Определение № 1080 от 07.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 25.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20238002900592 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Балкан Биосерт“ ООД, срещу въззивно решение №1460 от 22.11.2022г. по в.гр.д.№1996/2022г. на Пловдивски окръжен съд, IX състав, с което след отмяна на решение №4161 от 31.10.2019г. по гр.д. № 2654/2018г. на Пловдивски районен съд „Балкан Биосерт“ ООД е осъдено да заплати на „Агро - Те р а Груп“ ЕООД на основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 23 001, 07 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на „Балкан Биосерт“ ООД по сключен с „Агро - Тера Груп“ ЕООД на 22.10.2015г. договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2980 да въведе коректно данните от извършени през 2016г. проверки в системата за въвеждане на данни от външни институции, създадена и поддържана от Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което от ДФЗ не е изплатено заявеното от „Агро -Тера Груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. - 2020г. в пълния му размер от 34315,53 лв., като му е наложена санкция в размер на исковата сума, както и за заплащане на сумата от 1638,90 лв. – обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.01.2018г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Балкан Биосерт“ ООД, против „ЗАД Армеец“ АД, обратни искове за заплащане на застрахователно обезщетение, включващо сумата 23001,07 лв., за присъдено обезщетение за 1 пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на „Балкан Биосерт“ ООД по сключен с „Агро - Тера Груп“ ЕООД на 22.10.2015г. Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2980, както и за сумата 1 638,90 лв – обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018г, ведно със законната лихва върху главницата 23 001,07 лв, считано от подаване на исковата молба 25.01.2018г. до окончателното й изплащане, ведно с присъдените суми за разноски, като неоснователни.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл.83 от ЗЗД за изключване или намаляване отговорността му за неизпълнение на сключения между страните договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти. Изтъква, че е съгласувал съдържанието на въведената от него информация в СВДВИ с ищцовото дружество, като негов служител е изпратил имейл на електронната поща на разпитания като свидетел Генади Х.в. Поддържа, че окръжният съд не е обсъдил в пълнота всички доказателства по делото, като е пропуснал съществения факт, че кореспонденцията е изпращана и получавана на адресите на електронните пощи на страните, посочени в т.17.2 от сключения между тях договор, поради което тя обвързва страните. Счита, че от представените от него доказателства се установява, че ищецът разполага със собствен достъп до въведената от „Балкан Биосерт“ ООД информация в СВДВИ и е могъл сам да извърши проверка. Прави оплакване, че съдът не е коментирал частта от т.8 от общите условия, според която, за да не се покрива от застраховката процесната отговорност следва да не може да възникне на друго правно основание.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК. Поставя като обуславящ изхода на спора въпрос а: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните? Твърди, че по поставения въпрос е допуснато противоречие с практиката, формирана с решение №60215/09.12.2021г. по гр.д.№4178/2020г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №86/06.07.2020г. по т.д.

№761/2019г. на ВКС, II т.о., решение №164/04.06.2014г. по гр.д.№196/2014г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №274/24.10.2016г. по гр.д.№2228/2016г. на ВКС, ГК, I V г.о., решение №553/27.06.2013г. по гр.д.№196/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №77/17.03.2015г. по гр.д.№2040/2014г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №235/04.07.2011г. по гр.д.№513/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.

Ответникът по касационната жалба „Агро – Тера Груп“ ЕООД, с.

Алтимир, оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор.

2

Ответникът по касационната жалба ЗАД Армеец“ АД счита жалбата в частта срещу решението по главния иск за основателна, като поддържа, че е налице соченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва като изцяло неоснователна касационната жалба в частта, с която се обжалва решението на Пловдивски окръжен съд по обратния иск.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция съгласно чл.294 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на чл.294, ал.1 от ГПК постановеното решение на касационната инстанция го обързва относно извода за установено неточно изпълнение от страна на ответното дружество н а договорното задължение на ответника п о сключения между страните договор от 22.10.2015г., изменен с анекси от 13.05. 2016г. и 28.09.2016г. , за предоставяне на данни от осъществените от него проверки чрез въвеждане на точни данни от тези проверки в специалната система за това - Системата за въвеждане на данни от външни институции / СВДВИ /. При съобразяване указанията на касационната инстанция за изследване наличието на предпоставки за намаляване или отпадане на обезщетението в хипотезата на чл.83 о т З ЗД , е преценил за значими и подлежащи на доказване както обстоятелството дали ищецът е разполагал със собствен достъп до въвежданата от контролния орган информация в СВДВИ, свързан с възможността за проверка за наличие на технически грешки в тази система, така и наличието на корелиращо на тази възможност задължение за ищеца да извършва последващ контрол относно точното изпълнение на установените в р.ІІІ, т.10 задължения на ответното дружество като контролен орган.

Констатирал е, че в р.ІІІ, т.8 от процесния договор , регламентиращ задълженията на клиента, за ищцовото дружество не е предвидено задължение за последваща проверка на изготвяна от ответното дружество документация с отразените данни от извършваните проверки, включително чрез въвеждането им в СВДВИ. Преценил е, ч е дори за ищеца да е била налице възможност за достъп до отразените от ответното дружество данни в СВДВИ, същият не е бил редовно уведомен за въвеждането на данните. От разпита на свидетеля по делото Любомир Любомиров, представител на ответното дружество, съставът на Пловдивски окръжен съд е установил, че след въвеждането на процесните данни в СВДВИ, свидетелят изпратил имейл по електронната поща, съдържащ файл с нанасените данни за обработваните земи и култури, но на лицето Генади Х.в, за когото не се установява да е бил служител или надлежен представител на възложителя. Според показанията на самия Х.в същият е изпълнявал длъжността кмет на населеното място, в 3 околността на което се намират земеделските земи на арендатора и е съдействал на проверяващите в това му качество. При тези фактически и правни изводи съдът е приел за основателен предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение в размер на 23 001,07 лв., съставляваща сумата, с която е редуцирано от ДФЗ заявеното от „Агро - Те р а Груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016г. По предявените от ответното дружество „Балкан Биосерт“ ООД при условията на евентуалност от уважаване на главния и акцесорния иск на „Агро – Тера Груп“ ЕООД, обратни искове против конституираното по делото трето лице - помагач ЗАД „Армеец“ АД, съдът е установил съществуването на застрахователно правоотношение между страните по застрахователна полица

№1526813100000493693/08.10.2015г., действаща за периода 13.10.2015г – 12.10.2016г., застрахователна полица №1626813100000545362/12.10.2016г ., действаща през периода от 13.10.2016г. – 12.10.2017г. и застрахователна полица №1726813100000607572/06.10.2017г., действаща за периода от 13.10.2017г. до 12.10.2018г ., които са представени по делот о. Счел е за неоснователно възражението на ответника за неустановено покритие на застрахователното събитие. Посочил е, че от текста на Раздел І, т.1.1 от ОУ на „Гражданска отговорност на юридически лица“ не се установява изискване за кумулативно проявление както на събитието, така и на предявената претенция едновременно в периода на действие на застрахователното правоотношение по всяка една от трите застрахователни полици, каквото изискване не е въведено и със законовата разпоредба на чл.429, ал.1 от КЗ. Посочил е, че в конкретния случай периодите н а действие на застрахователно то правоотношение между страните са се застъпвали, поради което както към момента на застрахователното събитие, така и към момента на предявената от ищеца по първоначалния иск „Агро – Тера Груп“ ЕООД претенция, е било налице застрахователно покритие за целия период от 08.10.2015г . до 12.10.2018г. Счел е обаче за основателно възражението на застрахователното дружество, основано на текста на р.ІІ Изключения, т.8 от Общите условия, с което е предвидено застраховката да не покрива отговорност, поета от застрахования по договор, която не би възникнала на друго правно основание, както и отговорност на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение, вкл. и при неточно изпълнение. Приел е, че съобразно законовата разпоредба на чл.429, ал.1, т.2 о т КЗ за застрахователя съществува законова възможност, а не задължение за осигуряване на покритие на отговорност за неизпълнение на договорно задължение, което с ОУ на застраховката „Гражданска отговорност на юридически лица“ обаче изрично е изключен о, поради което за ищеца по обратните искове не е налице валидно договорно основание за предявяването му.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията 4 по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос относно задължението на съда да обсъди всички възражения във въззивната жалба са обвързани с оплакванията на касатора, че в мотивите си съдът не е обсъдил разменената между страните кореспонденция по електронна поща, както и представените доказателства, установяващи че ищецът разполага със собствен достъп до въведената от „Балкан Биосерт“ ООД информация в СВДВИ и е могъл сам да извърши проверка, а също не е обсъдил и доводите му по предявения обратен иск, че отговорността на застрахования може да възникне на друго правно основание при същия фактически състав, тъй като задължението за въвеждане на данните в СВДВИ произтича от нормата на чл.49 ал.4 от Наредба №4/2015г. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК / цитираните от касатора, както и служебно известните на настоящия състав решение №183/21.11.2018г. по т.д. №542/2018г. на ВКС, I т.о., решение №93/27.11.2020г. по т.д. №2013/2019г. на ВКС, I т.о., решение №125/15.01.2020г. по т.д. №1204/2018г. на ВКС, II т.о., решение