Решение № 12 от 27.01.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253500600329 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е подадена въззивна жалба от адв.Й. Й. от ТАК, в качеството му на защитник на подсъдимия М. В. М. от с.Пролаз, общ.Търговище, против присъда № 22/18.11.2025 г. постановена по нохд № 911/ 2025 г. по описа на РС-Търговище, в частта, касаеща наложеното му наказания 1 г. и 4 м. ЛОС, отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г.; глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г. и 4 м. В жалбата се сочи, че е налице явна несправедливост на определеното с присъдата наказание, като се иска намаляване на неговия размер. Защитникът твърди, че РСТ не е взел предвид многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а именно направените самопризнания, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от подсъдимия и от упълномощения защитник адв.Й.Й. от ТАК, който моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде определено в хипотезата на чл.55 НК. Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника позиция, като в последната си дума заявява, че желае наказанието му да бъде намалено – най-вече лишаването от право да управлява МПС, тъй като има фирма и е необходимо ежедневно да ползва автомобил.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, но неоснователна, като заявява, че наложеното наказание е справедливо предвид обществената опасност на дееца и извършеното от него престъпление, при което пледира за потвърждаване на присъдата.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия, неговия защитник, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно 1 чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Съдът намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за неоснователна.

С първоинстанционната присъда № 22/18.11.2025 г. постановена по НОХД № 911/2025 г. по описа на РС Търговище, подсъдимият М. М. е признат за виновен за това, че „на 02.11.2025г. на път между с.Пролаз и с.Вардун, в общ. Търговище, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с p e n № Т ...АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.00 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0040“ – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК , за което и във връзка чл.58а от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 г. , считано от влизане на присъдата в сила; наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева и определено по реда на чл.343г, ал.2 НК кумулативно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. На осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане на подсъдимия за срок от 24 часа по ЗМВР на 02.11.2025 г. На осн.чл. 343б, ал. 5 от НК съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с pen № Т ...АМ, рама № WV2ZZZ2KZCX030287, ведно с контактния ключ за него, собственост на подсъдимия. Предвид изхода на делото, съдът е възложил на подсъдимия разноските по делото.

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава XXVIIма от НПК, като по реда на чл.371,т.2 от НПК подс.М. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, въз основа подробен анализ и правилна оценка на събрания доказателствен материал, е установил, че направеното самопризнание се подкрепя, при което постановил и атакуваната в настоящия процес осъдителна присъда. В мотивите към присъдата си, за да определи конкретният размер на наказанието, РСТ е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало /в контекста и на възможност за приложение на чл.66, ал.1 НК/ и трудовата ангажираност на подсъдимия, а като отегчаващи обстоятелства са отчетени високата концентрация на алкохол - 2.00 промила, данните за системно нарушаване на правилата за движение по пътищата, част от които за управление на МПС с превишена скорост. При отчитане на баланс между тези обстоятелства, първостепенният съд е определил горепосочените наказания Правилно РСТ не е отчел като отделно смекчаващо вината обстоятелство направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подс. М. /за което настоява защитника му/, като и въззивния съдебен състав не споделя тезата, че е налице самопризнание, и проявено чрез него разкаяние за стореното. Тъй като съдебното производство пред РСТ е проведено по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК, направеното от подсъдимия самопризнание и демонстрираното чрез него съдействие за разкриване на обективната истина не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като предопределя своеобразен бонус /макар и доста ограничен в настоящата редакция на НК/, регламентиран в чл.58а, ал.1 НК. Принципно направеното в с.з. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт действително би могло да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелства, но само когато „…съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК/, което очевидно не е налице в случая. От приобщената по делото доказателствена съвкупност съдът не може да направи извод, че и без обясненията, които е депозирал подсъдимия в хода на БП, разкриването на престъплението би било затруднено. Видно е, че в хода на БП, действително подсъдимия е дал кратки обяснения за случилото се /протокол л.59-60 от БП № 731/2025 г./, но конкретните обстоятелства във връзка с употребата на алкохол и управлението на МПС са установени по несъмнен начин посредством други доказателствени източници. От друга страна, във връзка с допълнителните доводи на защитата, че наказанието/-та следва да бъдат допълнително 2 намалени /без ангажиране на някакви допълнителни доказателства/ съдът счита, че доколкото не са констатирани многобройни смекчаващи, респ. едно, но изключително по своята същност обстоятелство, което да го мотивира да определи наказанието по реда на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, то не са и налице предпоставки за подобна допълнителна редукция. В частност, такава не е и допустима по отношение наложеното на основание чл.343г, ал.2 НК допълнително наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г. и 4 м., което всъщност е и основното искане на защитата. Съгласно тази нова специална разпоредба /Обн.,ДВ, бр.61/2025 г., в сила от 29.07.2025 г./, която е синхронизирана с общата разпоредба на чл.49, ал.2 от НК, когато наказанието лишаване от право се налага наред с наказанието лишаване от свобода, то неговия срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от 1 до 5 години. В случай РСТ стриктно е спазил посочената специална разпоредба, като е наложил лишаване от право да управлява МПС в размер 2 г. и 4 м., което е надвишава с 1 г. наложеното наказание лишаване от свобода и очевидно не е налице възможност за обсъждане на неговото допълнително намаляване.

При извършената съгласно чл.314 от НПК служебна проверка на първоинстанционната присъда, съдът констатира, че съдът не се е произнесъл по приспадане на времето, през което подсъдимият е бил временно лишен от възможността да управлява МПС. Видно от приложеният по делото АУАН /л.13 от БП/, при констатиране на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП от подсъдимия са иззети като доказателства СУМПС и контролен талон, т.е. безспорно е налице хипотезата на временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача. Следователно от този момент (02.11.2025 г.), същият практически е бил лишен от възможността да управлява МПС – време, което съгласно чл.59, ал.4 от НК следва да бъде задължително приспаднато.

Водим от горното и на основание с чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 22/18.11.2025 г. постановена по нохд № 911/ 2025 г. по описа на РС-Търговище, като правилна и законосъобразна.

На основание чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият М. е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от 02.11.2025 г. до влизане на присъдата в сила.

Решението е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253500600329 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е подадена въззивна жалба от адв.Й. Й. от ТАК, в качеството му на защитник на подсъдимия М. В. М. от с.Пролаз, общ.Търговище, против присъда № 22/18.11.2025 г. постановена по нохд № 911/ 2025 г. по описа на РС-Търговище, в частта, касаеща наложеното му наказания 1 г. и 4 м. ЛОС, отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г.; глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г. и 4 м. В жалбата се сочи, че е налице явна несправедливост на определеното с присъдата наказание, като се иска намаляване на неговия размер. Защитникът твърди, че РСТ не е взел предвид многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а именно направените самопризнания, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от подсъдимия и от упълномощения защитник адв.Й.Й. от ТАК, който моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде определено в хипотезата на чл.55 НК. Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника позиция, като в последната си дума заявява, че желае наказанието му да бъде намалено – най-вече лишаването от право да управлява МПС, тъй като има фирма и е необходимо ежедневно да ползва автомобил.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, но неоснователна, като заявява, че наложеното наказание е справедливо предвид обществената опасност на дееца и извършеното от него престъпление, при което пледира за потвърждаване на присъдата.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия, неговия защитник, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно 1 чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Съдът намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за неоснователна.

С първоинстанционната присъда № 22/18.11.2025 г. постановена по НОХД № 911/2025 г. по описа на РС Търговище, подсъдимият М. М. е признат за виновен за това, че „на 02.11.2025г. на път между с.Пролаз и с.Вардун, в общ. Търговище, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с p e n № Т ...АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.00 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0040“ – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК , за което и във връзка чл.58а от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 г. , считано от влизане на присъдата в сила; наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева и определено по реда на чл.343г, ал.2 НК кумулативно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. На осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане на подсъдимия за срок от 24 часа по ЗМВР на 02.11.2025 г. На осн.чл. 343б, ал. 5 от НК съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с pen № Т ...АМ, рама № WV2ZZZ2KZCX030287, ведно с контактния ключ за него, собственост на подсъдимия. Предвид изхода на делото, съдът е възложил на подсъдимия разноските по делото.

Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51f55b15-3d93-4c50-8fbf-814b2e959b1f