Определение № 2213 от 29.12.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2213 гр. Варна, 29.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Частно наказателно дело № 20253110205120 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба от И. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул."Р." № 15, действаща чрез родител и законен представител М. В. В., депозирана чрез адв. Т. Р. Н. от САК срещу Постановление на прокурор при ВРП от 01.12.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство /ДП/ № 2325/2023 г. по описа на Четвърто РУ - гр.Варна, прокурорска преписка №17729/2023 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Варна, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК .

С обжалваното постановление, прокурор от ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК , въз основа на формирания извод, че съставът на чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК не е осъществен, тъй като макар да е причинен съставомерен резултат, не е налице нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил „БМВ 320“ с peг. № В8889ТН- Г.Ж.П.. Прокурорът е извел извод, че причина за настъпилото ПТП е поведението на пострадалото дете.

В жалбата се изразява несъгласие със становището на ВРП, като се твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според жалбоподателя представителят на РП - Варна не е отчел несъответствия в показанията на свидетелите. Изтъква се, че не са установени релевантни за разкриване на обективната истина факти, тъй като не е установена траекторията на 1 движение на пострадалата преди настъпване на пътния инцидент, от навлизането й на пътното плато до удара с процесното МПС, съответно не е установен с категоричност механизмът на настъпване на пътния инцидент.

Жалбоподателят счита, че без никакви аргументи прокурора дава вяра на показанията на водача на лекия автомобил св. Г.П., а не кредитира други гласни доказателства- показанията на очевидците С.И. и А. Р.. Акцентира се, че разследването по делото е проведено в противоречие с принципа за пълно, всестранно и обективно установяване на фактите по делото, с цел да докаже и установи обективната истина по случая.

В заключение се прави искане за отмяна на прокурорският акт, както и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

След като се запозна с материалите по ДП № 2325/2023 г. по описа на Четвърто РУ при ОД - МВР - Варна, съдът установи от фактическа страна следното:

Наказателното производство е образувано на 12.12.2023г., на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършване на първото действие по разследването оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели пострадалата И. М. В., водачът на процесния автомобил Г . Желязкова П., Р.А.И., К.С.Д., С. Т.ов, С.И. И., А. Б. Р., Н.М.С., Н.А. В.. Назначена е било съдебно-медицинска експертиза, назначена и изготвена е автотехническа експертиза. Приобщени са редица писмени и веществени материали, в това число и диск съдържащ записи от подаден сигнал на тел.112.

Въз основа на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал в атакувания прокурорски акт е отразена следната фактическа обстановка:

На 12.12.2023 год. в гр. Б., обл. Варна, в около 14 :15 часа, по ул. „Трети март“, в посока от Север към Юг (от кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към кръстовището с ул. „Софроний Врачански“, в дясната част на пътното платно спрямо посоката на движение се движел лек автомобил „БМВ 320“ с per. № В8889ТН, управляван от Г.Ж.П. със скорост около 24,37 км/ч.

По същото време, по източния тротоар на ул. „Трети март“, се движела група деца - И. М. В., С. Т.ов, С.И. И., А. Б. Р., Н.М.С. и Н.А. В. - ученици в шести клас на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, които отивали да обядват. Пред 2 дом № 26 И. В. предприела пресичане на платното за движение на ул. „Трети март“ в посока от изток към запад, с бягане, като директно тръгнала да пресича, без да се огледа. Водачът на лек автомобил „БМВ 320“ с peг. № В8889ТН- св.Г.Ж.П. възприела пешеходката и предприела спиране. В момента, в който лекият автомобил се установил в покой, пешеходката В. се ударила в страничната предна лява част на превозното средство, в предно ляво колело и оставила следи от допиране по преден ляв калник и лява част на преден капак. След удара пешеходката паднала назад на платното за движение спрямо посоката на първоначалното си движение.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие на В. била причинена епифизиолиза (счупване) в долния край на малкия пищял на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 6-7 седмици.

Извършен бил оглед на местопроизшествие, като е посочено, че обект на огледа е ПТП в гр. Б., на ул. „Трети март“ срещу дом № 20. За основен ориентир (ОР1) е приет електрически стълб, отстоящ на 30 см. от пътното платно. Фиксирано било, че на преден ляв калник на автомобила е намерено петно от опиране, на капака на автомобила в лявата част са намерени следи от опиране на пръсти. Други следи от одраскване и ожулване не са намерени.

Била назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, от която се установява следното:

Скоростта на движение на лек автомобил „БМВ 320“ с peг. № В8889ТН преди произшествието е в размер на 24.37 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е в размер на 9,82 метра. Мястото на удара е в гр. Б., на платното за движение на ул. „Трети март“, на около 6,30 м. след ОР1 и на около 2,30 м. в дясно от левия ръб на платното за движение. Водачът е имал възможност да възприеме пешеходците при навлизането си в процесния участък след преминаването си през кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, когато се е намирал на около 55 метра от мястото на удара.

Разстоянието от мястото на удара, на което се е намирал лекият автомобил „БМВ“, когато пешеходката е навлязла на платното за движение, е 9,04 м. За лек автомобил „БМВ“ ударът е настъпил в страничната предна лява част на превозното средство в предно ляво колело. Посочено е, че поради факта, че не е настъпило прегазване на десен крак на пешеходката, експертизата счита, че ударът е настъпил в момента, в който лекият автомобил се установява в покой.

Водачът на лек автомобил „БМВ“ не е имал възможност да спре безопасно преди мястото на удара при навлизане на пешеходката на платното за движение. Водачът на лек автомобил „БМВ“ е имал възможност да спре безопасно преди мястото на удара в случай, че се е движел със скорост в размер до 20,88 км/ч и своевременно е възприел навлизането на пешеходката на платното за движение. Причина за настъпването на произшествието е навлизането на пешеходката в коридора на движение на лек автомобил „БМВ“.

При тези фактически констатации, прокурорът е приел, че съставът на чл.

343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, не е осъществен, тъй като от 3 анализа на показанията на разпитаните по делото свидетели и предвид заключението на изготвената автотехническа експертиза, може да се направи извод, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие е поведението на св. В. като пешеходец. Прокурорът счита, че пътният инцидент се е реализирал вследствие на неправилно пресичане от нейна страна, а водачът на лекият автомобил не е нарушила правилата за движение по пътищата. С тези аргумента прокурорът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Въпреки изведеният извод за липса на нарушение на правилата за движение по пътищата /разписани в ЗДвП/, прокурорът е разпоредил препис от постановлението, ведно с материалите по ДП да бъдат изпратени на Началника на Четвърто РУ-Варна за преценка относно наличието на административно нарушение и предприемане на действия по компетентност.

След преценка на доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства и при извършена цялостна проверка за законосъобразност на атакувания акт, съдът достигна до следния извод:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, тъй като тя е депозирана пред РС-Варна в преклузивния 7-дневен срок от получаване на преписа на постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ДП № 2325/2023 г. по описа на Четвърто РУ гр.Варна, прокурорска преписка №17729/2023 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Варна.

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация да обжалват конкретния прокурорски акт. Съгласно нормата на чл.243, ал.4 от НПК с такава легитимация разполагат пострадалите от престъпление. В случая се е провеждано разследване за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, вр. чл.

342, ал. 1 НК и безспорно съгласно трайно установената съдебна практика жалбоподателят И. В. се явява пострадал от престъпление, за което е провеждано разследване. Това е така, защото пострадал по смисъла на чл. 74 НПК е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на разследването. Съгласно по-новата практика на ВКС- напр. Решение № 173/16.10.2017 г. по дело № 628/2017 г. на ВКС, НК, I н. о. качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НК следва да се разглежда в широк смисъл, установен с положенията на РР/15.03.2001 г. – 2001/220/ПВР, заменена с Директива 2012/29 от 25.12.2012 г., където в чл. 1ви, б. "а" от решението, и в чл. 2, т. 1 б. "а" от директивата се посочва, че "жертва" е физическо лице, което търпи вреди, изразяващи се и във физическо, душевно или емоционално страдание, или пък икономическа вреда, като всичките те са преки последици от престъпление. Идентично е становището на ВКС застъпено и в Определение № 54 от 9.05.2018 г. на ВКС по ч. н. д. № 419/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г. Тонева.

Поради горните съображения, съдът прецени, че жалбата е депозирана в 4 срок и е подадена от надлежна страна- пострадал от престъпление.

Преценката по обосноваността на обжалвания прокурорски акт включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по следните въпроси:

1. Извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК;

2. От установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка, на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение;

3. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката /а не при събирането и проверката/ на доказателствата - игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници; позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.

При изпълнение на тези си правомощия съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора и в рамките на тези ограничения не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /в този см. Решение № 60 от 25.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 703/2002 г., I н.о./.

Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Правоотношенията са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява господар на процеса / dominus litis/.