Решение № 397 от 21.11.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 21.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

БОРЯ. ГАЩАРОВА при участието на секретаря Цветанка

Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр.д. № 400 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 57 от 19.04.2019 г. по гражданско дело № 696/2018 г. по описа на РС-С., втори състав, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Я. С. на майката Г.В.К. и е определил местоживеенето на детето при нея; определил е режим на лични отношения на бащата Я.И.С. с детето Е. Я. С., а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, без приспиване. С решението Я.И.С. е осъден да заплаща за детето Е. Я. С., чрез неговата майка и законен представител Г.В.К. на основание чл. 143, ал. 2 от СК, месечна издръжка в размер на 170,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба-13.11.2018 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил така предявения иск за разликата от 10,00 лева до пълния предявен размер от 180 лева. По иск с правно основание 149 СК ответникът Я.И.С. е осъден да заплати на дъщеря си Е. Я.

С. чрез нейната майка и законен представител Г.В.К. издръжка за минал период от 01.04.2018 г. до 12.11.2018 г., включително, в общ размер на 540 лева, като иска е отхвърлен за сумата над този размер до предявения. С решението на страните са присъдени разноски.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника, сега въззивник, в частта относно определения режим на лични контакти между него и детето, опредЕ.та месечна издръжка за детето в размер на 170 лева, считано от 13.11.2018 г. и по отношение на опредЕ.та месечна издръжка за минал период, от 01.04.2018 г. до 12.11.2018 г., включително, в общ размер на 540 лв. Счита, че в обжалваните части решението е неправилно, постановено при нарушение на закона, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Твърди, че постановеният режим на лични контакти не е съобразен с възрастта и нуждите на детето, с привързаността му към бащата. Изложени са доводи, че вследствие така определения режим на лични отношения съществува реална опасност да настъпи отчуждение на детето от рождения му родител. Счита, че опредЕ.та месечна издръжка в размер на 170 лева е прекомерна, че не е съобразена с потребностите на детето и с възможностите (доходите) на бащата. Твърди, че искът за издръжка за минало време е неоснователен, тъй като въззивникът е заплащал ежемесечно парични суми с еквивалент 1275 лева, като е закупувал и дрехи, обувки, играчки и др. за детето. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно и че не са допуснати твърдените нарушения, а решаващите изводи са основани на обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представя писмена защита, в която обосновава становището си, че определеният размер на месечна издръжка е съобразен с нуждите на детето и възможностите на въззивника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

С необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното решение по делото, упражняването на родителските права по отношение на малолетното, понастоящем – 5-годишно дете на страните, е предоставено на майката - Г.В.К..

По делото е установено, че страните не са имали сключен брак помежду си и живеят разделени от 2018 г., като след раздялата ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са полагани основно от майката.

От свидетелските показания на Д. К., майка на въззиваемата, се установява, че страните по делото са във фактическа раздяла от навършване на две годишна възраст на детето, като понастоящем детето живее с майка си в апартамент в гр. С..

Посочва, че въззивника изпраща чрез пощенски запис издръжка за малолетното си дете, но не е запозната с точния размер на изплащаната сума. Посочва, че детето се чувства прекрасно при баща си.

Според свидетелските показания на П.

С., съпруга на въззивника, дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че детето посещава дома им, че двамата са силно привързани един към друг. Посочва, че въззивника полага грижи за детето, купува дрехи, играчки и обувки.

Според изготвения по делото социален доклад детето е емоционално привързано към двамата си родители и разширения кръг на семейството. Родителите се стараят да осигурят сигурна и стабилна среда на детето. Стараят се да му оказват нужната подкрепа.

Видно от служебна бележка изх. №

51/10.10.2018 г. детето посещава детска градина, кв.

„Дренов“ (лист 7 от първоинстанционното дело).

Месечната такса за детската градина е в размер на 50 лева, Е. С. посещава и две допълнителни форми, които се заплащат отделно, а именно: английски език – 12 лева месечно, народни танци – 12 лева месечно, театри – 7 лева месечно, общо 81 лева.

Въззиваемата е с временна нетрудоспособност, поради майчинство, видно от болничен лист Е20196627977. Родила е на 21.01.2019 г. второ дете-С. Д. Ц. (л. 47). От удостоверение за брутен доход № 92-01-173/28.02.2019 г., издадено от Управление пътнически превози-София, се установява, че за периода от месец февруари 2018 г. до месец януари 2019 г. е получила брутен доход от трудово правоотношение в размер на 6519,87 лева (л.58 от гр. д. № 696/18г.).

От събраните във въззивното производство писмени доказателства се установява, че въззиваемата В. има сключен договор за потребителски кредит в размер на 4910,88 лева (л. 51 от в.гр.д).

Въззивникът Я.С., видно от удостоверение №

61/22.02.2019 г., издадено от „Р. 99“ ЕООД, за периода от месец февруари 2018 г. до месец януари 2019 г. е получил брутен доход в общ размер на 6 617,72 лева (л. 46 от гр. д. № 696/18г.).

От събраните във въззивното производство писмени доказателства се установява, че на въззивника му се е родило второ дете-Я. Я. С., родена на *** г. Представени са амбулаторни листи и медицинско направление, удостоверяващи извършени прегледи във връзка с проследяването на бременността на съпругата на въззивника.

Видно от договор за предоставяне на ипотечен кредит с дата 02.10.2018 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и П. Н. И. и Я.И.С. двамата са солидарни длъжници за сумата от 48 900,00 лева и изплащат месечна вноска в размер на 259, 60 лева (л.9-23 от в.г.д.). Представен е и трудов договор № 17/24.08.2019 г., сключен между „А.“ ЕООД и Я.С., видно от който получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева.(л. 49-50 от в. гр. д).

По делото са приобщени писмени доказателства-разписки, които удостоверят, че възивникът е изплащал парични суми за издръжката на малолетната си дъщеря. За периода, за който се претендира издръжка по чл. 149 от СК, а именно от 01.04.2018 г. до 12.11.2018 г., са приложени следните документи: разписка от 08.10.2018 г. сума в размер на 100 лв. (л.22 гр. д. 696/18г.), разписка от 08.09.2018 г. сума в размер на 100 лв. (л.28), разписка от 08.08.2018 г. сума в размер на 200 лв. (л.29), разписка от 27.06.2018 г. сума в размер на 100 лв. (л.30) и разписка от 16.04.2018 г. сума в размер на 120 лв. (л.31). Видно от приобщените документи въззивникът е изплатил издръжка в размер на 620 лева за посочения период. Останалите представени разписки не касаят плащания за частта от исковия период, която е предмет на обжалване в настоящото производство, поради което съдът не ги обсъжда.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима и частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК спорът между родителите относно мерките, касаещи детето им се разрешава съобразно чл. 59, чл. 142 и чл. 143 от същия кодекс.

Съгласно чл. 59, ал.3 СК определянето на режим на лични отношения между родители и деца включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Последователно е застъпено виждането, че при определяне на този режим съдът следва да се ръководи от интересите на детето. В разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК са посочени обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при решаване на въпросите във връзка с родителските права и те са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата, и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая следва да се регламентира обичаен режим на лични отношения с бащата, за да се развива детето пълноценно, да не бъде изгубена емоционалната връзка на детето с него.

От приетите по делото социален доклад и свидетелски показания може да се направи извод, че през времето на лични контакти с детето бащата се грижи добре за него, старае се да му осигури всичко необходимо и както той, така и детето се радват на срещите си. В присъствие на бащата детето е спокойно и щастливо. Поради това посоченият в решението на районния съд режим на лични отношения на бащата с детето следва да бъде възприет и от настоящата инстанция, но следва да бъде разширен съобразно направеното в този смисъл искане във въззивната жалба, като детето остава в дома на баща си с преспиване и се включат и периодите на Коледните и Великденските празници и ваканциите, личните празници на детето и неговия баща, както следва: бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя – с преспиване, когато не съвпадат с рождения ден на майката (15 юли) и сестрата С. Ц. (21 януари). Петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.

През нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници: Великден (от Велики петък до понеделник) – с преспиване, Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10 часа и го връща до 18 часа в съответния ден.

През четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Коледните празници (от 24 до 26 декември) – с преспиване, като взима детето в 10 часа и го връща до 18 часа в съответния ден.