Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1682 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1608/2023
Вид
Определение № 1682
Подписан
10.07.2023
В сила
10.07.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1682 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501608 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, подадена против разпореждане от 18.05.2023 г., инкорпорирано в заповед № 3233 от 18.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 6903/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав, в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника Й. М. Й. с ЕГН: **********, в частта, с която се претендира присъждане на неустойка за сумата от 287,37 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 621421330 от 03.04.2019 г. изменен с допълнително споразумение № 036304321 от 09.03.2020г. за номер ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда – 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите за неустойка с мотива, че неустоечната клауза, въз основа на която същите се претендират, е неравноправна на основаниеу чл.143 , т.5 ЗЗП. В тази връзка се поддържа, че размерът на неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и същата включва три стандартни месечни вноски на неустойката – 139,98 лв., като към тази сума е добавена разликата127,90 лв. между стандартната цена на предоставено на лизинг устройство, без отстъпка съгласно последно актуалната ценова листа към 09.03.2020 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 098.03.2020 г., съответстващ на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната част и 1 присъждане на разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.

Настоящият съдебен състав приема, че така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Й. М. Й. за заплащане на дължими суми съгласно сключен между тях Договор за мобилни услуги № 621421330 от 03.04.2019г. , Допълнително споразумение № 036304321 от 09.03.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 09.03.2020г.

Разпореждането на ПРС се обжалва, в частта, с която е заявлението е отхвърлено за сумата от 287,37 лева, включваща сумата от 139,98 лв. представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.

ДДС, по 46.66 лв. всяка, като към тази сума е добавена разликата 127,90 лв. между стандартната цена на предоставено на лизинг устройство, без отстъпка съгласно последно актуалната ценова листа към 09.03.2020 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 098.03.2020 г., съответстващ на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Oт представените със заявлението копия от договора и приложенията към него е видно, че в същите се съдържат клаузи, според които в случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок на договора, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер, без отстъпка, ведно с възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката е най-високият според условията на плана. В допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и 2 възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най -ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти.

Уговорено е и задължение за потребителя за заплащане на неустойко в размер на част от разликата между стандартната цена на предоставено на лизинг устройство, без отстъпка съгласно ценова листа към момента на сключване на договора и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг.

С оглед посочените клаузи, Пловдивският окръжен съд намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща няколко вида неустойки, а именно: в размер от три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечните такси и в размер на отстъпката в цената на продадените мобилни устройства. Следва да се приеме, че правилно ПРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част, тъй като подобно договаряне надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Това е така тъй като търговецът би получил три плащания, които далеч ще надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение на договорното задължение. Всичко това би довело до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а не до обезщетяването му от неизпълнение на поето от потребителя задължение. В случая не може да се приеме, че са налице и пропуснати ползи за търговското дружество по отношение на незаплатените месечни абонаменти, тъй като заплащането им за договорения период е обвързано с доставяне на услугата от мобилния оператор, от която той е освободен от задължението да я предоставя, поради прекратяване на договорното правоотношение. Освен това, предвидена клауза в договора, с която се предвижда заплащане при преференциални условия определя и друга крайна цена на мобилния апарат и предоставяната услуга.

Отстъпката е формирана към момента на сключване на договора за услуги и за закупуването на мобилното устройство и така формира и крайната им цена, поради което се явяват правилни изводите на първостепенния съд и в тази част на обжалваното разпореждане. Чрез тази клауза се променят условията на договора за продажба, като под формата на неустойка се променя договорената цена за услугата и за устройството. В същото време те не са определени по размер и са неясни, като не би могло с категоричност да се приеме, че е формирано съгласие по отношение на тези компоненти.

Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което подадената против него 3 въззивната частна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, подадена против разпореждане от 18.05.2023 г., инкорпорирано в заповед № 3233 от 18.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 6903/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав, в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника Й. М. Й. с ЕГН: **********, в частта, с която се претендира присъждане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер *** в размер на сумата от 287,37 лева ведно със зак.лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда – 16.05.2023г. до окончателното й изплащане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4