Присъда № 53 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №53 от 24.02.2026 г. по НОХД №2043/2025 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу С. Н. С., ЕГН **********, за следните престъпления: по чл.343б, ал.1 НК, за това, че:

На 24.03.2025 г. в гр. Варна, управлявал МПС – т. а. „***", рег.№*********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.31 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр.№*******; по чл.343в, ал.3 НК, за това, че:

На 24.03.2025 г. в гр. Варна, управлявал МПС - т. а. „***“, рег.№*********, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ №250433-000046 от 11.02.2025 г. по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, издадена от *** на ******, ОД МВР Варна, връчена му лично на 11.02.2025 г.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение за престъплението по чл.343б, ал.1 НК като наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ в минимален срок, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок, както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца. За обвинението по чл.343в, ал.3 НК прокурорът изразява становище, че съдът следва да съобрази обявената от КС противоконституционност.

Защитникът на подс. С. С. изразява становище, че за обвинението по чл.343в, ал.3 НК следва да се съобрази обявената от КС противоконституционност на тази норма, а за обвинението по чл.343б, ал.1 НК декларативно изразява становище за недоказаност. Моли, в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен по това обвинение, да му наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ под предвидения минимален размер при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и да отложи неговото изпълнение с подходящ изпитателен срок.

Подсъдимият С. С. дава обяснения, в които посочва, че след като бил употребил алкохол действително привел съответното МПС в движение, но само за да го премести от едно паркомясто на друго. При дадената възможност за последна дума заявява, че се извинява за цялата ситуация.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със ЗППАМ №25-0433-000046 от 11.02.2025 г. по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, издадена от *** на ******, ОД МВР Варна и връчена лично на подс. С. С. на датата на издаване, на същия било отнето издаденото му СУМПС за срок до решаване на въпроса за отговорността за установени административни нарушения по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и по чл.150а, ал.1 ЗДвП.

На 24.03.2025 г. около 22.30 ч. в гр. Варна, в периода на действие на съответната ЗППАМ, след като употребил алкохол в дома си, подс. С. С. решил, че трябва да премести паркирания пред сградата на ул. „К.“, бл.**, негов т. а. „***", рег.№*********. Той привел автомобила в движение, но докато извършвал маневрата настъпило минимално съприкосновение с паркиран там л. а. „*** ***“, рег.№******, собственост на свид. Н. М., 1 като през цялото време тези обстоятелства били възприети от всеки един от свидетелите С.

Х. и С. Н., докато всеки от тях се намирал на имащите пряка видимост към паркинга тераси на техните жилища на ул. „К.“, бл.**. Непосредствено след настъпване на след този инцидент, на мястото пристигнал патрулен автомобил с полицейски екип от ****, ОД МВР, който обезпечил местопроизшествието до пристигане на екип от сектор „*****“, ОД МВР Варна – свидетелите З. Ф. и М. П.. Те извършили проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510, фабр.№******* за употреба на алкохол от подс. С. С., която отчела концентрация на алкохол в кръвта му 1.31 промила. При проверката също така било установено, че подсъдимият е осъществил управлението на т. а. „***", рег.№*********, в срока на действие на наложената му принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС по ЗППАМ №25-0433-000046 от 11.02.2025 г. В последствие подсъдимият бил отведен до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД за провеждане на медицинско изследване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, но там същият отказал провеждане на изследването и това било надлежно удостоверено в съставения протокол.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен и безспорен начин от приобщените гласни и писмени доказателства.

По същество, факта на осъществено от подс. С. С. управление на процесното МПС след употреба на алкохол се признава изрично от подсъдимия в собствените му обяснения, но също така е несъмнено потвърден, както от показанията на преките очевидци – свидетелите С. Х. и С. Н., така и от констатациите по извършената проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510, фабр.№*******, чиито показания за установена концентрация 1.31 промила не е опровергана от другите налични доказателства, а и подсъдимият не е е възползвал от дадената възможност да проведе медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта му. Също така, приобщените гласни доказателства, както и представените документи ЗППАМ №25-0433-000046 от 11.02.2025 г. и АУАН №3723103 от 25.03.2025 г. удостоверяват категорично факта, че подс. С. С. е осъществил управление на т. а. „***“, рег.№*********, в срока на изтърпяване на наложената му принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

При така установената фактическа обстановка по процесното обвинение, съдът намира, че подс. С. С. е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:

На 24.03.2025 г. в гр. Варна, управлявал МПС – т. а. „***", рег.№*********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.31 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр.№******* – престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на правилата за движение по пътищата.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. С. С., съдът прецени като несъществено висока степента на обществена опасност на конкретното престъпление, основно предвид ограничените до минимум действия по управление на превозното средство в рамките на краткотрайна еднократна маневра за преместване на паркинг без наличие на други активни участници в движението. Същевременно, съдът определи като невисока степента на обществена опасност на подс. С. С., предвид липсата на регистрирани предходни осъждания. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, наред с чистото съдебно минало съдът прецени също изразеното критично отношение към стореното и направените признания, с които е способствал за разкриване на обективната истина. Също 2 като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени младата възраст и липсата на негативни характеристични данни за подсъдимия. При така изтъкнатите съображения съдът намира, че са налице множество на смекчаващите отговорността обстоятелства при липса на отегчаващи такива, при което следва да се определи предвиденото наказание “лишаване от свобода” съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК за срок към минималния възможен, а именно – три месеца. Съобразно чл.55, ал.3, вр. ал.1 НК, съдът намира, че предвидените по-леки наказания “глоба” и “лишаване от право да управлява МПС” не следва да бъдат прилагани спрямо подс. С. С..

Спрямо подс. С. С. са налице обективните основания по чл.66, ал.1 НК и съдът намира, че предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, за постигане на поправителен ефект за същия не е наложително наказанието да бъде търпяно ефективно, поради което следва да бъде отложено с изпитателен срок три години.

Както бе изтъкнато, приобщените доказателства установяват категорично, че на 24.03.2025 г. в гр. Варна подс. С. С. е осъществил и управление на МПС - т. а. „***“, рег.

№*********, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС по ЗППАМ №25-0433-000046 от 11.02.2025 г., с което е осъществил и престъпния състав по чл.343в, ал.3 НК.

Въпреки това, доколкото в хода на съдебно производство с Решение №7 от 12.06.2025 г. по к. д. №26/2024 г. на КС на Република България, обнародвано в ДВ бр.50 от 20.06.2025 г., нормата на чл.343в, ал.3 НК е обявена за противоконституционна, при което към датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт осъщественото от подсъдимия деяние не представлява престъпление, на основание чл.304, пр.4 НПК подсъдимият следва да бъде признат за невиновен по това обвинение.

В изпълнение на задължението по чл.301, ал.4 НПК да прецени, представлява ли осъщественото от подсъдимия деяние административно нарушение, съдът счита, че със съответното поведение същият е осъществил състава на административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.

Посочената разпоредба предвижда административно наказание за този, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 ЗДвП, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 ЗДвП, или по реда на чл.69а НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая няма спор, че подсъдимият е управлявал МПС след като свидетелството му за управление е било временно отнето по реда на чл.171, т.1 ЗДП и в този именно срок. За съответното нарушение нормата на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер 300.00 лв, като предвид констатацията за множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че съобразно чл.304, ал.6 НПК, следва да наложи съответното наказание в редуциран размер до 100.00 лв (51.13 €).

Съобразно чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия сторените разноски в производството.

Съдът счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 53 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов и прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Димо Цолов Наказателно дело от общ характер № 20253110202043 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА С. Н. С., ЕГН **********, р. 24.09.1989 г. в гр. Варна, живущ в гр.

Варна, българин, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:

На 24.03.2025 г. в гр. Варна, управлявал МПС – т. а. „***“, рег.№*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.31, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр.№***, поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.66, ал.1 НК, м у НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение ОТЛАГА с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА С. Н. С., ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН по възведеното срещу него обвинение за престъпление по чл.343в, ал.3 НК, за това, че:

На 24.03.2025 г. в гр. Варна, управлявал МПС - т. а. „***“, рег.№*******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ №25-0433-000046 от 11.02.2025 г. по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, за временно отнемане на свидетелство за управление 1 на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, издадена от *** на ******, ОД МВР Варна, връчена му лично на 11.02.2025 г., на основание чл.304, пр.4 НПК, поради установяване, че деянието не представлява престъпление, доколкото с Решение №4 от 30.04.2025 г. по КД №29/2024, в сила от 24.06.2025 г. нормата на чл.343в, ал.3 НК е обявена за противоконституционна.