Решение № 58 от 12.01.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 493/2023
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 12.01.2024
- Състав
- Ненка Цветанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.3, т.10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. П., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100493 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Й. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. М.“ № 8, ет. 1, чрез пълномощника си адвокат Х. П. Й. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д.
М. М. - управител, със съдебен адрес за призоваване гр. С., ж.к. „Манастирски ливади“, бл.
112, вх. А, ет. 2, оф. 11, против „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., район М., ж.к. М. 3, бул. „А. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от И.а В. Д. и Д. В. Н..
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2022 г. ищецът е сключил с ответника договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1209714 за сумата от 800 лева, която сума е следвало да бъде върната в срок от 30 дни. В договора бил уговорен лихвен процент от 3,38 % и ГПР в размер на 49,85.
В чл. 5 от договора било уговорено, че договорът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мultitude Bank в полза на заемодателя.
Твърди, че в договора не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ищецът не бил получил и необходимата преддоговорна информация, договор за кредит, общи условия и т.н.
Твърди, че в процесния договор не били посочени дължимите вноски по договора за поръчителство и не било посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит. Договорът бил сключен при липса на съгласие, тъй като не бил подписан нито с обикновен, нито с квалифициран електронен подпис. Твърди, че не е подписвал договор за поръчителство.
1
Счита договорът за нищожен и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК. Посочва, че не била спазена изискуемата от закона форма, тъй като не бил написан по ясен и разбираем начин с шрифт не по-малък от 12, на кредитополучателя не бил предоставен екземпляр от общите условия и договорът не бил подписан на всяка страница от него.
Твърди, че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като липсвала яснота за начина на формиране на ГПР. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство, представляващо разход за потребителя, е следвало да бъде включено при формиране на ГПР по кредита и при включването му се нарушавало изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимален размер на ГПР.
Смята, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което водело до недействителност и на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1209714 от 02.11.2022 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, а именно поръчителство от Multitude Bank.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД чрез пълномощника - юрисконсулт Г. Г. депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска.
Твърди, че лихвеният процент бил коректно посочен в договора за кредит и същият бил фиксиран, а не променлив, поради което не били приложими условията за прилагане. В договора се съдържал погасителен план с ясно посочване на размера и падежа на погасителните вноски. Възнаграждението по договора за поръчителство не било дължимо на ответника, а на трето лице, поради което нямало как да бъде включено в погасителния план.
По отношение на размера на ГПР посочва, че същият се изчислявал по предвидена в закона формула, като не било задължително същата да бъде включена в договора за кредит.
Твърди, че кредитополучателят е имал възможност да предостави обезпечение по различни начини, в т.ч. поръчителство от физически лица, поради което сключването на договор за поръчителство с Multitude Bank не било задължително условие за предоставяне на кредита.
Поддържа, че кредиторът не е имал информация за условията, при които е сключен договорът за поръчителство и че сключването на договор за гаранция е резултат от извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, за което кредитополучателят е бил уведомен преди да сключи договора за кредит, но въпреки това е пожелал сключването му и освен това е имал възможност да се откаже от договора в 14дневен срок от сключването му, което също не е сторил.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил против ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 800 лева, представляваща неизплатена главница по договор за 2 предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 1209714, сключен на 02.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че около 4 месеца след настъпване на падежа – 02.12.2022 г. не били плащани никакви суми по главницата и лихвата, респ. не са предприемани никакви действия по изпълнение на задълженията по договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът по главния иск чрез пълномощника си намира насрещната искова молба за неоснователна поради недействителността на договора за потребителски кредит по съображенията, изложени в исковата молба. Оспорва твърдението, че по договора не са заплащани никакви суми. Твърди, че е изпълнил частично задълженията си.
Моли за отхвърляне на насрещния иск като неоснователен.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, чрез пълномощника си адвокат Й. от САК, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.
В проведеното последно съдебно заседание ответникът не се представлява от законов или процесуален представител. Постъпила е молба от пълномощника на ответника – юрк. Г.
Г., с която моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца и да уважи насрещния иск.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства договор № 1209714 за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 02.11.2022 г., СЕФ, общи условия към кредита, се установява, че на 02.11.2022 г. между „Ф. Б.“ ЕООД и М. Й. Х. е сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1209714, по силата на който ответникът в качеството на кредитор се е задължил да предостави на ищеца в качеството на кредитополучател заем в размер на 800 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, като е уговорена падежна дата – 02.12.2022 г.. Общата сума, която е следвало да бъде върната е 827,04 лева, представляваща сбор от главницата и договорна лихва /чл. 3/, при лихвен процент в размер на 3,38 % и ГПР в размер на 49,85 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от страна на дружеството на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с предоставянето му, става неотменима. С чл. 5 от приложимите към договора ОУ е предвидено следното: „5.1. Преди сключване на договора за заем, Дружеството оценява кредитоспособността на кандидат заемателя, въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от кандидат заемателя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в други бази данни, използвани в Република България за оценка на кредитоспособността на кандидат заемателя. 5.2. При оценката на кредитоспособността на кандидат заемателя Дружеството взима предвид и предложените в полза на Дружеството обезпечения по заема. За да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от Дружеството, кандидат заемателя може да предложи едно от следните обезпечения: (а) 3 обезпечение, предоставено от Гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от Дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от Поръчител - предложено от кандидат заемателя и одобрено от Дружеството физическо лице.
5.4. Кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем. 5.5.
Предложеното от кандидат заемателя обезпечение не задължава Дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем. 5.6. В случай, че Дружеството одобри предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза на Дружеството става неотменима от страна, както на заемателя, така и на лицето, предоставило обезпечението. 5.7. След преценка на кредитоспособността на кандидат заемателя, Дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателят да предоставя каквото и да е обезпечение. 5.8. Поръчителят/Гарантът е задължен солидарно със заемателя. При неизпълнение на задълженията на заемателя, Дружеството има право да предяви претенциите си директно към Поръчителя. То не е длъжно преди предявяването им спрямо Поръчителя/Гаранта да поиска удовлетворяването им от заемателя“.
С чл. 7 от договора кредитополучателят е дал изричното си съгласие по чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ кодът за потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията с кредитора да има силата на негов собственоръчен подпис.
Не е спорно, а и по делото е приложена фактура № 461079/02.11.2022 г., от която се установява, че сумата по процесния договор е усвоена от ищеца.
От приетите по делото доказателства – справка за получени плащания по Договор за кредит № 1209714 и справка с изх. № 2023111217001524/14.11.2023 г. от системата на „Изипей“ АД, неоспорени от страните, се установява, че ищецът по главния иск не е извършвал плащания по процесния кредит към ответника.
От приложената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 94485414/12/2022 г. се установява, че към посочената дата задължението на ищеца по процесния договор за кредит възлиза в размер на 1104,00 лева.
По делото е прието като доказателство и удостоверение за наличие на задължение, издадено от ответника в уверение на това, че към 17.12.2022 г. общата дължима сума от ищеца по процесния договор за кредит е в размер на 1144 лева, като в нея са включени 800 лева размер на усвоения кредит, 27,04 лева лихва по кредита, 80 лева такси съгласно Тарифата и 236,96 лева такса за банкова гаранция /услуга, предоставена от партньор на ответника и свободно избрана от кредитополучателя/.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обективна, се установява, че въз основа на предоставените му екранни снимки от ответника по главния иск, не може да се направи категорично заключение относно възможностите за избор на гарант за кредит и дали ищецът е потвърдил получаването на преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/; Договор за потребителски кредит № 1209714/02.11.2022 г., и Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф. Б.“ ЕООД и неговите клиенти.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради противоречие със закона и неравноправност. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото противоречието на оспорената клауза с посочените в исковата молба правни норми.