Решение № 188 от 18.12.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100104 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Н. ВИ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 202756436, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Позитано“ № 15, ет. 6, ап. 16, представлявано от управителя В. В.

Й., чрез пълномощник, срещу В. М. Р., ЕГН **********, с адрес: *****. Искът е с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 870 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, съгласно трудов договор от 02.05.2023 г. и допълнително споразумение към него от същата дата, поради дисциплинарното уволнение на ответника със Заповед по чл. 195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание от 21.11.2023 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 12.02.2024 г., до погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение помежду си, като по силата на сключен за неопределено време трудов договор от 02.05.2023 г. и допълнително споразумение към него от същата дата, ответникът е изпълнявал при ищеца длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 или повече тона“ с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 290 лева. Твърди също, че със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 21.11.2023 г., трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, считано от 20.12.2023 г., поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение по см. на чл. 188, т. 3 от КТ със Заповед по чл. 195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание от 21.11.2023 г., а основание за 1 налагането му е нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ответника, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – на 01.09.2023 г. (петък) и на 04.09.2023 г.

(понеделник), без да бъде посочена основателна причина неявяването – дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищецът твърди още, че на 03.11.2023 г. е изпратил до ответника покана в срок до три работни дни от получаването й да се яви лично на адреса на работодателя, за да изложи своите твърдения и да даде обяснения за неявяването си на работа в периода от 01.09.2023 г. до датата на изпращане на поканата, както и да депозира доказателства за основанието за неявяването си, която покана била връчена на 16.11.2023 г. от връчител ЧСИ С. Л., с Рег. № ** на КЧСИ, видно от разписка за връчването й. Твърди също, че в срока за даване на обяснение от ответника, изтекъл на 20.11.2023 г. същият не се е явил лично на адреса на работодателя, за да даде обяснения, нито е депозирал писмени такива. С оглед на горното, са издадени горепосочените две заповеди, които заедно с искане за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ са връчени лично на ответника на 20.12.2023 г. от посочения по-горе съдебен изпълнител. Ищецът сочи, че макар в трудовия договор да се съдържа клауза за изпитване за срок от 6 месеца в полза на работодателя, същата не прави трудовия договор срочен, а сключен под прекратително условие, доколкото при неупражняване на правото от страната по договора, в полза на която то е предвидено, договорът може да се превърне в срочен или в безсрочен, тъй като и двата договора е възможно да бъдат сключени със срок за изпитване, като в процесния случай се касае за безсрочно трудово правоотношение, а срокът на предизвестието е три месеца (чл. 6 от договора). Поради това, иска от съда да бъде постановено решение, с което, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от КТ, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 870 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, съгласно трудов договор от 02.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.02.2024 г., до погасяване на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор на исковата молба. Признава, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 02.05.2023 г. и допълнително споразумение към него от същата дата, по силата на който е бил назначен на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 или повече тона“ в ищцовото дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 290 лева, както и че със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 21.11.2023 г., трудовото правоотношение е било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение със Заповед по чл. 195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание от 21.11.2023 г. Ответникът счита, че трудов договор за неопределено време и трудов договор със срок за изпитване са взаимно изключващи се, като в случая трудовият договор е сключен със срок за изпитване от шест месеца. Излага, че вследствие на натоварването при изпълнение на трудовите му задължения се е влошило здравословното му състояние, поради което провел разговор с управителя на дружествотоработодател за прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие и смятал, че са постигнали такова, поради което не се е явил на работа на 2

01.09.2023 г. (петък) и 04.09.2023 г. (понеделник). Поради горното счита, че претендираната с исковата молба сума е изцяло недължима, а в условията на евентуалност, че дължи обезщетение за неспазено предизвестие в уговорения в договора размер на същото – брутното трудово възнаграждение за един месец (чл. 7 от договора). Претендира разноски.

В открито съдебно заседание – пълномощникът на ответника и с писмено становище – пълномощникът на ищеца, подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба и в отговора.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца, които не са оспорени от ответника и съдът ги кредитира като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Според чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. По иска по чл. 221, ал. 2 от КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено с налагане на наказание уволнение поради нарушения на трудовата дисциплина, както и размера на обезщетението, респ. брутното трудово възнаграждение и срока на предизвестието. При доказване от ищеца на горните факти – ответникът трябва да докаже, че е платил на ищеца обезщетението.

Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото е отделено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 02.05.2023 г. и допълнително споразумение към него от същата дата, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжност „*****“ в ищцовото дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 290 лева, както и че със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 21.11.2023 г., трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, считано от 20.12.2023 г., поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение по см. на чл. 188, т. 3 от КТ със Заповед по чл. 195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание от 21.11.2023 г.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че работникът е постъпил на работа по см. на чл. 63, ал. 3 от КТ на дата 02.05.2023 г., че поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – на 01.09.2023 г. (петък) и на 04.09.2023 г. (понеделник), без да бъде посочена основателна причина неявяването – дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят е наложил на ответника дисциплинарно наказание уволнение по см. на чл. 188, т. 3 от КТ със Заповед по чл. 195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание от 21.11.2023 г., 3 както и че със заповед от същата дата е прекратено трудовото правоотношение поради налагане на дисципланарно наказание уволнение. Видно от приетите като писмени доказателства по делото разписка и две заповеди, последните са получени от ответника на 20.12.2023 г.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като съгласно ал. 2 на същия член заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка – в настоящия случай на 20.12.2023 г. Ответникът не твърди да е оспорил законността на уволнението, нито да са налице висящи производства във връзка с подобно оспорване.

Настоящият съдебен състав споделя напълно становището на ищеца, че макар в трудовия договор да се съдържа клауза за изпитване за срок от 6 месеца в полза на работодателя, същата не прави трудовия договор срочен, а сключен под прекратително условие, като при неупражняване на правото от страната по договора, в полза на която то е предвидено, договорът може да се превърне в срочен или в безсрочен. В процесния случай се касае за безсрочно трудово правоотношение, доколкото в чл. 2, ал. 3 от трудовия договор е предвидено, че ако в срока за изпитване договорът не бъде прекратен, същият се счита за сключен за неопределено време.

В чл. 6 от трудовия договор е уговорен срок за предизвестие от три месеца. Същевременно обаче, в чл. 7 от същия се съдържа изрична уговорка, че в случай, че работникът/служителят не спази минимално допустимото предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, същият дължи обезщетение в размер на едномесечното му възнаграждение за неспазения срок на предизвестие. Съдът намира, че правната норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ е диспозитивна, като определя максимален размер на обезщетението – до срока на предизвестие, което в настоящия случай е три месеца. Въпреки това, страните по правоотношението са игнорирали тази разпоредба и са договорили обезщетението да е в размер на едномесечното възнаграждение на ответника. Няма пречка за това им действие, тъй като нормата е диспозитивна.

С оглед на изложеното, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ уволненият дисциплинарно ответник дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за един месец, като в открито съдебно заседание пълномощникът на ответника изрично заяви, че не оспорва твърдението на ищеца, че брутното трудово възнаграждение, представляващо база за определяне на обезщетението е в размер на 1 290 лева. Ето защо, до този размер предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3 870 лева – като неоснователен и недоказан.

4

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. От страна на ищеца в настоящото исково производство са направени и претендирани разноски, както следва: 154,80 лева – платена държавна такса (4% от цената на иска в размер 3 870 лева) и 900 лева – платено адвокатско възнаграждение. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.