Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 84 от 06.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 997/2025
Вид
Протокол № 84
Подписан
06.02.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 84 гр. Пазарджик, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500997 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Жалбоподателят Ю. М. Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Д. К., редовно упълномощена.

Ответникът В. Ц. С., редовно призована се явява в съдебната зала.

Ответникът Ю. М. С., редовно призован, не се явява. За тях се явява адв. И.

В., упълномощен отпреди.

Явява се вещото лице Б. З. Г..

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 328/20.10.2025 г. постановено по гр.д. № 20235210100728 по описа на Районен съд – Велинград Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. М. Д. - Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ № **, че ищците В. Ц. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ № * и Ю. М.

С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ № *А, ет. 2, са собственици н а 1/2 /една втора/ ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, представляващи ИЗБЕНО

1

ПОМЕЩЕНИЕ, което е принадлежност към ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, със собственик Ю. М. Д., който етаж се намира в източния калкан на двуетажна жилищна сграда – сключено застрояване с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, със застроена площ на жилищния етаж от 75 кв. м., като жилищната сграда е построена в ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД – 1812514/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, на основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС

ОСЪДЕНА Е Ю. М. Д. - Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ № **, да заплати на В. Ц. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ № * и Ю. М. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ № *А, ет. 2, сторените от тях разноски, а именно: 60 /шестдесет/ лв. държавни такси, 1250 лв.

/хиляда двеста и петдесет/ платен хонорар за вещо лице и 4200 лв. /четири хиляди и двеста/ адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Ю. М. Д., чрез адв. К. с изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Счита, че претенцията с правно основание чл.124 от ГПК, неправилно е била уважена, като основните оплаквания срещу решението са формулирани в два основни пункта, а именно неоснователно е прието за установено от съда, че жалбоподателката разполага със складово помещение извън жилищната сграда и на второ място, незаконосъобразни са изводите на съда, че развилото се производство по ГД №235/2021 г. пред РС Велинград с правно основание чл. 32 от ЗС между същите страни и липсата на позоваване на ищеца на придобивна давност в това производство, не се отразява на фактическия състав на чл. 69 от ЗС. Развити са подробни доводи в тази посока, като основно се поддържа, че жалбоподателката не разполага със складово помещение извън жилищната сграда и приетото от съда, че такова има налично е необосновано. Поддържа се, във връзка с направеното във въззивната жалба доказателствено искане, че в производството не е въведено, че ответникът разполага с друго складово помещение, нито в исковата молба, нито в хода на самото производство. От документът, легитимиращ жалбоподателката като собственик на първия жилищен етаж, също не се 2 установява наличието на такова складово помещение извън жилищната сграда, макар, че в своето съдебно решение, съдът се е позовал на такива факти и обстоятелства. Единствено свид. С. С. заявява, че ответницата има избено помещение, прилепено до гаража на двора, но свидетелката не е влизала в него. В тази връзка се поддържа също, че съдът е изненадал страните и по-специално жалбоподателката с възприетото от него, че има налично друго складово помещение, първо защото подобен въпрос не е повдигнат, не е подлежал на установяване, не е разпределена доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство, а и влиянието на показанията само на един единствен свидетел, който заявява, че не е влизал в това помещение, смятат за несъстоятелни. Излагат се доводи, че действително в двора, до гаража съществува паянтов навес, който е дрешник /килер/, навесът обаче не е складово помещение, първо защото паянтовата му конструкция не позволява да се ползва с такова предназначение и второ, защото пространственото ситуирането на този навес е много отдалечено от комуникационния възел на жилището. Tвърди се, че са изправени пред хипотезата да доказват отрицателен факт във въззивното производство, тъй като в първоинстанционното такъв въпрос не е поставен и не е разпределяна доказателствената тежест за установяване наличието на друго складово помещение. Развити са подробни правни доводи във връзка с втория пункт по въззивната жалба, относно законосъобразността на постановеното съдебно решение, а именно приетото от съда действие на решението в производство постановено по чл. 32 от ЗС. Развити са доводи във връзка със спирането, с прекъсването на давността. Във връзка с конструкцията на развития правен спор пред първоинстанционния съд, а именно предявяване при евентуалност на насрещни искове за направени подобрения в процесния имот, по които РС не се е произнесъл, тъй като не се е сбъднало условието при което са били предявени тези искове, са развити доводи във въззивната жалба и относно основателността на тези искове и по-специално изложени са възражения във връзка с тяхната доказаност. Заявено е и становище, че жалбоподателката е готова да заплати разноски за така направените подобрения, които обаче са в по-малък размер от претендирания. По искането за признаване на право за задържане, същото било неоснователно, тъй като липсват каквито и да било данни, че жалбоподателката е знаела за извършените от ищеца подобрения.

Моли се за решение в този смисъл. Правят се доказателствени искания, а 3 именно да се допусне СТЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ответниците по въззивната жалба – адв. В., в който се твърди, че възражението на ответника за липса на складово помещение е преклудирано. Такова възражение не е било направено в отговора на исковата молба, поради това и след приемане на доклада по чл.

146 за окончателен, ответникът е изгубил възможността да прави такова възражение, включително и такова за липсата на складово помещение, поради което намира, че РС не е допуснал твърдяното във въззивната жалба СПН.

Посочва се относима към материалното право съдебна практика, като се обосновава основателността на исковата претенция, в частност правилността на постановеното съдебно решение. Обсъдени са и доводите във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания по неправилното приложение на материалния закон и по –специално с действието на постановеното съдебно решение между страните по реда на чл. 32 от ЗС. Моли се, обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, с определение във връзка с насрочването на делото, разглеждайки направените доказателствени искания, ги е уважил, като е изложил подробни доводи в тази посока.

Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената въззивна жалба. Молим за решение съобразно обстоятелствата иложени в нея.

А д в . В.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам въззивната жалба.

Поддържам писмения отговор. Моля не ни лишвайте от правото на защита, тъй като този спор за складовото помещение се развива за първи път тук. До този момент, това не беше разпределено в първа инстанция. Свидетелят, разказвайки видяното и чутото от него е констатирал, че жалбоподателят има складово помещение. Това, което е казал свидетелят, няма нищо общо с въпросът, който е зададен към експертизата. Направен е опит експертизата да бъде подведена и да огледа една барака, която няма нищо общо с това, което е казал свидетелят.

С ъ д ъ т ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от процесуалния представител на ответниците с Вх.№578/19.01.26 г., в която са изложени съображения във връзка с доклада на въззивния съд и във връзка с уважаване на доказателственото искане изложено във въззивната жалба.

4

Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото молба с вх.№1259/03.02.26г., в която от своя страна адв. В. заявява и свои доказателствени искания, като моли да бъде равнопоставен в спора, като в негово искане бъдат събрани и нови гласни доказателства и се поставят допълнителни задачи към СТЕ.

Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, смятам, че тук е налице преклузия по чл. 266, ал.2 от ГПК. Имаме писмен отговор на въззивната жалба. По отношение на заявените във въззивната жалба оплаквания, че липсва складово помещение, че това складово помещение, за което говори свидетелката С. и за което първоинстанционният съд е приел, че доверителката ми има складово помещение, не е изследван, дали същото има такава функция и предназначение, като същата е описала точно къде се намира това складово помещение. В този смисъл са изявените от нас оплаквания във въззивната жалба. В отговора на въззивната жалба откриваме, че на това наше оплакване насрещната страна заявява, че не е необходимо да има складово помещение и цитира множество актове преди 2000 г., в които се открива такова приложение, че не е изследвано, не е необходимо и т.н. След като Вие допуснахте експертизата, насрещната страна заяви, че сме почнали да разрушаваме складовото помещение. Защо казвам, че е преклудирано. След като се представи експертизата, започна да се твърди, че някъде другаде има складово помещение. Такова нещо в писмения отговор, въобще не се заявява. Затова, нека страната да заяви защо сега, към настоящия момент, в ОСЗ трябва да разискваме този спор? Кога са се появили тези складови помещения за които твърдят и които искат да се установят? Защо не са заявени в писмения отговор подобни съображения? В този смисъл, считам, че това искане е преклудирано.

Адв. В.: Причината, отговорът на въззивната жалба да бъде в смисъл, дали има складово помещение или няма, е без правно значение, което съм базирал на изобилна практика на ВКС, която съм цитирал и която няма да повтарям. Това е била причината да вземем такава позиция. Едва когато беше постановено определението с доклада по настоящото дело, този въпрос беше закован като релевантен и беше допусната експертизата. В първа инстанция нямахме разпределена доказателствена тежест и това не ни беше указано, че трябва да го доказваме. Този спор се оформи действително за първи път в съдебното решение, а едва след това, в настоящата инстанция беше указано изрично на ищеца, че трябва да докаже фактите от които се ползва. Според тяхната позиция, а и аз не мога да разбера позицията на настоящия състав, затова съм помолил за конкретизация в доклада, тъй като ако се приеме, че има значение дали има складово помещение или не, тогава едната позиция е, че това трябва да се обори от ищеца, другата позиция може би е, че ние трябва да докажем наличието на складово помещение, тъй като от това зависи настъпването на вещния ефект на придобивната давност. От тази гледна точка, ние сме поискали не само събиране на устни доказателства, но сме поискали и допълнителна експертиза, обосновали сме неоснователността и неотносимостта на настоящата експертиза, която тепърва ще бъде разгледана и евентуално приета и сме посочили снимки, от които е видно, че в общите части на къщата, дори към настоящият момент, има складово помещение, 5 което се намира в общите части и се ползва и от двете страни и истината е, че когато свид. С. пред първа инстанция е заявила къде има складово помещение, тя е визирала едно от тях, което е в построена от жалбоподателя масивна постройка в двора и се ползва за складово помещение, но те разполагат и с второ складово помещение, което сме изложили нагледно, под формата на снимки и е видимо. Именно поради тази причина, моля, не ни лишавайте от възможност, поне от експертизата, за да може да се докаже наличието на тези складови помещения.