Решение № 636 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Д. Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100510156 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 3072/06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 51048/2021 г. по описа на СРС, 124 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от И. К. С. срещу С.О. искове по чл. 49 вр. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче, настъпило на 04.03.2021 г. в района на кв. „Кремиковци“, гр. София, както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от посочения инцидент. С решението в полза на ответника са били присъдени сторените в производството разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца И. С., чрез упълномощен адв. С. Нейкова, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Съдът неправилно приел, че кучето не било безпризорно, тъй като разкъсало ограда на двор и излязло от него за да причини увреждането на ищеца. В показанията си разпитаният по делото свидетел на ищеца и очевидец на събитието ясно посочил, че този двор бил разграден. От събраните по делото писмени доказателства съдът неправилно изключил представените от ищеца медицински удостоверения и зачел единствено представените от ответника заповеди за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Въззивникът посочва, че тези заповеди на практика не се спазвали, като в рамките на територията на 1 общината имало много бездомни кучета. Моли решението да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени разноските двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.О., чрез упълномощен адв. А. Д., с който жалбата се оспорва изцяло.

Въззиваемата страна поддържа, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване, че ухапалото го куче в действителност било безстопанствено.

Съдът правилно възприел показанията на свидетеля по делото, че кучето излязло от двор, чиято ограда е била разкъсана от него и не е имало контролни марки по ушите си. Медицинските удостоверения на ищеца не били изключени от доказателствената съвкупност по делото, а удостоверените с тях факти не били спорни. Представените от въззиваемия заповеди доказвали изпълнение на вменените на общината задължения по ЗЗЖ и ЗВМД за предприемане на мерки по хуманно ограничаване на популацията на бездомни кучета. Законодателят бил предвидил, че след обезпаразитяването и кастрирането им здравите и неагресивни безстопанствени кучета се връщали по местата, от които били взети. Така самото им съществуване не било противоправно, а въззиваемият не би могъл да отговаря за вреди, при положение, че е изпълнил законовите си задължения с дължимата грижа. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация чл.

49 вр. 45 ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на сумите от 4000 лв. и от 1000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче, настъпило на 04.03.2021 г. в района на кв. „Кремиковци“, гр. София.

От представените по делото доказателства, в частност изслушаните свидетелски показания, се установява, че на 04.03.2021 г. при връщане с велосипед от Кремиковския манастир ищецът И. С. е бил нападнат от 2 безстопанствени кучета, едно от което го е ухапало и е причинило разкъсноконтузна рана на лявата му подбедрица. В представеното медицинско удостоверение е посочено, че това увреждане може да се получи от действието на твърд тъп предмет с ограничени контактуващи повърхности, каквито характеристики има кучешкото съзъбие.

За да отхвърли исковете районният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, с които да установи, че ухапалото го куче е било безстопанствено. От разпита на свидетеля-очевидец се установявало, че кучето излязло от дворно място, обградено с ограда, която е била разкъсана, без свидетелят да установи дали животното е имало контролни марки по ушите. Не били представени данни за местообитанието на агресивното куче, за подадени сигнали до общината или за непредприемане на мерки от нейна страна, включително залавяне на кучето. От друга страна служителите на ответника били изпълнили задълженията си за периода 2012 г. – 2021 г. да ограничат популацията от безстопанствени кучета, като само за периода от 2018 г. до май 2021 г., специализираното общинско предприятие заловило 12208 кучета, от които 1682 били умъртвени, а само 6702 били кастрирани, ваксинирани, обезпаразитени, маркирани и върнати в местообитанието им.

По отношение правилността на решението, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на служители на ответника, на които последният е възложил работа, изразяваща се в неупражняване надзор върху безстопанствени кучета и непредотвратяване агресивното им поведение, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

Съгласно трайната практика на ВКС (обобщена в решение №279/28.09.2011 г., постановено но гр. д. № 1533/2010 г. на ІІІ ГО), исковете за обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета, намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно легитимирана е съответната община, на територията на която е настъпило произшествието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения – чл. 50 т. 2 ЗЗЖ за предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, в т.ч. и настаняването им в приют /чл. 41 ал. 1 ЗЗЖ/, кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране /чл.47 ал.1 ЗЗЖ/. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

3

В първата инстанция като свидетел е бил разпитан Е.Д., който в деня на инцидента е карал колело с ищеца, като в показанията си същият посочва, че при връщане от Кремиковския манастир в посока за квартал Сеславци, район „Кремиковци“, СО, ищецът е бил обграден от три кучета, едното от които го захапало за левия крак. Свидетелят твърди, че кучетата изскочили от място със скъсана ограда и бързо тръгнали след ищеца. Не е видял кучетата да имат контролни марки или каишки на врата. Кучето, което ухапало ищеца било улично, кафяво на цвят и средно на ръст.

Пред първата инстанция ищецът твърди наличието на отрицателни факти - че кучето няма стопанин (собственик) и не се намира под надзора на конкретно лице, следователно подлежат на доказване съответните противоположни положителни факти - наличие на собственик на кучето и осъществяван надзор върху него, като именно на този факт въззиваемият основава изгодните за него твърдения, съответно следва да носи доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая съдът намира, че С.О. не е установила, че кучето има конкретен собственик или се намира под надзора на конкретно лице, и трябва да понесе последиците от недоказване на това обстоятелство. От страна на ответника не са ангажирани доказателства настъпилото увреждане да е получено по начин, различен от описания по делото. Отделно от изложеното от показанията на свидетеля Д. не се установява кучетата да са били придружени от стопанин, или да са се намирали в имот, стопанисван от конкретно лице, като при съобразяване на мястото на инцидента – извън населено място, може да се направи обоснован извод, че се касае за изоставено място с нарушена ограда, в което са се намирали безстопанствените животни.

Настоящият състав не споделя извода на районния съд за предприетите от ответника действия по изготвяне и изпълнението на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, тъй като само по себе си това обстоятелство не освобождава ответника от отговорност.

В разпоредбите на чл. 40 – чл. 59 ЗЗЖ са установени задължения за ответната община във връзка с изпълнението на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които включват и извършването на необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или други животни. Същевременно с нормата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, а следователно чрез взетите от тях мерки общините следва да гарантират безопасното поведение на безстопанствените кучета спрямо хората, независимо от вида на тези мерки - дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места. Несъмнено основна цел на ЗЗЖ, извън 4 хуманното отношение към животните, е и постигането на здравословна среда за хората, поради което бездействието на длъжностните лица на общината по изпълнение на възложените им с нормативен акт задължения е противоправно. Неоснователно от ответника се поддържа, че са взети необходимите мерки за ограничаване на популацията и предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета. От цитираната по-горе нормативна уредба се налага изводът, че на общината са възложени със закон задължения за осъществяване на надзор и полагане на грижи за безстопанствените кучета, както и за предприемане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на същите. Законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако същият не е постигнат чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.

По изложените съображения съдът приема, че бездействието на съответните лица при С.О. е довело до неизпълнение на задълженията по

ЗЗЖ, обуславящо възникване гаранционно-обезпечителната й отговорност за причинените на ищеца вреди.

По отношение на неимуществените вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа на обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Видно от представените по делото съдебно-медицинско удостоверение № 80.03/10.03.2021 г. и болничен лист № 3903/04.03.2021 г., при извършен преглед на ищеца са били констатирани следните увреждания: повърхностна разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица, като съдебният лекар е дал заключение, че посочените увреждания могат да настъпят по време и начин, посочени от ищеца – от въздействие на кучешка захапка. В болничния лист е посочено, че на ищеца е била поставена ваксина срещу бяс Verorab-0.TT-1.