Решение № 394 от 14.06.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. П., 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720200404 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 14-21000011 от 07.01.2022г. (НП), издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-П., с което на „Славейко 2019” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Оборище” № 34, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 01.12.2021г. в обект на контрол– „автомивка на самообслужване”, находящ се в гр. П., кв.

„Църква”, ул. „Д.Р.”.

Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата бланкетни доводи чрез управителя си С.С.В., моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство се представлява от пълномощника си адв.К.С. от ПАК, който претендира за отмяна на издадения правораздавателен акт.

Административнонаказващият орган (АНО) Д „ИТ”-П. оспорва жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от 1

ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 01.12.2021г. свидетелите П. Т. П. и Т. Б. Т. - инспектори в Д „ИТ”П., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – „автомивка на самообслужване”, находящ се в гр. П., кв. „Църква”, ул. „Д.Р.”, стопанисван от „Славейко 2019” ЕООД. Проверяващите установили, че автомивката работи и че стойността на използваните услуги в търговския обект се заплаща чрез автомати. Възприели, че същите се обслужвали от св. В.К.Б., който осъществявал дейност, свързана с разваляне на пари и осигуряване на необходимите монети за автоматите. Инспекторите се легитимирали и провели разговор с лицето, което им обяснило, че работи в обекта, който е на „Славейко 2019” ЕООД, като разваля монети и охранява апаратите, за което получава трудово възнаграждение. Инспекторите се легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ предоставили на св. В.Б. да попълни декларация, с която да декларира факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност. В 12:20 часа В.Б. попълнил лично декларацията, в която вписал, че работи в дружествотожалбоподател като охрана в процесната автомивка, с работно време и трудово възнаграждение. В графата където следвало да посочи дали има трудов договор работникът вписал „не”. Представител на дружеството-жалбоподател бил поканен да се яви в сградата на Д „ИТ”-П. за извършване на документа проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство. Същата била осъществена на 09.12.2021г., когато управителят на „Славейко 2019” ЕООД разговарял с инспекторите, на които обяснил, че св. В.Б. е пенсионер, поради което считал, че не е необходимо да сключва писмен трудов договор с лицето.

Срещу санкционираното дружество, в присъствието на неговия управител, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-2100011 от 09.12.2021г., в който било прието , че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с В.Б., който на 01.12.2021г. е полагал труд като охрана в процесната автомивка на самообслужване. Управителят подписал акта без да направи възражения по констатациите в него, след което получил препис от същия. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани и допълнителни писмени възражения.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на „Славейко 2019” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което на основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Процесното НП било връчено на 28.02.2022г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена 2 по несъмнен начин, предвид протокол за извършена проверка № ПР2139484/01.12.2021г., декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св. В.Б., АУАН № 14-2100011 от 09.12.2021г. , заповеди №№ З-0035 от 29.01.2014г. и 1260 от 18.12.2017г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”.

По делото са разпитани като свидетели П. Т. П. и Т. Б. Т., които са възприели непосредствено обстоятелствата, при които са извършили проверката в обекта на работодателя, както и св. В.К.Б., за който е прието, че е престирал работна сила без сключване на писмен трудов договор.

От правна страна:

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото на извършване му и са изложени релевантните за извършването му обстоятелства. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва вмененото нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от страна на дружеството-жалбоподател.

Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съдът прие за безспорно доказано нарушението за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, като съображенията са следните:

По делото не се спори, че св. В.К.Б. е бил заварен по време на проверката в обект „автомивка за самообслужване”, която е стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Проверяващите са категорични, че към този момент лицето е извършвало дейност, свързана с разваляне на пари с цел осигуряване на монети за заплащане на използваните услуги. Съдът кредитира показанията на свидетели П.П. и Т.Т., тъй като същите непосредствено са възприели извършваната дейност от работника, както и обстоятелствата при които той собственоръчно е попълнил и подписал предоставената му декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. Техните показания са последователни, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите писмени доказателства - протокол за извършена проверка № ПР2139484 от 01.12.2021г. и попълнена декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св. В.Б..

Факта, че проверяващите работят в Д „ИТ”-П. не налага извод, че лицата са заинтересовани и субективни, тъй като те са изпълнявали служебните си задължения при извършване на проверката, поради което съдът цени техните показания и ги кредитира с доверие досежно обстоятелствата при които е било констатирано нарушението.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел В.К.Б., който в показанията си потвърждава, че се е намирал в обекта на дружеството-жалбоподател по време на проверката. Същият е категоричен, че многократно посещава автомивката. Твърди, че не е работил в обекта, а е помагал на управителя на дружеството-жалбоподател, с който са 3 в приятелски отношения, тъй като живее в близост. Разказва, че личната си карта е бил дал на собственика на автомивката, за да „подготви документите и когато оздравея може да му помагам за някаква дейност”. Сочи, че сам е попълнил декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, като в нейното съдържание лично е посочил, че работи в „Славейко 2019” като охрана в автомивка, намираща се в кв. „Църква”, с уговорено работно време от 09:00 часа до 21:00 часа, за извършената трудова дейност получава трудово възнаграждение, като няма сключен трудов договор . Че уговорка за заплащане на трудово възнаграждение от страна на дружествотожалбоподател в деня на проверката е имало съдът съди и от отбелязаното в декларацията в т. 7 - „да”. Настоящият състав съобрази, че макар и контролните органи да не са установили конкретния размер на уговореното възнаграждение за труда, полаган от Б., с оглед направения от него запис, че има такъв, то с оглед всички безспорно установени факти – полагането на труд по време на извършване на проверката, установеното работно място и посоченото работно време, изводът на АНО за осъществяване на вмененото нарушение е правилен и законосъобразен. След като работещият е бил подчинен на конкретни условия на труд обслужвал е автоматите в автомивката, изпълнявайки функции по разваляне на пари, които същевременно е и охранявал, следвало е да спазва определено работно време, то безспорно отношенията е трябвало да се уредят посредством трудов договор. Такъв не е бил сключен в писмена форма, което не се оспорва от страните.

Неприемлива е тезата на Б., че поради влошеното си зрението той не е бил наясно със съдържанието на декларацията, тъй като вписаното от него съответства не само на непосредствено възприетите обстоятелства от свидетелите П.П. и Т.Т. при извършване на проверката, но и на дадените разяснения от лицето по време на проведения устен разговор, при който то е разказало за изпълняваните от него функции и за възмездния им характер. Не се доказа, че декларацията не е била попълнена самостоятелно от Б., предвид неговите показания, че лично е изписал нейното съдържание, след което е положил своя подпис. По делото не са налице каквито и да са надлежни доказателства лицето да я е попълнило под чужд натиск и въздействие или пък да не е било наясно със съдържанието й, поради което липсва основание декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ да не бъде кредитирана и зачетена от съда.

Същевременно, според показанията на самия Б., той е в приятелски отношения с управителя на автомивката, което обстоятелство сочи на заинтересованост от работника да не признае факта на полагана на труд за санкционираното дружество. Освен това, от 28.02.2022г. той се намира в трудово правоотношение с работодателя „Славейко 2019” ЕООД, предвид приетата в хода на съдебното следствие справка от информационната система на ИА „Г ИТ”, поради което показанията му се явяват и пристрастни, тъй като са насочени към изграждане на защитна теза в полза на санкционираното дружество, поради което съдът ги прие за недостоверни и не ги кредитира с доверие в частта относно характера на изпълняваните от него функции по време на проверката.

Предвид изложеното съдът счита, че от събрания в хода на съдебното 4 производство доказателствен материал, безспорно се установяват фактите, включени в предмета на доказване, а именно: извършване на трудови функции от В.Б. без сключен писмен договор, тъй като е уговорена възмездна престация на работна сила за извършвана от работника конкретна дейност на обекта, която е част от дейността на работодателя, подчинявайки се на въведения режим на работа, спазвайки установено работно време, което също е проявление на трудова дисциплина и говори за известна подчиненост и зависимост. С оглед на посоченото следва да се приеме, че са налице всички елементи за определяне на правоотношението като трудово. При това положение работодателят е осъществил вменения състав на нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По вида и размера на административната санкция:

Разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който е юридическо лице и е нарушил задължението по чл. 62, ал.1 от същия кодекс. В конкретния случай е наложен минимално предвидения в закона размер от 1500 лева, поради което и същият не може да бъде допълнително редуциран от съда.