Решение № 417 от 25.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330117305 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК: 115016602 против Н. П. П., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал .1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която се иска да бъде признато за установено в отношения на страните, че ответницата Н. П. П. дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, сумите за разпределена топлинна енергия, като следва: сумата от 1022,94 лв. главница представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от ** г.

; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за сумата от 67,13 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпащане на вземането, сумата от 75 лв. представляваща разноски от заповедното производство, както и деловодни разноски по исковото производство, включващи държавни такси, депозит и разноски за юрк. възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД осъществява продажба на топлинна енергия на потребителя за битови нужди, като продажбата е установена при публично известни общи условия. Твърди се, че ответницата Н. П. е собственик на топлоснабден имот находящ се в * и същата има качеството на клиент на топлинна енергия, като е била длъжна да 1 заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася.

Твърди се, че ищеца в изпълнение на своите задължения е доставял до сградата, а търговеца извършващ разпределение на топлинната енергия „ТЕХЕМ“ ООД е разпределил топлинна енергия за имота на ответницата енергия на обща стойност 1090,07 лв., включваща главница в размер на 1022,94 лв., която представлява стойността на разпределената топлинна енергия за битово горещо топлоснабдяване и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за периода * г.

Начислената на ответника топлинна енергия не е била заплатена от страна на ответника в законоустановения срок, за което ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ЧГД № * г. по опис на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.с.

Тъй като в законоустановения срок е постъпило възражение по издадената заповед, ищецът валидира активната си процесуална легитимация за водене на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответницата Н. П. П., в който се оспорват изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер.

Ответницата твърди, че не й е доставена топлинна енергия за гореща вода за периода * г., по партидата на длъжника за обект на потребление с *, а същата е начислявана служебно без реално да е била потребявана, като излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове и претендира присъждане на направени по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, XI

– ти гр.състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед от *г. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като на 11.11.2022г. е постъпило от същия възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 11.11.2022г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, 2 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в *че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответницата е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения договор за покупкопродажба на недвижим имот от * обективиран в нотариален акт*. на * /л. 63 от делото/. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от *., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период *г. АС обслужваща жилищния блок в гр. * е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. 2.

Подадена е общо 202,650884MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 12,866506MWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период *сички 2 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет.

Отопляемия обем на имота е 133м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника всички 2 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и не се е начислявала потребена ТЕ на същите. И двата водомера за гореща вода, монтирани в помещения „Баня“ и „Кухня“ на процесният имот са с възможност както за 3 визуално, така и за дистанционно отчитане. Същите са преминали метрологичен контрол от лаборатория „Хидроконтрол“ гр. Пловдив на *„ на база на който са издадени протоколи за метрологична годност на устройствата и същите отговарят на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол съгласно чл. 28 от Закона за измерванията. На холендрите и на двата водомера за гореща вода има поставени пломби. Вещото лице не може да определи дали същите са поставени от служители на ВиК - Пловдив или от такива на „Техем Сървисис“ ЕООД, поради липса на документация за тяхното поставяне. Има поставени оловни пломби от лабораторията за измерване. Същите не са нарушени. Приложение - снимков материал на водомерите.

Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода *г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 8,46263 MWh, в това число 0,86739 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,00MWh за отопление и 7,59524 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Техем Сървисис” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите на чл.

153, ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че е налице основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.

Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение 4 към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към настоящия момент, но действала към процесния период/. Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия. Действително, с Решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.

ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Същото обаче е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 на Върховния административен съд, поради което отмяната не е произвела действие.