Решение № 908 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000500614 по описа за 2023 година при участието на секретаря Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 614/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Т. И. и ответника Г. Д. К. срещу решение № 209 от 03.11.2022 г. на ОС Кюстендил по гр.д. 7333/2021 г., с което съдът осъжда Г. Д. К., с ЕГН ********** и с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на И. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ап.***: на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД сумата 14 000 лева, която сума е дадена в заем от ищеца на ответницата по силата на сключен между тях договор за паричен заем от 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2021 г. до окончателното й заплащане; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 4 262 лева, представляваща лихва за забава за времето от 02.06.2018 г. до 01.06.2021 г. върху невърнатата главница в размер на 14 000 лв.; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1 399 лв., представляваща разноски по водене на делото съобразно уважената част от исковете, като искът с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за разликата до 74 000 лв.- главница и искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до 22 551.25 лв. мораторна лихва и за периода от 06.10.2016 г. до 01.06.2018 г. отхвърля.

Ищeцът чрез адв. Г. Я. обжалва решението в отхвърлителната му част с доводи, че плащанията, за които съдът е приел, че погасяват частично вземането по договора за заем, са в изпълнение на задължение за заплащане на цената на недвижими имоти в Гърция, което и самата ответница твърди по делото.

Постъпил е отговор на тази жалба от отв. К. чрез адв. Д. И., в който тя се оспорва и моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителната част.

Ответницата чрез адв. Д. И. обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че между страните действително е сключен договор за заем, като не е уважил възражения за симулативност, противоречие със закона, измама и заплаха. Прави се искане за изискване на свидетелство за съдимост на ищеца, за да се установи дали той е осъждан като организатор на престъпна група за лихварство, пране 1 на пари и документи престъпления и в кой период е станало това или за снабдяване със съдебно удостоверение за същите обстоятелства. Твърди се, че ОС Кюстендил неправилно е оставил без уважение това доказателствено искане.

Постъпил е отговор на тази жалба от страна на ищеца чрез адв. Я., в който тя се оспорва.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Искането във въззивната жалба на ответницата въззивният съд е намерил за неоснователно, като е преценил, че няма процесуално нарушение на първата инстанция по следните съображения. Твърдението, че ищецът е осъждан за като организатор на престъпна група за лихварство, пране на пари и документи престъпления независимо за кой период и съответно доказването на този факт, нямат отношение към действителността на договора за заем, предмет на настоящия спор. Не се твърди този договор да е неавтентичен, обстоятелство, което, ако беше прието от наказателния съд, щеше да е задължително за гражданския съд. Твърди се симулация, евентуално противоречие със закона, евентуално заплаха или измама. Няма твърдения от ответницата, че във връзка с този договор е образувано наказателно производство – ако беше така, тя щеше да е призовавана като свидетел или да участва в друго процесуално качество. Обстоятелството, че ищецът е бил осъждан за други договори, ако е бил осъждан, не би могло да промени изводите относно конкретния договор, предмет на делото. Оценката на личността на ищеца би била от значение в евентуален наказателен процес, но не и за дължимостта на претендираните от него суми.

В съдебно заседание, а процесуалният представител на жалбоподателката-ответник и в писмена защита поддържат тезите си, изложени пред първата инстанция.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадена в заем сума от 74 000 лева по договор за заем, сключен на 05.07.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и акцесорен иск за мораторна лихва от 22 551,25 лева за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г. Твърденията на ищеца са, че на уговорения падеж ответницата не е платила и е изпаднала в забава на 06.10.2016 г.

Възраженията на ответницата, заявени с отговора на исковата молба и поддържани пред настоящата инстанция, са за нищожност на договора, тъй като представлявал абсолютна симулация. Неговата цел (така както е била уговорена между страните) е била да се създаде привидност, че съществува заемно правоотношение между ищеца и ответницата, за да „убеди" продавачката на недвижимите имоти М. Я. - М., че К. разполага с нужните средства.

Действителната цел на И. (която той не е споделил с ответницата Г. К.) е била най- вероятно да използва този документ, за да получи за себе си платените по доверителната сметка средства за закупуването на имотите в Гърция. При условията на евентуалност е заявено възражение за унищожаемост на договора поради измама и заплаха.

Въззивният съд приема за установени следните факти. Писмените доказателства са описани подробно от първата инстанция и срещу установените с тях факти няма въззивни доводи.

По делото не е спорно, че между страните е подписан договор с дата 05.07.2016 г. със страни заемодател И. Т. И. и заемател Г. Д. К. за сумата от 74 000 лева и срок за връщане 05.10.2016 г. Спорно е дали сумата е предадена на заемателката. Спорно е дали договорът е привиден и поради това нищожен или сключен поради измама или заплаха и поради това унищожаем.

Не е спорно, че с нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г./ л.100 от делото пред ОС Кюстендил/ М. Я.-М. е придобила собствеността върху две жилища (мезонети) с идентификационен № 9 и № 10, намиращи се в сграда, състояща се от десет свързани жилища и която е построена върху парцел с площ 4003.20 кв.м., находящ се в землище „Папа Бара“ или „Тулумба“ към жилищен район ***, местна общност Орфану в община Пагеу на областна секция Кавала към област Източна Македония и Тракия за сумата 94 2

469.10 евро, внесена изцяло от купувача на продавачите предварително. Представени са данни за валутни преводи и нареждания за валутни преводи /л.130-153 от първоинстанционната преписка/, извършени в периода 26.08.2015 г.- 16.11.2015 г., от които се установява, че ищецът И. И. е превел на О. Т. и на В. О. общо сумата 94 470 евро, т.е. цялата сума по Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г. От нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016 г. за продажба на недвижими имоти /л.41 и на л. 113/ се установява, че на същата дата М. Я.- М. е продала, предоставила, прехвърлила и предала с пълно право на собственост и притежание на Г. Д. К. същите недвижими имоти за общата сума от 80 000 евро, от която 20 000 евро са внесени от купувача по банковата сметка на продавача, а оставащата сума от 60 000 евро не е била получена от продавача, но страните са се съгласили да я получи до края на април 2017 г. В нотариалния акт е посочено, че продавачът дава специално право и пълномощие на купувача да подпише нотариалния акт за плащането за нейна сметка, представяйки на нотариуса съответната квитанция за изплащането на сумата, която да се внесе по специална банкова сметка на упълномощен адвокат на продавача И. Т. И.. По делото / л. 46-61/ са представени банкови документи /платежни нареждания, извлечения от сметка, операционни бележки, удостоверение, издадено от „Банка ДСК“- клон Дупница/, от които се установява, че: на 13.04.2016 г. са преведени 29 000 лв. еврова равностойност на 14 795.92 евро; на 19.04.2016 г. са преведени 10 200 лв. еврова равностойност на 5 204.08 евро; на 16.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова 2 равностойност на 10 204.08 евро; на 17.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова равностойност на 10 204.08 евро на 20.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова равностойност на 10 204.08 евро (всички те от сметката на Г. К. по сметка на И. И.) и на 21.07.2017 г. са преведени 57 624 лв. еврова равностойност на 29 400 евро (от сметката на Г.

К. по сметката на М. Я.). Като основание за плащане в банковите документи е посочено „плащане по н.а. за покупка на имот на М. С. Я.- М.“. Превеждането на сумите по нотариален акт се установява и от приложените по делото справки за състоянието на сметка с титуляр И. И. / л. 124- 129/.

От справка за движението по сметка на И. от Общинска банка на л. 127 се установява получено плащане на 16.03.2017 г., на 17.03.2017 г. и на 20.03.2017 г. от Г. Д. К. по 20000 лева от нейна сметка в ДСК, а същото се установява и от удостоверение от ДСК от 26.05.2017 г. на л. 51 и от удостоверение от ДСК на л. 58. Видно от нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016 г. сметката на И., по която е превеждала ответницата, е негова специална сметка. В платежните си нареждания като адресат на плащането тя е посочвала адвокат И. И..

По делото са приложени три нотариални уведомления от И. И. до Г. К. чрез нотариус С. С., рег. № *** по регистъра на НК- район на действие РС- Дупница с дата 23.06.2017 г. и разписки за връчването им /л.77 – 85/. Всяко от уведомленията е със сходен текст и авторът им уведомява адресата, че независимо че не е върнала сумата от 74 000 лева с падеж 05.10.2016 г., той приема плащанията на 16.03.2017 г., 17.03.2017 г. и 20.03.2017 г. всяко по 20 000 лева за частично погашение по договора за заем от 05.07.2016 г. и с посочените суми се намалява дългът. Уведомленията са връчени лично на ответницата на 28.07.2021 г.

Посочените по- горе три нотариални уведомления са връчени и чрез нотариус С. М., рег.№ 058 по регистъра на НК- район на действие- РС Дупница по реда на чл. 47 от ГПК на 26.07.2017 г. /л.208- 213/. Видно е, че нотариалните уведомления се отнасят за плащанията, описани в предходния абзац.

С нотариален акт № 24.845 от 01.09.2017 г. /л.63/, нотариусът е удостоверил, че продавачът М. Я.-М. е получила остатъка от дължимата сума в размер на 60 000 евро, с което е погасен дългът по договор № 23.517/11.04.2016 г.

Приложени са годишни данъчни декларации с входящи номера от 28.04.2015 г., 26.04.2016 г. и от 02.05.2017 г. на ищеца И. И. /л.189- л.207/, от които се установява, че за 2014 г. ищецът е декларирал предоставяне на заеми на едно физическо и две юридически лица, а за 2015 и 2016 г. не е декларирал предоставянето на заеми.

С Решение № 83/14.09.2017 г., постановено по гр.д. № 424/2017 г. РС Гълъбово е отхвърлил 3 иска на М. Я.- М. срещу И. И. за заплащане на получената от него сума от 20 000 лв., изплатена му на 17.03.2017 г. от купувача по сделката по покупко- продажба на недвижим имот в РГърция, сключена с нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г., която сума да е част от цената на извършената покупко- продажба между нея и Г. К.. В мотивите на решението е прието, че плащането на горната сума е изпълнение на задължение по договора за заем от 05.10.2016 г. По гр.д. № 2726/2017 г. по описа на ОС- Пловдив е одобрена спогодба във връзка с предявен от И. И. срещу М. Я.- М. иск за сумата 184 767.26 лв., представляваща левовата равностойност на платените от И. 94 470 евро, които последният е предоставил на М. Я.- М. по договор за заем, сключен между страните на 26.08.2015 г. за придобиване на недвижими имоти в РГърция, намиращи се в жилищен район ***, общ. Пагеу, обл. Секция Кавала, като договорът за покупка е сключен на 18.11.2015 г. С посочената спогодба страните са приели, че М. Я.- М. дължи на И. И. исковата сума. Със спогодбата страните са се съгласили с цел снижаване на дължимия остатък от дълга М. Я.- М. да цедира свое вземане на И. И. срещу Г. К. в размер на 30 000 евро.