Разпореждане № 7929 от 26.11.2020, Районен съд - Стара Загора

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7929 гр. Стара Загора , 26.11.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №

20205530103281 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на поръчителя А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. К. Х. .

След като, в изпълнение на задължителното за настоящия съд определение № 260212/04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3283 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, Старозагорският районен съд разгледа отново по същество заявлението, намери, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за регресното вземане в частта му, над сумата от 1984.88 лева до претендираните 2070.07 лева, представляваща платените 85.19 лева административни разноски, а мотивите за този правен извод са следните:

Според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона. В случая искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за посочената част от регресното вземане, представляващо платените 85.19 лева административни разноски по договора за кредит, противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според който, при забава на потребителя, кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В т. 12 от заявлението заявителят сам признава, че тези претендирани от него с тази част от регресното вземане разноски от 85.19 лева, които като поръчител е платил на кредитора на длъжника, са били начислени на последния, тъй като в общите условия на договора за кредит било уговорено, че заемодателят имал право на обезщетение за всички извършени разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането (л. 3). Очевидно е при това положение, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за тези платени от заявителя, като поръчител, разноски, противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, 1 според които, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва, която според ал. 2 на чл. 33 ЗПК е законна, върху неплатената в срок сума, за времето на забавата, но не и на такива разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Поради това клаузата в общите условия на договора за кредит, предвиждаща начисляването им, е нищожна, поради посоченото й противоречие с императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, в която част е нищожен поради това и договора за поръчителство, защото такова може да съществува според чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД само за действително задължение (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал.

1, пр. 1 ЗЗД).

А след като е така и искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за регресното вземане в частта му и за тези разноски, е в посоченото противоречие със закона, то същото не може да бъде уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на това искане, следва да бъде отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на А. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника А. К. Х. и за регресното вземане в частта му, над сумата от 1984.88 лева до претендираните 2070.07 лева, представляваща платените 85.19 лева административни разноски.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2