Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 21.08.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 132/2025
Вид
Решение № 131
Подписан
21.08.2025
В сила
21.08.2025
Състав
Недялка Николова, Анелия Маринова Игнатова, Магдалена Димова Инджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600132 по описа за 2025 година Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия С. Е. Б. – адв. Б. Г., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 372/2023 г. по описа Районен съд– С..

С атакуваната присъда подсъдимият С. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК, затова че на 29.09.2022 г., около 23,22 ч. в гр. С., по ул. „*******“ е управлявал МПС – лек автомобил „Ф. Г.” с рег. № ******** след употреба на наркотични вещества, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, наказание „глоба“ в размер на 800 лв. и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността на упражнява това право. На 1 основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на подс. С. Б. със споразумение по н.о.х.д. № 161/2021 г. по описа на РС С., одобрено на 01.04.2021 г., което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Недоволен от присъдата e останал защитникът, който в срока по чл.

319, ал. 1 и на основание чл. 318, ал. 6 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се отмени атакуваната присъда, като подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан. Това искане се поддържа с доводи за недоказаност на обвинението, развити в писмено допълнение на жалбата. Там се твърди, че първоинстанционният съд е дал неправилна оценка на събрания доказателствен материал, която е обосновала и неправилен извод за виновността на подсъдимия. Конкретно се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свид. А. Г., който е удостоверил отказа на подсъдимия да подпише издадения талон за медицинско изследване, тъй като този свидетел не е присъствал по времето, когато този талон е бил прочетен на подсъдимия. Твърди се, че неправилно съдът не е дал вяра на показанията на свид. С. Р., от които се установява, че на подсъдимия били поднесени някакви книжа, които последният отказал да подпише, тъй като не е могъл да ги прочете, и че тогава на подсъдимия бил нанесен побой от полицейски служители, устата му била окървавена и иззетата проба слюнка била смесена с кръв, което пък прави негодна пробата за установяване на употреба на наркотично вещество.

По-нататък в жалбата се твърди да не е установен времевия период от извършване на инкриминираното деяние до изземване на пробата и какви са били действията на подсъдимия и на полицейските служители през този период.

В подкрепа на тезата за недоказаност на обвинението се сочи и факта, че към доказателствените материали не е приобщено като веществено доказателство техническото средство (тестовата касета), отчело положителен резултат за употреба на наркотично вещество.

При условия на евентуалност се поддържа и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се твърди, че определеното от първоинстанционният съд е несъразмерно тежко – не отчита добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, оказаното от него съдействие на 2 разследването и младата му възраст, а извършените от него административни нарушения на правилата за движение по пътищата не следва да се отчитат като отегчаващо обстоятелство.

Не се предявява искане за събиране на доказателства от въззивния съд.

Представителят на С. окръжна прокуратура в съдебно заседание оспорва жалбата срещу първоинстанционната присъда. Счита че претенциите за недоказаност на обвинението са неоснователни, а приетата и изложена от съда фактическа обстановка изцяло съответства на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Поддържа, че вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание са правилно определени, в съответствие на установените отегчаващи и смекчаващи отговорността му обстоятелства, че правилно е определен и режима за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът адв. Г. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

Подсъдимият С. Б. в последната си дума моли за минимална присъда.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях.

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, първоинстанционният съд е установил правилно и е изложил в необходимата пълнота фактическата обстановка. Фактическите констатации и изводи, изложени в мотивите на обжалваната присъда, се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не се налага подробното им преповтаряне.

3

Накратко от фактическа страна е установено следното:

На 29.09.2022 г., вечерта, в гр. С. свидетелите С. Г. Н. и Й. И. А., и двамата служители на РУ на МВР – С. - младши автоконтрольори, изпълнявали служебните си задължения по утвърден график за дежурства в РУ – С.. Около 23:23 ч., патрулирайки по ул. „*******“, спрели за проверка движещият се по улицата лек автомобил „Ф. Г.” с рег. № ********, управляван от подс. С. Б., който бил сам в автомобила. Тъй като подсъдимият не представил документи за самоличност, нито такива относно управлявания от него автомобил, двамата полицейски служители го отвели в сградата на РУ – С. за проверка на самоличността. Сградата на полицейското управление се намирала съвсем наблизо до мястото, където автомобилът, управляван от подсъдимия, бил спрян за проверка.

В сградата на полицейското управление свид. Й. А. е проверил подсъдимия за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство (уред) „Dreger Drug Test 5000“, с фабр. № ARGF-0063 (с тестова касета „Dreger Drug Test 5000 Test-Kit“), което отчело положителен резултат за употреба на канабис. Пробата за теста била иззета с обтривка с тампон от устната кухина на подсъдимия. Иззетата проба е с № 115, а резултатът от теста бил разпечатан на хартиен носител, от който е видно, че тестът с техническото средство е извършен в 23:29 ч. (л. 8 от ДП).

За констатираното управляване на МПС след употреба на наркотични вещества свид. Й. А. съставил срещу подсъдимия АУАН № 585794 от 29.09.2022 г. (л. 18-1 от ДП). Свид. А. издал на подсъдимия талон за изследване за употреба на наркотични вещества (л. 19 от ДП). Подсъдимият отказал да подпише талона за изследване, като отказът му е удостоверен с подписа на свид. А. Г. А..

Установява се, че техническото средство „Dreger Drug Test 5000“, с фабр. № ARGF-0063, с което е извършена проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества, е надлежно одобрено (заповед № 8121з1186/13.09.2017 г. на министъра на МВР – л. 11 от ДП), проверено и преминало сервизна проверка на 16.02.2022 г. със срок на валидност 12 месеца, видно от приложени по делото писмени доказателства (л. л. 11 и 12 от ДП).

Подсъдимият С. Е. Б. с ЕГН **********, е роден на 16.02.2000 г. в гр.

4

С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан.

Подсъдимият Б. е осъждан със Споразумение № 19/01.04.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 161/2021 г. по описа на РС - С., влязло в сила на същата дата - 01.04.2021 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на 04.11.2020 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.

66 НК за срок от три години. Деянието по настоящето дело е извършено в определения изпитателен срок – на 29.09.2022 г.

Установено е, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС и въпреки младата си възраст е наказван по административен ред за други нарушения на правилата за движение по пътищата (л.л. 27, 28 от ДП).

Данните от приложената по делото характеристична справка за подсъдимия (л. 47 от д.) сочат, че той е отгледан и израснал в неблагоприятна семейна и социална среда, което в значителна степен е повлияло на изграждането му като личност с недостатъчно развита ценностна система, ниска правна култура и склонност към противообществени прояви. Движи се в средата на лица от криминалния контингент, не се ползва с добро име в обществото.

Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил доказателствата и доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Изложил е изчерпателни и аргументирани съображения кои свидетелски показания възприема и кои отхвърля и защо, които не е нужно да се преповтарят Съдът е дал убедителен анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите, приложените по делото писмени доказателства (посочени погоре и приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства).

Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите С. Н., Й. А. и А. А., които са достоверни, вътрешно последователни и в пълна корелация помежду си. Показанията на двамата очевидци на деянието - свидетелите С.

Н. и Й. А. - са изцяло подкрепени от събраните писмени доказателства и няма никакво основание, което да внася съмнение в тяхната добросъвестност и достоверност.

5

Правилно първият съд не е кредитирал, оценявайки ги като изолирани, показанията на свид. С. Р.. Свидетелят заявява, че двамата с подсъдимия се познават от много време, заедно са израснали и много често в ежедневието си са били заедно. Но същевременно неговите показания не могат да бъдат отнесени към случая, предмет на разглеждане по настоящето дело, тъй като той не съобщава времето и мястото на събитията, за които разказва. По делото е установено, че подсъдимият и друг път е бил залавян да управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, за което е бил и осъден по н.о.х.д. № 161/2021 г. по описа на РС - С., поради което не се очертава като единствено възможен извода, че обстоятелствата, описани от свид. С. Р. в показанията му, се отнасят именно до случая по настоящото дело.

В крайна сметка неговите показания не могат да спомогнат на поддържаната защитна теза, че на подсъдимия е бил нанесен побой от полицейските служители и че иззетата след това проба слюнка от устната кухина е била примесена с кръв и поради това негодна. Тази теза остава голословна и несъстоятелна. При това положение няма никакви данни, които да внасят и най-малко съмнение в годността на иззетата проба слюнка от устната кухина на подсъдимия, която е била изследвана с уред за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози и е показала положителен резултат за употребата на наркотично вещество от подсъдимия - канабис.

Показанията на свидетелите Н. и А., обсъдени съвкупно със събраните писмени доказателства (АУАН № 585794 от 29.09.2022 г. - л. 18-1 от ДП и разпечатка на теста за употреба на наркотични вещества - л. 8 от ДП), достатъчно убедително установяват както времето, когато е бил спрян за проверка автомобилът, управляван от подсъдимия – 23,23 ч., така и времето на извършването на теста за употреба на наркотично вещество – 23,29 ч.