото доказателства е обоснованият краен извод на СРС, че ответникът е изправна страна по сключения договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., същият е прехвърлил правото на собственост върху процесния лек автомобил - марка „Тойота“, модел „Корола“ с рама №JTDKZ28E400025381, на ищеца, както и му е предоставил всички изискуеми документи, поради което не е налице и основание за разваляне на договора за покупко-продажба, съобразно разпоредбата на чл.189 от ЗЗД.

Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът е предоставил на ищеца неизрядни документи досежно правото на собственост върху продадения лек автомобил, а именно даденият регистрационен талон /свидетелство за правоуправление/ на автомобила №А121617РМ03 е обявен за откраднат в международна информационна система, поради която причина същият е иззет от органите на МВР и е отказана регистрация КАТ-София на процесното МПС и е образувано досъдебно производство. Поддържа се, че в исковата молба са посочени две различни основания за разваляне на сключения договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., а именно изложени са твърдения, че ответникът е продал чужда вещ, както и че вещта, която е продадена, обективно не може да се използва по предназначение поради обстоятелството, че регистрационният талон е иззет от органите на МВР и е отказана регистрация в КАТ-София на продаденото МПС, което представлява съществен недостатък на продадената вещ, довел до пълното й обезценяване. В тази връзка се твърди, че правилната правна квалификация на предявения иск е по чл.195, ал.1 във вр. с чл.193, ал.1 от ЗЗД и първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при съставяне на доклада по делото като е приел, че е сезиран с иск по чл.189 от ЗЗД. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение като е оставил без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поддържа се, че в хипотезата, когато съдът отхвърли предявения главен иск какъвто е настоящият случай, е длъжен да разгледа по същество предявения при условията на евентуалност иск, което в случая не е направено от първостепенния съд, поради което се твърди, че в тази част постановеният съдебен акт е недопустим. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения главен иск или в случай, че се потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения главен иск, да разгледа по същество предявения при условията на евентуалност иск и да го уважи като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В представена по делото молба от 19.11.2020г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв.К.Б., представя писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са бланкетни доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Конкретни аргументи по съществото на спора са изложени в писмена защита, приложена с молба от 23.03.2022г.. Твърди се, че по предявения главен иск в хода на съдебното производство ищецът не е доказал, че са налице основанията в закона за разваляне на сключения договор за покупко-продажба на

МПС от 10.03.2018г. и съответно за заплащане от ответника на сумата от 4300 лв., дадена при начална липса на основание. Поддържа се, че съгласно трайно установената съдебна практика регистрацията на процесното МПС в КАТ не е елемент от фактическия състав на придобиване на правото на собственост от страна на ищеца, както и че по делото не е установено ответникът да е продал на ищеца чужда вещ, собственост на трето лице. Излага се още, че изземването на регистрационния талон на процесното МПС от органите на досъдебното производство не означава, че ищецът е загубил правото на собственост и постановеният отказ за регистрация в КАТ на продадения лек автомобил е следвало да се обжалва по административен ред, от което право по делото няма данни същият да се е възползвал. Поддържа се още, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението, изложено в исковата молба, че несвоевременното регистриране пред КАТ на продадения лек автомобил е довело до неговото пълно обезценяване. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Прилага списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, чрез адв.В.В., срещу определение №106142 от 01.06.2020г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца, обективирано в молба вх.№5192035/19.11.2019г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските. Изложени са доводи, че неправилно СРС е приел, че не е налице основание за изменение и допълнение на постановеното решение в частта за разноските. Твърди се, че присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 773.04 лв. значително надвишава минималния размер, изчислен съобразно материалния интерес по предявения главен иск, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че са били проведени само две заседания, поради което се дължи минималният размер на адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 531.00 лв.. Твърди се още, че неправилно СРС не е присъдил в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в производство по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС, по което е било постановено определение от 16.05.2019г., с което е оставена без уважение жалбата на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да измени постановеното решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските като намали присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 773.04 лв. на 531.00 лв., както и да допълни решението в частта за разноските като се присъдят в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС.

Ответникът по частната жалба - „Л.и

Л.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв.К.Б., представя писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената частна жалба. Твърди се, че присъденият в полза на ответника размер на адвокатско възнаграждение от 773.04 лв. е съобразен с факта, че по делото са предявени два иска и се дължи адвокатско възнаграждение за всеки от тях, отчетена е фактическата и правна сложност на спора, както и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника. Относно искането да се допълни решението в частта за разноските като се присъдят в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС, са изложени доводи, че компетентен да присъди така претендираните разноски е СГС, който с постановения от него съдебен акт е решил окончателно спора досежно местната подсъдност. В тази връзка се твърди, че ищецът е пропуснал срока да заяви пред компетентния съд искането си и този пропуск не би могъл да се отстрани от първоинстанционния съд, който е разгледал спора по същество и правилно с оглед изхода на спора е присъдил в полза на ответника разноски. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от И.П.И., с ЕГН **********, срещу „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.189 от ЗЗД вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от