Решение № 8102 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8102 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П С при участието на секретаря И И като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110113004 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

02.05.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На втори април две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПС

Секретар Ива Иванова

1 като разгледа докладваното от съдия П С гражданско дело номер 13004 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Ю..” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „В..а”, бул.”О...” № .., представлявано от Д Б Ш и М И В, против В. Г. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „С..“, БЛ..., вх. А, ет. 8, АП..., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 300,15 лв. – мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата от 66 лв. – такси по договора, сумата от 36 лв. – такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, дължими по договор за кредит № .. от 22.02.2008 г., претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 633/2022 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 22.02.2008 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № .., по силата на който на 12.03.2008 г. ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 45 000 лв., със срок на погасяване на кредита от 240 месеца. В полза на ищеца била учредена договорна ипотека с Нотариален акт №..., рег. №.., дело № 92 от 2008 г. на нотариус с рег. №.., действащ в района на СРС. Към договора били подписани 13 допълнителни споразумения. На 30.09.2021 г. ищецът установил, че ответницата е просрочила четири вноски за главница, считано от 18.06.2021 г., и три вноски за лихва, считано от 19.07.2021 г., като било налице трайно забавяне в плащането на дължимите вноски по договора. На 28.10.2021 г. ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем.

Излага твърдения, че ответницата дължала лихва за забава, както и такси по договора и такси за връчване на уведомление за обявената от банката предсрочна изискуемост. Излага подробни твърдения за размера на дължимите лихви и такси. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище от процесуалния представител на ищеца с искане за прекратяване на съдебното дирене във връзка с извършеното признание на иска.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Г.

М., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва претендираната мораторна лихва след обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като претендирана в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Твърди, че претендирането на мораторна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита би довело до неоснователно обогатяване на кредитора. Оспорва клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора като нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправна. Позовава се на съдебна практика, включително на практиката на СЕС. Оспорва претенцията за такси по договора, като твърди, че в допълнителното споразумение от 19.04.2011 г. не е формирана цена за всяка от услугите, а уговореното възнаграждение противоречи на императивната норма на чл. 10а, 2 ал. 4 от ЗПК. Оспорва клаузата на чл. 13 от допълнителното споразумение от 19.04.2011 г. като противоречаща на чл. 10а, ал 2 от ЗПК, на добрите нрави и като неравноправна по реда на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа направеното признание на иска.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 4 от ЗПК /отм./ и чл. 19 от ЗПК /отм./. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 633/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 18.04.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която В. Г. М., ответница в настоящото производство, е осъден да заплати на “Ю..” АД сумата от 47 582,23 лв. за главница за периода от 20.09.2021 г. до 04.01.2022 г. по извлечение от счетоводните книги на “Ю..” АД към 04.01.2022 г., съставено въз основа на договор за потребителски кредит № .. от 22.02.2008 г., допълнителни споразумения от 26.03.2009 г., 28.05.2012 г., 08.03.2013 г., 23.07.2013 г., 19.02.2014 г., 29.09.2014 г., 23.03.2015 г., 07.10.2015 г., 05.05.2016 г., 30.11.2016 г., 08.08.2017 г. и 30.10.2019 г., сумата от 157,86 лв. – възнаградителна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 28.10.2021 г., със законната лихва върху главницата от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 954,80 лв. – направени по делото разноски, от сумата от 982,84 лв., представляваща платена държавна такса. С разпореждане от същата дата е отхвърлено заявлението за сумата от 1 300,15 лв. – мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата от 66 лв. – такси по договора и сумата от 36 лв. – такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. По повод на дадени от съда указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за потребителски кредит № .. от 22.02.2008 г., се установява, че “Ю..” АД е предоставило на В.

Г. М. кредит в размер на 45000 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по договора, на равни месечни вноски, всяка в размер на 375 лв., включващи лихва и главница, по включен в договора погасителен план. От представения заверен препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №..., том I, рег. №.. дело № .. г. на нотариус с рег. №.., действащ в района на СРС, се установява, че ответницата е учредила в полза на ищеца договорна ипотека за предоставения кредит, а видно от представеното бордеро ответницата е усвоила кредита на 12.03.2008 г. Като доказателства по делото са приети 13 броя 3 допълнителни споразумения към договора за кредит, както и общите условия, при които същият е сключен.

От представения заверен препис от покана, отправена от ищеца до ответницата се установява, че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, а от приложената разписка се установява, че ответницата е била редовно уведомена на 28.10.2021 г.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, съдът намира следното:

Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответницата В. Г. М. е извършила призвание на иска по основание и размер на вземането на “Ю..” АД, прекратено е съдебното дирене, налице е и искане от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е признато право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на гореизложеното предявените от ищеца искови претенции за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1 300,15 лв. – мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата от 66 лв. – такси по договора, сумата от 36 лв. – такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, дължими по договор за кредит № .. от 22.02.2008 г., следва да бъдат уважени, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 28,04 лв. от общо направените разноски от 982,84 лв., представляващи платена държавна такса.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 121,96 лв., представляващи платена държавна такса.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира 4 същото за неоснователно, като разноски в полза на ответницата не следва да бъдат присъждани.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ОСЪЖДА В. Г. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „С..“, БЛ..., вх. А, ет. 8, АП..., ДА ЗАПЛАТИ на “Ю..” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „В..а”, бул.”О...” № .., представлявано от Д Б Ш и М И В, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

4 от ЗПК /отм./ и чл. 19 от ЗПК /отм./, сумата от 1 300,15 лв. /хиляда и триста лева и петнадесет стотинки/ – мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата от 66 лв. /шестдесет и шест лева/ – такси по договора, сумата от 36 лв. /тридесет и шест лева/ – такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, дължими по договор за кредит № .. от 22.02.2008 г., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 28,04 лв. /двадесет и осем лева и четири стотинки/, представляваща направени разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 11004 от 18.04.2022 г. по гр.д. № 633/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 121,96 лв. /сто двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ - направени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5