Определение № 66 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. София, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503485 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 14.11.2024 г., подадена по пощата на 12.11.2024 г., на ищеца Г. В. К. срещу определението от 30.10.2024 г. по гр. д. № 4066/2024 г. на Софийския градски съд, І-14 състав, с коeто е върната исковата молба и е прекратено производството.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът приел, че не са изпълнени указанията му за уточняване на исковата молба – такова уточнение било направено в молба от 12.08.2024 г.

Съдът не предоставил и поискана от ищеца правна помощ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от 5.04.2024 г. на Г. В.

К., с която срещу Софийския районен съд е предявен иск за заплащане на сумата 100 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че СРС, 38 състав, бавел дело по подадена на 27.11.2023 г. от ищеца искова молба срещу адв. Н. К. П. от САК. По същото дело СРС отказал да освободи ищеца от държавна такса и да му предостави правна помощ, въпреки подадената от него декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и други документи. По този начин съдът препятствал достъпа на ищеца до правосъдие. В исковата молба е направено искане за освобождаване от такси и разноски по делото, както и предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат, като за такъв е посочен адв. И. Ю. от САК. Поискано е и назначаване на преводач от руски език.

С определение от 26.07.2024 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса, като е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ на осн. чл. 24, т. 1 ЗПП. Определението в тази част е потвърдено с определение от 23.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2252/2024 г. на САС.

С разпореждане от 26.07.2024 г. СГС е указал на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да посочи номера на делото пред СРС, за което твърди забавено правосъдие, 1 както и да представи препис от исковата молба и приложенията за връчване на ответника.

С молба от 13.08.2024 г. ищецът е посочил, че номерът на делото в СРС е 20231110166930, като е представил и препис от исковата молба.

С разпореждане от 11.09.2024 г. съдът, след като е констатирал влизането в сила на определението от 26.07.2024 г., е дал възможност на ищеца да изпълни в 1-седмичен срок от съобщението и разпореждането от 26.07.2024 г.

С молба от 26.09.2024 г. ищецът е заявил, че с молбата от 13.08.2024 г. е изпълнил разпореждането от 26.07.2024 г. Поискал е отвод на съдебния състав.

С разпореждане № 23397/30.09.2024 г. искането за отвод е оставено без уважение, като е констатирано, че указанията по разпореждането от 26.07.2024 г. са изпълнени с молбата от 13.08.2024 г.

С ново разпореждане № 23398/30.09.2024 г. е указано на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да конкретизира дали делото на СРС, за което твърди да е налице забавяне, е висящо или приключило, а в случай, че е приключило – дали е проведена процедура по глава 3а ЗСВ. Препис от разпореждането е връчено на ищеца на 11.10.2024 г.

За да постанови обжалваното определение от 30.10.2024 г., с което е върнал исковата молба, съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията по разпореждането от 30.09.2024 г.

От служебно извършена проверка в ЕПЕП въззивният съд установи, че гр.д. № 66930/2023 г. на СРС, 38 състав, образувано по искова молба на настоящия ищец, подадена на 6.12.2023 г., е било прекратено с определение от 30.04.2024 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

На връщане подлежи искова молба, която е нередовна и нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни указания до ищеца.

В случая указанията, заради които първоинстанционният съд е дал указания с разпореждането от 30.09.2024 г., не представляват нередовности на исковата молба по чл.

127 и чл. 128 ГПК. Същите са свързани с изясняване на въпроса дали е приложимо към настоящия иск изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, предвиждащ: „Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“. Тези обстоятелства са относими към допустимостта, а не към редовността на исковата молба, поради което те подлежат на служебно изясняване от самия съд, а не чрез указания към ищеца. Съдът следва да изиска служебно информация, за да изясни дали искът попада в приложното поле на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.

Въззивният съд извърши служебна проверка и установи, че процесното дело, заради което е предявен настоящия иск /гр.д. № 66930/2023 г. на СРС/, е образувано по подадена на 6.12.2023 г. искова молба и е било прекратено на 30.04.2024 г. Същевременно, исковата молба по настоящото дело е подадена на 5.04.2024 г. Следователно, към датата на предявяване на настоящия иск е било все още висящо делото пред СРС, но то е прекратено впоследствие – след завеждане на настоящото дело. Според утвърдената съдебна практика процесуалната предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ се преценява към датата на завеждане на иска и не се прилага, ако към тази дата производството, за което се твърди бавност, е било висящо, но е прекратено по-късно. Или както удачно се приема в практика на ВКС:

„Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл.

2

6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда“ – в този смисъл решение № 153/13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ВКС, ІV г.о. Настоящият случай е именно такъв.

Ето защо не са налице основания за връщане на исковата молба по обстоятелството, визирано в разпореждането от 30.09.2024 г.

С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 30.10.2024 г. по гр. д. № 4066/2024 г. на Софийския градски съд, І-14 състав, с коeто е върната исковата молба и е прекратено производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3