Решение № 2706 от 15.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6108/2024
- Вид
- Решение № 2706
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 6 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2706 гр. София, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110206108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0009414 от 11.01.2024 г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Витиня“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 94, ал. 1,т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба 2 от 15.03.2002 г. на МТС (по-долу „Наредбата“), на И. П. Я., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700,00 лева.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок.
Твърди, че издаденото НП било незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че допълнителни мотиви ще бъдат изложени след насрочване на делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата до СРС въззиваемата страна взема становище по жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 13.12.2023 г., около 12:30 ч., в гр. София, бур. „Цар Борис“ III на около 50 метра след Автогара Овча Купел, с посока на движение към гр. Перник, И. П. Я., като водач на автобус марка „,,***''“ с рег. № ,,***'', извършвал обществен превоз на пътници от гр. София, 1
Авто гара Сердика до с. Кладница, видно от маршрутно разписание № 22201, със срок на действие 2026годин. Видно от пътен лист № 456708 от 13.12.2023г. била осъществена съвместна проверка и със служители на НАП – В.Н. и Р.Т., като при проверката водача на автобуса И. Я. не издал документ за заплатена превозна цена на 2 броя пътници, а именно служителите на НАП. Прудвид това на жалбоподателя бил съставен АУАН, връчен на му лично на 13.12.2023г. срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0009414 от 11.01.2024 г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба 2 от 15.03.2002 г. на МТС на И. П. Я., ЕГН:
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 94, ал. 1,т. 1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700,00 лева.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе най – вече въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а и въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетелите Г. и В.. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Съгласно разпоредба на чл. чл. 37а, т. 7 от Наредба 2 от 15.03.2002 г. на МТС (Нов ДВ, бр. 44 от 2011 г.) Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи.
Съдът намира, че всяко несъобразяване, леспективно неиздаване на документи за платена превозна цена , съставлява нарушение на закона. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание разпоредбата на чл. чл. 94, ал. 1,т. 1 от ЗАвПр, която гласи, че: който не издаде документ за платена превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба 700 лв. Поради това дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението отнесена към словесното му описание и санкционната норма позволяват на нарушителя да разбере защо е ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита.
Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства. Налице е коректно цитиране на нормативните правила, 2 доколкото направеното изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, е формулирано изчерпателно.
Независимо от горното НП следва да бъде отменено.
Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България , чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че е приближил, навлязъл и преминал на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства относно извършването на това нарушение. По делото са разпитани както актосъставителят А. Г., така и свидетелят К. В., очевидец. Видно от показанията на същите, в тях не се съдържат никакви данни за процесното нарушение, поради което административното обвинение остана недоказано. Единственото което и двамата свидетелите посочват е, че изцяло се придържат към описаното в АУАН и пресъздават част от написаното, а именно, че проверката е била съвмества със служители на НАП. В същото време и двамата твърдят, че въпреки предявяването на АУАН, не могат да си спомнят някаква конкретна сигуация във връзка с процесния случай.
В този смисъл изложеното в атакуваното НП се явява недоказано по един в достатъчна степен несъмнен начин, което е самостоятелно основание за отмяната му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0009414 от 11.01.2024 г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Витиня“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 94, ал. 1,т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба 2 от 15.03.2002 г. на МТС (по-долу „Наредбата“), на И. П. Я., ЕГН: **********, е 3 наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700,00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4