Решение № 70 от 21.04.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Габрово, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20224200500092 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 278 от 20.01.2022 г. подадена от „Автогара Севлиево“ ООД, чрез адв. О.М. от Адвокатска колегия - Русе против решение постановено по гр.д. № 438/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд. Във въззивната жалба излага съображения, че решението е неправилно и необосновано, постановено при противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага подробни съображения.

Намира, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като мотивите не са изградени върху всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствения материал.

Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 от ГПК и не е преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност, което от своя страна е довело до грешни правни изводи, а така и до неправилно приложение на чл.

228 от ЗЗД.

Твърди, че по делото не е доказано, че въззивникът е ползвал имот публична общинска собственост, а не собствен на ищеца имот. И ако по делото не е било спорно, че „Автогара Севлиево“ ООД е ползвало имот в гр. Габрово, то неизяснено е останало местонахождението на вещта, за която ищецът твърди,че отдавал под наем и за ползването, на която претендира заплащане на наемна цена. Твърди, че по настоящия спор не е безспорно установено, че страните са надградили преддоговорните си отношения. Счита, че 1 по делото не се е доказал основанието, размер и изискуемост на претендираното вземане.

Твърди, че съдът не е обсъдил всички относими към спора доказателства, в тяхната съвкупност, като по този начин е нарушил процесуалния закон. Позовава се на геодезическото заснемане и показанията на св. Петков.

Като нарушение на материалния закон, въззивникът посочва, че неправилно районният съд е приел, че се касае за наемно правоотношение, по което се дължи изискуема наемна цена, за заплащането на която е осъден. Счита, че недоказано е останало твърдението в исковата молба, че „Автогара Севлиево“ ООД е ползвал имот на ищеца, на възмездно основание.

Твърди, че дори да са възникнали преддоговорни отношения между „Бизнес център – Габрово“ ЕООД и „Автогара Севлиево“ ООД по повод наем на недвижим имот ПИ ***, собственост на ищеца, в крайна сметка, ответникът е използвал съседния имот, който е публична общинска собственост. Счита, че на това основание „Бизнес център – Габрово“ ЕООД не е носител на претендираното материално право, поради което за него не е възникнало и процесуално право да претендира осъждането на „Автогара Севлиево“ ООД да заплати наемна цена за ползването на имот публична общинска собственост. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба не е постъпил отговор от „Бизнес център – Габрово“ ЕООД.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Автогара Севлиево“ ООД не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Бизнес център – Габрово“ ЕООД се представлява от процесуалния си представител, който взема становище да се остави без уважение въззивната жалба, тъй като постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от „Бизнес център – Габрово“ ЕООД срещу „Автогара Севлиево“ ООД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000,00 лв., представляваща наем за 2020 г. за ползването на недвижим имот- реална част от имот, описан в нотариален акт за собственост, като ПИ ** по плана на гр. Габрово и ПИ ** от кв. 68 по плана на гр. Габрово-СЗ-І част от скица – виза № 656/2016 г. на главния архитект на Община Габрово, ведно с лихвата за забава от момента на предявяване на иска до погасяване на задължението. Приложени са писмени доказателства в подкрепа на твърденията.

В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че ищецът не е носител на претендираното притезателно право. Оспорва наличието на наемно 2 правоотношение между двете търговски дружества. Оспорва представителната власт на управителя на „Автогара Севлиево“ ООД. Излага твърдения за наличието на измама от страна на адв. П. спрямо ответното дружество, с цел неоснователно обогатяване. Направил е доказателствени искания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел, че предявения иск е с правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД и съобразно разпределената доказателствена тежест е доказан. Приел е, че няма каквито и да било данни за обект с различно местоположение от процесния, който да е предмет на договорни отношения между страните, поради което идентичността на имота, предмет на протокола от 09.01.2021 г., с имота описан в приложеният по делото нотариален акт, скица и копие от кадастралната карта е преценено в съвкупност с показанията на св. П.. Крайният резултата е уважаване на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявен е иск, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца наемна цена по възникнало наемно правоотношение между страните. Наемът е договор, при който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален и облигационен, в смисъл че не поражда вещно действие. Страни са наемодателя и наемателя. Наемодател може да бъде собственика или владелеца.

Настоящата инстанция намира, че по делото не се доказа по безспорен начин, че ищеца е собственик на имота, в който е бил поставен процесния фургон и отдаден под наем.

По делото има събрани доказателства, както писмени, така и гласни, от които не може да се направи категоричен извод, че в имота на ищеца е бил поставен фургона, предмет на облигационното правоотношение. Имотът на ищеца граничи с имот публична общинска собственост. За собствения си имот ищеца се легитимира с нотариален акт, но съседния имот по никакъв начин не му е бил предоставен, дори няма твърдения в тази насока. От 3 показанията на свидетелите, разпитани по делото не се установява, че фургонът е бил поставен в имот с идентификатор *** и от там ищеца да черпи права за наличие на облигационно правоотношение. Ангажираните доказателства като протокол от 09.01.2021 г. и свидетелските показания не доказват по категоричен начин твърденията на ищеца. След като по делото не е доказано, че процесния фургон е бил поставен в имота, който е собственост на ищеца, предявения иск, с който се търси наем от тази вещ, е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските в настоящото производство:

Разноски не са претендирани от въззивника, както за настоящата инстанция, така и за първата инстанция.

Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 245 от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело № 438/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, предявен от „Бизнес център – Габрово“ ЕООД, ЕИК 131088907, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Радион Умников“ № 8, представлявано от И. С. С. срещу „Автогара Севлиево“ ООД, ЕИК 205803446 със седалище и адрес на управление в гр.

Севлиево, ул. „Стоян Бъчваров“ № 8 за заплащане на сумата от 3000,00 лв., като недоказан.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4