Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260083 от 14.06.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 77/2021
Вид
Решение № 260083
Подписан
14.06.2021
Състав
МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 260083 гр. Варна, 14.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 77 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени против различни части на решение № 260702/14.12.20г., постановено по гр.д. № 482/20г. на ОС-Варна, както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от И.Т.В. *** чрез адв. Д. Б. ***, насочена срещу решението в частта му, с която e прието за установено, че договорът от 13.12.2019 г., оформен с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, е недействителен, тъй като е сключен без представителна власт и не е потвърден, по иска, предявен от Д.М.И. срещу И.Т.В., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Счита се, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано.

Изтъкнато е, че приемайки за допустимо да разгледа довод на ищеца, релевиран в хода на устните състезания, за нищожност на пълномощното поради липсата на форма, изразяващо се в липсата на отбелязване от нотариуса, че нотариалната заверка е извършена извън кантората му, първоинстанционният съд е допуснал нарушение, което е лишило ответницата от възможността да даде отговор и да ангажира доказателства по това възражение. Отделно от това се поддържа, че съдът не е длъжен да следи служебно за наличието на основание за нищожност на сделката, когато същото не е релевирано от страна по делото в съответните процесуални срокове. Произнасяйки се по късно заявеното обстоятелство от ищеца, съдът е въвел недопустима промяна в предмета на иска. Отделно от това се поддържа, че ако твърдението за нищожност на процесното пълномощно поради липсата на отбелязване, че нотариалното действие е извършено извън нотариалната кантора, е било направено своевременно, то ответницата е могла да представи един от намиращите се в нея екземпляри на документа, инкорпориращ процесната сделка, върху който е налице такова отбелязване, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“. Екземпляр от пълномощното е бил представен от ответницата при изповядване на договора, но същият е бил върнат от нотариуса, предвид планираната друга сделка за имот в гр. Казанлък. Освен това в една от фактурите е отразено заплащането на такса и за нотариална заверка извън кантората на нотариуса. Въззивницата твърди, че идентичен на нейния оригинал се намира в архива на нотариус Т. М. – подвързан в Книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание, водена съгласно Наредба № 32/29.01.97г.

Липсвало е указание на съда, че ответницата носи тежестта да установи, че пълномощното е съдържало и посочения реквизит – място на полагане на подписа, както и указание, че не сочи доказателства в тази насока. Поради това и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК е отправено искане да се приеме като доказателство представеното заверено от страната копие на пълномощно с рег. № 9039/13.12.19г. с отбелязване, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“, както и на осн. чл. 192, ал. 1 от ГПК да се изиска от нотариус Т. М. заверено за вярност копие от посоченото пълномощно, съдържащо посоченото отбелязване. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Насрещната страна Д.М.И. *** е изготвил отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано. Не се споделя тезата на въззивницата, че съдът се произнася само по наведените възражения, тъй като съдът е длъжен да се произнесе и когато е нарушена императивна правна норма, каквато е и тази относно предвидената в закона форма за действителност. Поддържа се, че в документа, в който е инкорпорирано пълномощното, е извършена добавка след постановяване на първоинстанционното решение с отбелязване на посоченото от въззивницата съдържание. Освен това се счита, че след като по делото е бил предявен иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, ответницата е следвало да представи всички доказателства, които са били в нейно държане. Поддържа се, че посочването на датата, мястото и часа са били необходими, за да се избегнат злоупотреби и измами, както и да се оправдае нормативното задължение на нотариуса по чл. 27 от Наредба № 32/29.01.97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и да не извършва подлежащи на вписване сделки два часа преди края на приемното време на съответната СВ, или в настоящия случай преди 15.00 ч. Договорът е бил вписан на 16.12.19г., когато е бил платен и местния данък, тъй като поради „форсирането“ на сделката, същата не е могла да бъде вписана преди края на работното време в деня на изповядването ѝ. Поддържа се и второ нарушение на формата на пълномощното, тъй като не са били налице предпоставките за поставянето на отпечатък от палеца на упълномощителя, вместо приетото от закона правило на саморъчното подписване. В пълномощното не е била и отбелязана причината за поставянето на пръстов отпечатък вместо подпис. Това нарушение също води до нищожност на сделката по см. на чл. 576 вр. чл. 570, ал. 2 от ГПК. Счита се, че в случая е налице преклузия, препятстваща събирането на представеното от въззивницата доказателство. В случай, че се приеме представеното с въззивната жалба пълномощно, направено е изявление, че се оспорва съдържанието на пълномощното, вкл. направената добавка, както и авторството на същото по отношение на упълномощителя. В случай, че въззивницата заяви, че желае да се ползва от документа и представи оригинал на същия, отправено е искане да се открие производство по оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК. В случай, че се уважи и искането за изискване на заверено копие на документа от нотариус Т.

М., то отново се иска документът да бъде представен в оригинал при спазване на изискванията на чл. 3 от Наредба № 32/29.01.97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, тъй като се изразява съмнение относно съпричастност на нотариуса към интересите на въззивницата. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба.

2.

Насрещна въззивна жалба, подадена от Д.М.И. ***, насочена срещу решението в частта му, с която са отхвърлени предявените в евентуалност искове против И.Т.В., както следва: за прогласяване нищожността на пълномощно peг. № 9039/13.12.2019 г., с което М. Д. И. е упълномощил И.В. да прехвърли сама на себе си жилище и на договора, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, чрез който М. Д. И., представляван от ответницата, прехвърля самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град Варна, район „Младост“, кв. „Св. И.

Рилски“, блок № 53, вход „Б“, на етаж 10-ти, представляващ жилище - апартамент № 76, с площ 38.00 кв. м, ведно с избено помещение № 76 с площ 4 кв. м, както и 0.7589 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор *** и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане, основани на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, на основание чл.

26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на договора, основани на твърдение, че престациите не са равностойни, за което ответницата се е възползвала от безпомощното състояние на прехвърлителя, на основание чл.

26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, евентуално, че ответницата е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 14.12.2019 г., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, евентуално за унищожаване на пълномощното, основан на твърдение, че упълномощителят не е разбирал значението на сделката в състояние след инсулт, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Счита се, че в тази част решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Направен е подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което са изведени аргументи за наличието на предпоставките от съответните правни норми за прогласяване нищожността на процесните сделки, респ. за унищожаемостта на осн. чл. 31 от ЗЗД на пълномощното и поради това за недействителност на сключения въз основа на същото договор, на осн. 42, ал. 2 от ЗЗД. Обоснован е извода, че липсва воля не само, когато лицето е в ментално състояние, лишаващо го от възможността да действа разумно, но и когато са налице многобройни доказателства, че същото действа под натиск и в състояние, което го лишава от възможността да разбере действията си, какъвто е бил и настоящият случай. Освен това се поддържа, че при преценка на събраните доказателства следва да се приеме, че с оглед състоянието на вуйчо ѝ и предприетите незабавни действия от ответницата, последната е знаела, че нещата са необратими и поради това договорът е лишен от основание. Не се споделят изводите на съда, че неравностойността на престациите е също липса на съгласие и поради това съдът не се е произнесъл по основанието за нищожност на договора – накърняване на добрите нрави. Поради това решението в тази част също е неправилно, тъй като в процесния случай е била налице очевидна нееквивалентност на престациите – един дава всичко, а друг не изпълнява нищо и то при съобразяване на условията на сключване на договора, които сочат на необичайност. Обосновава се наличието и на хипотезата на чл. 31 от ЗЗД с това, че е установено такова физическо, психическо и емоционално състояние на упълномощителя, което му е попречило да се противопостави на въздействието на трети лица, подтикващи го да извърши сделката, която в нормално състояние не би извършил /аргументът е, че ако е бил в добра физическа и ментална кондиция упълномощителят би се явил в нотариалната кантора/.

Обусловено от нищожността, евентуално унищожаването на упълномощаването, се явява уважаването и на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД относно договора, сключен въз основа на тази едностранна сделка. Изложени са съображения и по предявения в евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за наличието на предпоставки и за разваляне на договора, ако същият се приеме за действителен. Претендира се отмяна на решението в обжалваните с насрещната въззивна жалба части, но последната да бъде разгледана само ако бъде уважена подадената от ответника въззивна жалба. Но ако все пак това е невъзможно, то насрещната жалба се претендира да бъде разгледана самостоятелно, ведно с присъждане на разноските.

В предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от И. Т. В. чрез адв. Д. Б., с който същата е оспорена като неоснователна поради законосъобразност на решението в обжалваните му с нея части. Счита се, че по делото са били събрани множество доказателства, от които се установява, че М. И. е бил в състояние самостоятелно да взема решения и да ръководи действията си и сключените сделки не страдат от твърдените от ищеца пороци. Претендира се потвърждаване на решението, обжалвано с насрещната въззивна жалба.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Наведените твърдения по фактите в подадената искова молба от Д.М.И. са, че същият е син на М. Д. И., който е починал на 14.12.19г. в гр. Варна. Няколко часа преди това, на 13.12.19г. баща му, действайки чрез пълномощника си И.Т.В.

/племенница на М. и дъщеря на сестра му К. Д. И./, е прехвърлил на последната с договор за издръжка и гледане, обективиран в НА № 147, т. ІІ, рег. № 9059, дело № 274/19г. на нотариус Т. М., гр. Варна, собствения си апартамент № 76 в гр.