Определение № 2395 от 24.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2395 гр. София, 12.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002902045 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „КОДАГ ЕНД ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК: 16003452 срещу въззивно решение № 555 от 10.08.2023 г., постановено от Апелативен съд София по в.т.д. № 1191 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 261348/28.09.2021 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 265 по описа на съда за 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от „КОДАГ ЕНД ПАРТНЪРС“ ООД срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: 121076907, иск за заплащане на сумата 55616,58 лева, представляваща застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор „Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица № 0000838039/05.04.2019 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в реализацията на ПТП на 05.07.2019 година в гр. Пловдив, което е довело до настъпването на материални щети върху застрахования по имуществена застраховка л.а. „Мерцедес АМГ Е 63 С“ с рег. № РВ7815КС, ведно със законната лихва върху сумата по главницата, дължима за периода, считано от 21.10.2019 година /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението, със законните 1 последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати множество процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка.

Оспорва се главният извод на Апелативен съд - София за неоснователност на предявения иск, основан на приемането от страна на съда за доказано, правоизключващото възражение на ответника за това, че самонапускането на автомобила на пътното платно е настъпило поради проявена от водача груба небрежност, изразяваща се в управление на автомобила със скорост, над разрешената за съответния участък.

Излагат се подробни оплаквания за допуснати от въззивния съд множество процесуални нарушения: необсъждане на първоначалната САТЕ при съществени, според касатора, противоречия в заключенията на двамата експерти; пропуск на съда да обясни коя част от показанията на св. Ц. приема за вярна и относима към предмета на доказване, от една страна, а от друга - коя част не приема и счита, че противоречи на останалия събран доказателствен материал; непроизнасяне и недопускане на заявено във въззивната жалба доказателствено искане за допускане на допълнителна САТЕ, която да изследва всяко едно от обстоятелства, носещи потенциал да доведат до самонапускането на автомобила, дали има пряко отношение към настъпването на вредоносния резултат, респ. - ако има, какъв е неговият принос; немотивирана от съда замяна на допуснато доказателствено искане експертиза, изпълнима от специалист по фотограметрия, с нова САТЕ, изпълнена от автоексперт, който не разполага със специалните знания и умения в областта на фотограметрията; извеждане на главния правен извод на въззивния съд, при допускане на грубо нарушение на разпоредбата на чл. 154 от ГПК, както и на принципите за равнопоставеност на страните, и за състезателното начало, вследствие на което съдът е стигнал до неправилен извод за установена по делото груба небрежност на водача на самокатастрофиралия автомобил, без по делото според касатора да е установено, че противоправното поведение на водача му 2

/управление с превишена скорост/, е единствената причина за катастрофата /самонапускането на автомобила/ и настъпването на процесните вреди.

Изтъква се пълната несъстоятелност според касатора, на направения от въззивния съд извод за това, че установената от автоексперта скорост надвишавала „възможния технически предел, който би позволил избягване реализацията на самокатастрофиране“.

Твърди се, че в конкретния случай въззивният съд не е извършил дължимото обследване на всички, въведени в процеса твърдения за факти, съставляващи потенциални причини за настъпването на събитието, при което е приел за доказано възражението на застрахователя, без да е установено наличието на пряка причинноследствена връзка между неизпълненото задължение и вредоносното събитие, като на практика основният извод на въззивния съд се основава на предположение и не е резултат от последователно установени, логически свързани и следващи един от друг доказани факти.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, отмяната му и уважаване на предявения от касатора иск в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулират въпросите:

1. Може ли съдът да приеме за доказано правоизключващото възражение за основателен отказ за изплащане на обезщетение, поради проявена груба небрежност, без да е установено по безспорен начин в процеса наличието на причинно-следствена връзка между квалифицираното като груба небрежност поведение и вредоносния резултат, в частност, че конкретното поведение, покриващо характеристиките на грубата небрежност, е единствената причина за настъпване на вредоносния резултат.

Възможно ли е да се приеме за доказана проява на груба небрежност, като основание за отказ за изплащане на обезщетение, без да е установено в производството по безспорен начин обстоятелството, че проявеното от водача поведение, носещо характеристиките на груба небрежност, задължително и сигурно води до настъпване на вредоносния 3 резултат, доколкото съобразно константната практика на ВКС само тогава, това поведение би било основание за отказ от изплащане на обезщетение. По отношение на тези въпроси се твърди разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, в какъвто смисъл се цитират решение № 185/05.03.2014 г., постановено по т.д. 350/2012 на 1-во т.о. на ВКС, решение № 105/11.07.2017 година, постановено по т.д. 1325/2016 г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 86/18.07.2014 година, постановено по т.д. 2230/2013 г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 185/05.03.2014 г., постановено по т.д. 350/2012 на 1-во т.о. на ВКС, решение № 49/29.07.2013 година, постановено по т.д. 840/2012 г на 1во т.о. на ВКС.

2. Процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди и се съобрази с всички доводи на страните, както и с всички, събрани по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти? При възпроизвеждане на подробните оплаквания в жалбата досежно неизпълнени, според касатора, процесуални задължения на съда по обсъждане на правнорелевантните за спора факти, събраните доказателства, изявленията и възраженията на страните, по този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 27 от 28.06.2017 г. по т.д. № 2430/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во т.о., решение № 43 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 1772/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во г.о. и цитираните в него актове, определение № 458 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 930/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то г.о.

3. Процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва: Следва ли съдът служебно да назначи експертиза, която да отговори на въпроси, имащи основополагащо значение за крайния извод на съда, когато за отговор на същите са необходими специални знания от науката, с каквито съдът не разполага? С твърдения, че съдът не е изискал от автоексперта да извърши техническо обследване на поставени от касатора въпроси, което е довело до необоснованост на решението му се поддържа, че съдът е постановил своето решение в противоречие с 4 практиката на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, част от която касаторът сочи, както следва: решение № 59/24.04.2020 година по гр.д. 3624/2019 година на ВКС и решение № 346 от 19.02.2018 година по гр.д. 619 от 2017 година на ВКС.

4. Процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва: Може ли съдът да обосновава решението си върху правна последица, чийто юридически факт не е бил доказан съгласно разпределената доказателствена тежест и в съответствие с процесуалните норми? По въпроса се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 105/11.07.2017 г., постановено по т.д. 1325/2016 г на 1-во т.о. на ВКС, решение № 16 от 09.03.2016 година по гр.д. 6670 от 2014 година на ВКС, решение № 197 от 10.05.2011 година по гр.д. 430 от 2010 година на ВКС, решение № 49/29.07.2013 г., постановено по т.д. 840/2012 г на 1-во т.о. на ВКС.

Ответникът по касация оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения от касатора иск, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че:

От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че механизмът на събитието е следният, съвпадащ с този, описан в ПТП, а именно: на 05.07.2019 г. около 15,50 ч в гр. Пловдив при движение на увредения лек автомобил по бул.

„Шести септември“ от изток на запад с посока към „Гребна база“ и при 5 навлизане в лява крива на пътното платно, поради движение с несъобразена скорост с релефа и местността, водачът изгубва контрол върху автомобила, напуска вдясно по посоката си на движение пътното платно и реализира ПТП в метален стълб за улично осветление. Причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Мерцедес“, който се е движил със скорост 87,10 км/ч - по-висока от критичната за преодоляване кривата на завоя /80,21 км/ч/. Ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил ако същият се е движил със скорост по-ниска от критичната за преодоляване на завоя - 80,21 км/ч.

Въззивният състав излага, че от заключението по повторната САТЕ , което съдът кредитира се установява, че скоростта на лекия автомобил преди удара е около 98 км/ч, а в момента на удара в стълба - 94 км/ч, като критичната скорост в завоя при движение в дясната пътна лента, гледано от посоката на автомобила е около 91 км/ч.

Според съда, установява се от приложените Общи условия, че сред изключените рискове, при настъпването на които не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, са умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица.

Съдът сочи, че по делото са събрани гласни доказателства - показанията на свидетеля Ц., които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК и от които се установява, че същият е управлявал лекия автомобил, като в началото на м. юли 2019 г. шофирайки в гр. Пловдив, излизайки от хотел „Ландмарк“ на Т- образното кръстовище завил наляво, а при достигане на следващия завой видял куче, на което той реагирал, като натиснал спирачка, за да предотврати удара. Резултатът бил, че колата се разтресла и продължила да се движи по направление направо, като излязла от пътя и се спряла в купчина пръст покрай платното. Близко до пътя имало обикновен алуминиев стълб с дебелина от около 30 см., като при излизането си автомобилът го ударил. Свидетелят обяснява, че на това място настилката на платното не била особено добра /имало вълни/, като допълнително била разпръсната пръст вероятно от изкопни дейности извършвани в близост до пътя, защото видял да излизат камиони. Скоростта, с която се движел преди втория ляв завой била не по- 6 висока от 70 км/ч., като пояснява, че там видимостта е ниска, което препятствало развиването на по-висока скорост. Единственият възприет от водача пътен знак след потеглянето му от хотела бил на Т-образното кръстовище, а именно знак „Стоп“.