Решение № 76 от 19.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100512729 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12729/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ИВ. Д. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20161288 от 21.07.2021 г по гр.д.№40997/20 г на СРС , 61 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се осъди ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК **** да му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ разликата над 85 лева до размера от 385 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от ПТП на 04.10.2016 г в гр.София на бул.Тодор Каблешков по вина на Р.И.Г. управлявала л.а.“Ауди 80“ с рег.№**** ; ведно със законната лихва от 28.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Дължат се разходи за ЯМР за преглед на шиен отдел на гръбначния стълб , като не следва да се кредитира СМЕ на вещото лице д-р Г. . Възстановителният период на ищеца е бил много дълъг и се е наложил ЯМР две години и осем месеца след ПТП , което е наложителен разход .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Изследването чрез ЯМР няма връзка с ПТП , от последиците на което ищецът е възстановен напълно . Самото изследване е проведено 3 години след инцидента .

Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 1

29.07.2021 г , поради което въззивната жалба от 09.08.2021 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Във въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за имуществени вреди – оспорва се по основание и размер загуба за ищеца – разход за ядрено-магнитет резонанс /ЯМР/ извършен според фактура и касова бележка от 31.05.2019 г . Не се оспорва от ответника обезщетението за имуществени вреди до размера от 85 лева , като в тази част решението на СРС е влязло в сила . Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” .

За да отхвърли иска в посочената част СРС е приел , че установените при ЯМР дегенеративни промени на шията са болестно обусловени и не е възможно да се свържат с ПТП на 04.10.2016 г в гр.София на бул.Тодор Каблешков по вина на Р.И.Г.. Съответно и самият разход за ЯМР не може да се приеме , че е в причинно-следствена връзка с посоченото ПТП. Ищецът е можело да бъде насочен за подобно планово изследване , което се заплаща от НЗОК .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Спорният разход /загуба за ищеца / за проведено изследване чрез ЯМР е настъпил повече от две години и половина след процесното ПТП . При това е необходимо ищецът да представи доказателства , че не е бил възстановен напълно от ПТП и че е било наложително провеждане на въпросното изследване , съответно , че то не се дължи на общо заболяване или на друг инцидент претърпян от него . Както правилно е посочил първоинстанционният съд подобно доказване не е проведено , а представеният екземпляр от СМЕ по друго дело не е надлежно доказателствено средство . С молба от 19.03.2021 г до СРС процесуалният представител на ищеца е заявил , че желае да се приеме СМЕ на вещото лице д-р Г. и че няма въпроси към вещото лице . В о.с.з на 15.06.2021 г пред СРС не е присъствал нито ищецът , нито адвокатът му и СМЕ е приета от СРС без възражения .

Изрично в СМЕ на вещото лице д-р Г. е посочено , че разходът за ЯМР не може да се свърже с визираното ПТП , като липсва и медицинска документация за травматична дискова херния , както и за последващи прегледи и проследяване на състоянието на ищеца до 31.05.2019 г /повече от 2 години и половина след ПТП /. Няма основание да не се кредитира 2 заключението на вещото лице д-р Г. , което не е било оспорено от страните . Освен това визираният разход е можело да бъде избегнат - да се извърши чрез планов преглед и да се заплати от НЗОК ако ищецът е здравно осигурен .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20161288 от 21.07.2021 г по гр.д.№40997/20 г на СРС , 61 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на ИВ. Д. Д. ЕГН ********** от гр.София да се осъди ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК **** да му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ разликата над 85 лева до размера от 385 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от ПТП на 04.10.2016 г в гр.София на бул.Тодор Каблешков по вина на Р.И.Г. управлявала л.а.“Ауди 80“ с рег.

№**** ; ведно със законната лихва от 28.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА ИВ. Д. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК **** сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3