Определение № 416 от 30.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Георги Йовчев

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500337 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано въз основа на определение № 3776/21.07.26г., постановено по гр. д. № 1616/26г. на ОСВарна, с което е повдигнат спор за подсъдност между ОС-Варна и РС-Варна за определяне на съдът, който е компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените по делото искове.

За да разреши спора за подсъдност, настоящият състав на съда взе предвид следното:

Производство по гр. д. № 4229/26г. на ВРС, 51 с-в е било образувано въз основа на подадената на 11.06.26г. искова молба от Грациела Ангелова Юскова, като са били предявени следните искове:

- положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците И.А.Х. и А.Р.Х., че ищцата е собственик на ¼ ид. ч. от 50 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, на ¼ ид. ч. от жилищна сграда с идентификатор № *** и на ¼ ид. ч. от гараж с идентификатор № ***, придобити на основание наследяване от родителите си Г.А.А. и А.Х.А., които са ги придобили чрез договор за покупко-продажба от 10.05.1999г.;

- осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС - за приемане за установено по отношение на ответниците М.Ф.Н. и И.Л.С., че ищцата е собственик на ¼ ид. ч. от 50 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № 1

***, на ¼ ид. ч. от жилищна сграда с идентификатор № *** и на ¼ ид. ч. от гараж с идентификатор № ***, придобити на основание наследяване от родителите си Г.А.А. и А.Х.А., които са ги придобили чрез договор за покупко-продажба от 10.05.1999 г., и за осъждане на тези ответници да й предадат владението върху описаните имоти;

- евентуален иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен срещу И.А.Х., за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на нейния баща А.Х.А., починал на 10.11.2018г., чрез намаляване на извършеното в полза на брат й И.Х. завещание от 21.09.2018г.

Районният съд е приел, че цената на предявените главни искове според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК е в размер на по 11 220.17 евро за всеки един от тях, а цената на предявения в евентуалност иск по чл. 30, ал.1 от ЗН - е в размер на 44 880.70 евро по отношение на завещаните имоти (тъй като по отношение на завещания автомобил по делото не са събрани доказателства за неговата застрахователна стойност, но последната само ще повиши допълнително цената на иска). В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем като цената му се определя по правилата, заложени в разпоредбата на чл.69, ал. 1, т.4 от ГПК.

Окръжният съд е приел, че предявените главни искове за собственост (положителен установителен и ревандикационен иск) имат за предмет недвижими имоти с данъчна оценка, видна от приложеното удостоверение изх. № 53050011855/25.06.2026 г., както следва: 535.16 лв. на ¼ ид. ч. от 50 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, 20 184.85 лв. на ¼ ид. ч. от жилищната сграда с идентификатор № *** и 1 224.74 лв. на ¼ ид. ч. от гаража с идентификатор № ***. Следователно цената на тези искове, равняваща се на данъчните оценки на имотите, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, е под 50 000 лв. и по арг. от чл. 104, т. 3 и чл. 103 от ГПК родово компетентен да ги разгледа е районният съд.

Относно предявения в евентуалност иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е приел, че същият е неоценяем, позовавайки се на приетото в определение № 60092/30.06.2021г. по ч. гр. д. № 1507/2021г. на ВКС, I г. о., както и на покъсно постановеното определение № 2021/20.04.2026г. по ч. гр. д. № 1329/2026г. на ВКС, II г. о. Поради това и след като този иск не е сред посочените в хипотезата на чл. 104 от ГПК като подсъден на окръжен съд като 2 първа инстанция, същият е подсъден на районния съд.

Настоящият състав на съда напълно споделя изложеното в определението на ВОС, тъй като от една страна оценяемите вещни искове са с цена, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, която не надхвърля посочената в чл. 104, т. 3 ГПК от 50 000 лв. (данъчната оценка на имотите е на л. 54 от делото на ВРС) – 273.62 евро, равностойни на 535.16 лв. за 50 кв. м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 248 кв. м.; 10 320.35 евро, равностойни на 20 184.85 лв. за ¼ ид. ч. от жилищната сграда с идентификатор № *** и 626.20 евро, равностойни на 1 224.74 лв. за ¼ ид. ч. от гараж с идентификатор № ***.

От друга страна, съобразно задължителната и актуална практика на ВКС, инкорпорирана в определение № 60092/30.06.2021г. по ч. гр. д. № 1507/2021г. на ВКС, I г. о., с което на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса дали е оценяем или е неоценяем искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, съдът е приел, че същият е неоценяем. Съображенията на ВКС от това определение са изцяло възпроизведени и от окръжния съд при повдигането на спора за подсъдност, а именно: чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването , когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. В хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се защитава правото на наследяване. А когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН, а не част от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за производството държавна такса.

Горното становище на ВКС изцяло е възприето и в постановеното покъсно определение № 2021/20.04.2026г. по ч. гр. д. № 1329/2026г. на ВКС, II г.

3 о., с което не е допуснато до касационно обжалване определение на въззивен апелативен съд за потвърждаване на определение на окръжен съд, с което последният е изпратил по подсъдност на районен съд за разглеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в частната касационна жалба по това дело жалбоподателят се е позовавал на определение № 60252/07.06.21г. по ч. гр. д. № 1675/2021г. на ВКС, ІІ г. о. и определение № 336/25.06.2019г. по ч. гр. д. № 3511/2018г. на ВКС, ІІ г. о., на които се е позовал и ВРС в определението си, с което е изпратил по подсъдност делото на ВОС

По горните съображения следва да се приеме, че компетентен да разгледа предявените искове е РС-Варна, поради което и на осн. чл. 122 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе като първа инстанция по предявените искове, образувани първоначално по гр. д. № 4229/26г. по описа на ВРС, 51 състав, Е Районен съд-Варна.

Делото да се върне на ОС-Варна, който да го изпрати на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4