Решение № 2075 от 28.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2075 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100512487 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 22.06.2021г., постановено по гр.д. № 66649/2018г. на СРС, ГО, 45 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „БНП П.П.Ф. С.А“ Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон България срещу Й. Д. ИВ. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 2 208, 98 лева – непогасена главница по договор за покупка на стоки и услуги № CRЕХ-11442468 от 14.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане; сумата от 169, 79 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016г. до 20.03.2018г.; сумата от 130, 08 лева – законна мораторна лихва върху главницата от 15.07.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4461/2018г. по описа на СРС, ГО, 45 състав. Със същото решение е отхвърлен иска за мораторна лихва за сумата над 130, 08 лева до пълния предявен 1 размер от 219, 32 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Й. Д. ИВ.. В същата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно възникване на задължението за плащане на претендираната главница. Освен това не бил ясен кой е началният момент на изпадане на ответника в забава и по какъв начин съдът е определил конкретния размер от 130, 08 лева. Неясно било и основанието, на което се претендира заплащане на възнаградителна лихва.

Изложени са съображения, че ищцовото дружество не е доказало основателността на предявения иск за главница, тъй като е налице признание за частично плащане, със сумите от които следва да се погаси именно задължението за главница. Неясен бил механизмът, по който кредиторът е определил размера на вземането за главница. В жалбата се твърди, че вземането не е изискуемо предвид липсата на доказателства за отправянето на извънсъдебна покана за плащане. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „БНП П.П.Ф. С.А“ Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон България, е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Релевират се съображения, че първоинстанционното решение е правилно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът е съобразил приложимите за спора материалноправни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неговата неправилност съдът приема следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото вземанията, чиято дължимост се иска за бъде установена, произтичат от договор за потребителски кредит.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че ищецът, в качеството на кредитор, и Й. Д. ИВ., в качеството на кредитополучател, са обвързани от валиден договор за кредит за покупка на стоки или услуги CRЕХ-11442468 от 14.09.2015г., по силата на който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е предоставило кредит в размер на 3 473, 59 лева за покупка на стока – телевизор, домашно кино, климатик. Кредитополучателят поел задължение да върне получената сума на вноски, конкретно на 30 равни месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, в размер на 158, 29 лева, считано от 20.10.2015г. до 20.03.2018г, с падеж 20-то число на месеца.

Кредитополучателят се задължил да заплаща договорна лихва от 25, 41 % годишно /уговорена във фиксиран размер/ и годишен процент на разходите от 28, 60 %. Общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя, е в размер на 4 798, 70 лева. По силата на чл. 1 от договора кредитополучателят се е съгласил предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо плащане на търговеца от кредитополчателя и създава задължение за последния да заплати на кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле "месечна погасителна вноска" и брой в поле "брой погасителни вноски. В т. 5 от представените условия по договора за кредит за покупка на стоки, подписани от ответника, е предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на 3 забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането разходи. В цитираната клауза е изрично посочено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия размер, включително всички определени по този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Ответникът е оспорил автентичността на процесния договор и първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК. Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебнопочеркова експертиза се установява, че подписите за „кредитополучател“ в долния ляв ъгъл на лицевата страна на всеки един от листовете на договора за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги от 14.09.2015г., е положен от Й. Д. ИВ.. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е доказал оспорването на автентичността на документа по чл. 193 от ГПК. Следователно, обвързващата доказателствена сила на оспорения частен документ не е отпаднала. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ /какъвто е представения договор за потребителски кредит/ се ползва с формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответника.

По делото са представени три броя фактури за закупените стоки, предмет на договора за кредит, установяващи, че продажната цена за същите е изплатена изцяло в брой и стоките са предадени на кредитополучателя.

Предаването на стоките е удостоверено с подписа на кредитополучателя. Въз основа на тези неоспорени от ответника писмени доказателствени средства се установява, че чрез извършеното от кредитора директно плащане в полза на търговеца на продажната цена на описаните стоки, е изпълнил задължението си да предаде на ответника отпусната заемна сума. В тази част документът има удостоверителен характер и доколкото съдържа неизгодни за издателя си факти /плащане на продажната цена и получаване на стоките/ същият се ползва с материална доказателствена сила срещу него.

4

Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на вноските по процесния кредит на 20.12.2016г., като към тази дата са погасени 14 месечни вноски. Поради допусната забава кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението за упражняването на това субективно потестативно право е получено от ответника на 14.07.2017г. За установяване на тези обстоятелства по делото е представена покана, с която кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора в пълен размер и е поканен да погаси всички задължения в 7-дневен срок. Тази покана е получена лично от ответника на 14.07.2017г., видно от приетото по делото известие за доставяне. Релевирано е оспорване на автентичността на положения в разписката за връчване подпис. Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за „получател“ в оспорената товарителница, е положен от Й. Д. ИВ.. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е доказал оспорването на автентичността на документа по чл. 193 от ГПК. Следователно, обвързващата доказателствена сила на оспорения частен документ не е отпаднала. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответника. По делото не е спорно, че към 14.07.2017г. има допусната забава за плащане на месечните погасителни вноски, като редовното погасяване на кредитното задължение е преустановено на падежна дата – 20.12.2016г. Допуснатата забава на повече от две погасителни вноски предпоставя правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно уговореното в т. 5 от договора .

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

От представените по делото писмени доказателства – договор за договор за кредит за покупка на стоки или услуги CRЕХ-11442468 от 14.09.2015г., както и от представените три броя фактури за покупка на стоки, в съответствие с уговореното в договора, се установява, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /което дружество се е вляло в „БНП П.П.Ф. С.А“, клон 5

България, считано от м.04.2018г. и ищецът е правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД/ и Й. Д. ИВ. е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки, по силата на който ответникът се е задължил да върне предоставената сума в размер на 3 473, 59 лева, ведно с договорената между страните възнаградителна лихва, съобразно погасителен план, който е неразделна част от договора, а именно на 30 равни месечни вноски в размер на 158, 29 лева, като последната вноска е следвало да бъде заплатена на 20.03.2018г.

/крайният падеж на договора е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018г./. Обстоятелството, че ответникът е бил в облигационна връзка с ищцовото дружество по силата на този договор, се потвърждава и от неоспореното твърдение за извършени от негова страна плащания на 14 месечни вноски. Осъществяването на тези плащания въззивният съд цени като признание на неизгоден за страната факт по реда на чл. 175 от ГПК, а именно, че по силата на сключения между страните договор, кредиторът е изпълнил своето задължение да предостави посочената в него сума, която е послужила за закупуване на процесната стока, а за ответника е възникнало задължение за връщане на сумата съобразно условията на договора. Ето защо следва да се приеме, че от ищеца е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил обвързан от валиден договор за кредит, по който кредитодателят е изправна страна, а за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на заетата сума.