Определение № 230 от 11.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Ловеч, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500123 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

„Еос Матрикс“ЕООД-София е подал частна жалба № 205/13.01.2025 г. против разпореждане № 1451/23.12.2024 г. по ч.гр.д. №759/2024 г. на Троянски районен съд, което се обжалва изцяло. Жалбоподателят обсъжда действието на цесията по чл. 99 от ЗЗД и отстраняването на нередовностите, указани от съда. Изтъква се ,че договорната лихва е изчислена върху общия размер на кредита 3349.84 лева, който се формира от главница и застрахователна премия.

Посочва, че е предоставил изисканата от заповедния съд информация и длъжникът е бил запознат с условията на договора, поради които следва да върне кредита. Моли съдебният акт на Районен съд – Троян да бъде отменен и да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдебното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 06.01.2025 г., с връчване на съобщението от районния съд, а частната жалба е подадена по ЕПЕП на 13.01.2025 г. Следователно е спазен законовоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 4978/24.09.2024 г. на „„Еос Матрикс“ЕООДСофия против М. С. А., за издаване на заповед за изпълнение против сумата 3 349,84 лева, главница и съответно договорна лихва в размер на 258,92 лева за периода 21.09.2023 г. – 20.08.2024 г.. Твърди се, че вземането произтича от договор за по договор за стоков кредит, сключен на 31.08.2023 г. между 1 длъжника и „Уникредит кансюмър файненескинг“ ЕАД като кредитор.

Посочва,че погасяването на задължението е уговорено на 36 вноски месечно в размер на сумата 107.67 лева, от които първата е с падеж 21.09.2023 г., а последната 21.08.2026 година при годишен лихвен процент 11.57% и лихвен процент 11%. Твърди, че длъжникът не е погасявал к и е останало непогасено вземане в размер на 3608.76 лева. Заявява,че на 10.04.2024 г.е сключен договор за продажба на вземане между „Уникредит кансюмър файненсинг“ ЕАД и заявителя , по силата на който задължението на А. е било изкупено и на 20.08.2024 г. е съобщено за извършената цесия на длъжника.

С разпореждане № 1108/27.09.2024 г. Районен съд - Троян е уведомил заявителя, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, е дал указания на заявителя за отстраняване на констатирани нередовности.

Посочено е, че не е посочено как е формирана главницата по кредита,не се сочат доказателства за уведомяването на длъжника за цесията и не се установява кога кредита е обявен за предсрочно изискуем и дали длъжника е уведомен за това, както и не са индивидуализирани вземанията за договорна лихва.Указано е на заявителя, че в тридневен срок от получаване на съобщението следва да отстрани констатираните от съда нередовности в заявлението,подробно посочени в обстоятелствената част на разпореждането.

Подадена е писмена молба № №5490/16.10.2024 г., в която са посочени сумите,формиращи главницата, заявено е отново ,че цесията е съобщена на длъжника на 20.08.2024 г. Вписано е, че в т.9 от заявлението е било посочено, че длъжникът е бил уведомен,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.0.8.2024 г.и е вписана отново сумата претендирана по заявлението като договорна лихва 258.92 г. ,определена върху дължимата сума главница от 3349.84 лева.

С разпореждане № 1451/23.12.2024 г. по ч.гр.д. №759/2024 г.на Районен съд - Троян е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против М. А., изцяло, тъй като не отговаря на изискванията на чл.

410 ГПК. Указано е на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно процесното вземане по общия ред.

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Указанията на заповедният съд по разпоредването от 27.09.2024 г. относно отстраняване на нередовностите по заявлението са били конкретни и ясни, но заявителят не е ги изпълнил, а е преповторил част от твърденията по заявлението и ингорирал другите указания.

Заявителят като цесионер претендира вземане на друг кредитор „Уникредит кансюмър файненсинг“ ЕАД, съгласно неговите твърдения в 2 заявлението и представения договор за потребителски кредит. Касае се до частно правоприемство, доказателства за което следва да бъдат представени , вкл. и относно размера на прехвърленото вземане. В производството, заявителят се позовава на действието на договор за цесия. При цедиране на вземането противопоставимостта му на длъжника е свързана със съобщаването на последния за извършената цесия- чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД .

Въведени са и изисквания първоначалният кредитор не само да съобщи на длъжника прехвърлянето, а и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесия за длъжника- действието и спрямо него-с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор.В казуса независимо от разпореждането на районния съд от 27.09.2024 г. за конкретизиране на обстоятелствата относно цесията и представяне на доказателства за цесия с приложенията, заявителят не е изпълнил указанията. Доколкото се касае до частно правоприемство съдебната практика вече е утвърдена и се споделя от настоящия състав изцяло, че за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия , прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника-т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.В този смисъл не се касае до проверка, която следва да се извършва от съда по основателност на иска по чл. 422 от ГПК,както посочва жалбоподателя, а до редовност на заявлението, което да съдържа данни за този факт и е в обхвата на проверката на заповедния съд в производството по чл. 410 от ГПК .

Заявителят не е въвел обстоятелства и относно възникване на предсрочната изскуемост на дълга, предвид крайния срок на договора 21.08.2026 година. В заявлението въобще липсва позоваване на предсрочна изискуемост, както в т.9, така и в т.12, а в писмената молба от 16.10.2024 г. само е вметнато, че длъжникът е уведомен на 20.08.2024 г. и също не са посочват обстоятелства и представяни доказателства за съобщаване на длъжника.Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1451/23.12.2024 г. по ч.гр.д. №759/2024 г. на Троянски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№

1451/23.12.2024 г. по ч.гр.д. №759/2024 г. на Троянски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4