Определение № 7581 от 09.12.2015, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 09.12.2015 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Ц.П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3641 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 03.07.2014 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “Е.” ЕООД с ЕИК ***** изготвените от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, и Списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу приети/неприети от синдика вземания, включени в обявените на 03.07.2014 г. списъци, са подадени следните възражения: възражение с вх. № 83693/07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу приемането от синдика на вземането му “под условие”, включено под т. 1 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, срещу неприемането от синдика на вземането му от “Е.” ЕООД по Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г. за обезпечаване вземанията на Б.та по договор за банкова гаранция под условие № 314/12.12.2007 г., сключен между Б.та и “Е.” АД, включено под т. 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както и непроизнасянето на синдика относно претендирани просрочени лихви и неустойки, разноски по принудително изпълнение, по ЗОЗ, за охрана и за назначен управител на търговското предприятие на “Е.”

ЕООД; възражение с вх. №

83695/07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу вземанията на кредитора “В.” ООД /под т. 2 и т. 3 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/ и на кредитора “Б.П.” ЕООД /под т. 5 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ/.

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

По възражение с вх. № 83693/07.07.2014 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу приемането от синдика на вземането му “под условие”, включено под т. 1 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, срещу неприемането от синдика на вземането му от “Е.”

ЕООД по Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г., включено под т. 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както и непроизнасянето на синдика относно претендирани просрочени лихви и неустойки, разноски по принудително изпълнение, по ЗОЗ, за охрана и за назначен управител на търговското предприятие на “Е.”

ЕООД:

Съдът намира, че подаденото възражение е допустимо.

Кредиторът “О.Б.Б.” АД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 74818/16.06.2014 г. Вземанията произтичат от следните правоотношения:

1. Сума в общ размер на 3 265 694,43 евро или

6 387 143,14 лева по Договор за банков кредит № 198 от 20.08.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/28.08.2008 г.; Допълнително споразумение № 2/ 01.08.2009 г., Допълнително споразумение № 3/10.03.2010 г. и Допълнително споразумение № 4/28.12.2010 г., с кредитополучател “Е.” АД и съдлъжник “Е.” ЕООД /встъпило в задълженията по кредита на основание чл. 101 от ЗЗД по писмено споразумение с Б.та и кредитополучателя/, включително:

1.1. 2 472 016,73 евро - просрочена главница;

1.2. 96 096,05 евро - неплатени договорни лихви, дължими за период от 30.01.2012 г. до 15.06.2012 г. включително;

1.3. 697 581,65 евро - просрочени лихви и неустойки, дължими за период от 30.01.2012г. до 15.06.2014 г. включително.

2. Сума в общ размер на 1 915 360,11 лева по Договор за банкова гаранция и предоставяне на банков кредит под условие № 314/12.12.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/17.12.2008 г; Допълнително споразумение № 2/23.12.2009 г., Допълнително споразумение № 3/ 23.12.2009 г., Допълнително споразумение № 4/10.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5/18.03.2010 г., Допълнително споразумение № 6/18.06.2010 г., Допълнително споразумение № 7/30.09.2010 г., Допълнително споразумение № 8/ 18.02.2011 г., Допълнително споразумение № 9/08.08.2011 г. към него, сключени между Б.та и “Е.” АД, включително:

2.1. 1 546 872 лева - присъдена главница;

2.2. 541,83 лева – присъдени договорни лихви, дължими за период от 28.03.2012 г. до 06.06.2012 г. включително;

2.3. 52 229,09 лева - присъдени наказателни лихви, дължими за период от 28.03.2012 г. до 06.06.2012 г. включително;

2.4. 315 151,94 лева - законови лихви върху присъдената главница, дължими за период от 06.06.2012 г. до 20.05.2014 г.;

2.5. 48 439.29 лева – присъдени разноски;

2.6. 293 222.21 лева – разноски по принудително изпълнение;

2.7. 565.25 лева – разноски по ЗОЗ.

3. Сума в общ размер на 8 125 лева по Договор от 11.05.2012 г. за назначаване на управител на “Е.” ЕООД по реда на ЗОЗ, сключен между Б.та и Д. И. Г., като сумата включва 6 месечни възнаграждения на управителя за периода от м. май 2013 г. до м. октомври 2013 г., платени от Б.та.

4. Сума в общ размер на 74 789.12 лева по Договор от 07.05.2013 г., сключен между “ОББ” АД и “Ю.” ООД, за охрана на имущество на “Е.” АД и “Е.” ЕООД във връзка със запазване на заложено в полза на Б.та имущество, находящо се в гр. А., Резервен промишлено-складов терен, Завод за етанол и биоетанол, като сумата включва платените от Б.та суми по фактури за периода от м. май 2013 г. до м. май 2014 г.

Длъжникът оспорва подаденото възражение.

Синдикът оспорва подаденото възражение като неоснователно.

Излага доводи, че вземането е прието “под отлагателно условие”, ако исковете – предмет на искова молба с вх. № 77050/14 г.

/т.д. № 4239/2014 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав/, бъдат отхвърлени.

При така установеното, съдът намира следното:

По възражението в частта, в която кредиторът “О.Б.Б.” АД оспорва приемането от синдика на вземането му “под условие” в Списъка на приетите вземания:

Правомощията на синдика при изготвяне на списъците по чл. 686 от ТЗ са посочени в закона – съставя списъците на приетите, на неприетите и на служебно вписаните вземания. Приемането на привилегията за вземането на кредитора “О.Б.Б.” АД “под отлагателното условие”, обусловено според синдика от отхвърлянето на искове по посоченото по-горе търговско дело, не е в правомощията на синдика. Синдикът не оспорва, че този кредитор има вземания, а че евентуално тези вземания бъдат отхвърлени, което обаче до влизане в сила на решение по исковия процес не следва да се отчита. При съставянето на списъците се вземат предвид представените документи и доказателства за съответното вземане на кредиторите, съответно обезпечения и привилегии на вземанията.

В производството по настоящото дело не са представени доказателства за предмета на предявения иск – предмет на т.д. № 4239/2014 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав, посочен от синдика.

Съдът намира, че представеното от синдика определение №

794/29.11.2012 г. по т.д. № 110/2012 г. по описа на ОС – Силистра е постановено в производство по несъстоятелност на “Е.”

ЕООД, решението за откриването на което е отменено с влязло в сила решение.

Постановеното определение от ОС – Силистра е задължително в процедурата по несъстоятелност по отношение на съда по несъстоятелност – ОС – Силистра, кредиторите и длъжника, но единствено и само до приключване на производството по несъстоятелност, което в случая е прекратено с отмяната на постановеното решение за откриването му.

Доколкото в закона няма пречка да бъде подадена отново молба по чл. 625 от ТЗ и да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника, каквото е разглежданото пред настоящия състав, съдът намира, че следва да цени извършените в настоящото производство процесуални действия на страните, относими към развило се пред него производството.

По изложените съображения, съдът намира, че възражението на кредитора “О.Б.Б.” АД в тази част се явява основателно и следва да бъде уважено.

По възражението в частта, в която кредиторът “О.Б.Б.” АД оспорва неприемането от синдика на вземането му от “Е.” ЕООД по Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г. за обезпечаване вземанията на Б.та по договор за банкова гаранция под условие № 314/12.12.2007 г., сключен между Б.та и “Е.” АД, включено под т. 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ:

Синдикът не е приел вземането на “О.Б.Б.” АД, произтичащо от договор за банкова гаранция под условие № 314/12.12.2007 г., сключен между Б.та и “Е.” АД, изменен и допълнен с 9 бр. допълнителни споразумения, изпълнението по който е обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010 г., сключен между заложния кредитор “О.Б.Б.” АД и залогодателя “Е.” ЕООД.

Към молбата за предявяване на вземанията кредиторът представя и заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.т.д. № 1035/2012 г. по описа на РС – Силистра, с който трето лице “Е.” АД е осъдено да заплати на “О.Б.Б.” АД суми в общ размер на 1 914 794,86 лева.

Съдът споделя доводите на кредитора, че със сключването на договора за особен залог на търговско предприятие, “Е.” ЕООД става длъжник на Б.та за неплатения дълг по договора за банкова гаранция, както и че съгласно нормата на чл.429, ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Тази разпоредба определя субективните предели на изпълнителния лист при принудителното изпълнение, но не разпростира пределите на изпълнителния лист спрямо цялото имущество на длъжника, а само спрямо заложеното/ипотекирано имущество.

Общите разпоредби, регламентиращи залога и ипотеката, са уредени в чл. 149 и сл. на Закона за задълженията и договорите. Законът урежда възможността да бъде учреден залог от длъжника както за свое, така и за чуждо задължение. С учредяването на залога залогодателят става длъжник към кредитора, но отговаря само със заложената вещ. В случая особеното е, че е учреден по реда на ЗОЗ особен залог на търговското предприятие на “Е.” ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Това е обезпечение, учредено за чужд дълг. Независимо че обезпечението е върху търговското предприятие на длъжника, това не дава на заложния кредитор правото да бъде включен с обезпеченото вземане в производството по несъстоятелност, нито му дава правата на кредитор в производството по несъстоятелност с прието вземане /по чл. 677, чл. 697 и др./.

Вземането на заложен кредитор на несъстоятелния длъжник, който е обезпечил с имуществото си чуждо задължение, остава извън производството по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност следва да се отчете единствено обезпечението, и то само във фазата на осребряване на съответното имущество. Няма норма в Търговския закон, която да предвижда приемането на вземане на заложния кредитор и предоставянето му на права, съответстващи на размера на вземането му. Напротив, в чл. 717н от ТЗ е уредена изрично продажбата на имот, ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг, като припадащата се на ипотекарния кредитор сума се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като представи изпълнителен лист за вземането си.

Макар да липсва аналогична разпоредба в ТЗ за особения залог, предвид че по дефиниция особеният залог не е реален, не се предава имущество, самото обезпечено задължение не може да се приема в производство по несъстоятелност, доколкото задължено лице е търговец, различен от длъжника “Е.” ЕООД.

По изложените съображения, съдът намира, че възражението на кредитора “О.Б.Б.” АД в тази част е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По възражението в частта, касаеща непроизнасянето на синдика относно претендирани просрочени лихви и неустойки, разноски по принудително изпълнение, по ЗОЗ, за охрана и за назначен управител на търговското предприятие на “Е.” ЕООД: