Решение № 169 от 08.04.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. ***, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101597 по описа за 2025 година

Производството е по гл. XXIX ГПК /съдебна делба във фазата по допускането й/.

Образувано е по предявен от В. Д. Л., с ЕГН ********** гр. *** C чрез адвокат С. Б. с адрес за кореспонденция гр. *** срещу Д. И. И., с ЕГН ********** гр. *** иск с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК за делба /производството се намира в първа фаза по допускането й/ на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № 3005-56/30.07.2004 год. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 89.69 кв.м., прилежащи части: мазе № 10; таван № 3; 9.30% идеални части от ОЧС, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:

***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

В исковата молба се твърди, че ищецът В. Д. Л. /дъщеря/и ответникът Д. И. И.

/внук/са наследници по закон на Д. И. П., б.ж. на гр. ***, починал на 08.10.2000 год. и на Р.С. И.а, б.ж. на гр. ***, починала на 04.07.2016 год., които са им оставили в наследство следния съсобствен недвижим имот: по нотариален акт – апартамент, 1 находящ се в гр. С. Димитров на улица „***” на III етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и две антрета с обща квадратура 89.69 кв.м., при съседи: изток — дворно място, запад - стълбище и апартамент на Е.Д.Б., север - дворно място и от юг — улица и апартамент на Е.Д.Б., заедно с мазе № 10, при съседи: изток — мазето на Д.

С.Н. и З.В.Н., запад — командно помещение, север помещение за колички и от юг — улица, заедно с таван № 3, при съседи: изток дворно място, запад - коридор и тавана на Д. С.Н. и З.В.Н., север - дворно място и юг – тавана на И. И. П., ведно с: 9.30% идеални части от общите части на сградата без мястото/, която сграда е построена върху държавен терен, съставляващ парцел Х в квартал 107 по плана на гр. С.

Димитров: по Схема № 15-24230-20.01.2017 год. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № 300-556/30.07.2004 год. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта:

1, посочена в документа площ: 89.69 кв.м., прилежащи части: мазе № 10; таван № 3;

9.30% идеални части от ОЧС, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

Ищецът сочи, че на 28.04.2025 год. е изпратил покана до наследодателя на ответника И.Д. И., б.ж. на гр. ***, починал на 05.05.2025 год., получена от него на 30.04.2025 год., с която го кани доброволно да уредят отношенията относно съсобствения имот, като желае да получи за своя дял пазарната му стойност в размер на 45 000 евро. След неговата смърт ищецът е водил разговори с наследника му – ответник по делото, но той е отказал доброволното уреждане на спора.

В законоустановения срок е постъпил ОИМ от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен като в тази връзка са релевирани следните възражения: наследодателите на страните са дарили неформално процесния имот като сватбен дар в полза на бащата на ответника още през 1966г. Релевира, че на 06.04.1986г. дядото на ответника е дал ключа от имота на бащата на ответника като от този момент владението върху процесния имот е упражнявано от бащата на ответника, а след неговата смърт владението е продължено от ответника като същото никога не било прекъсвано. Посочва категорично, че ищцата никога не е живяла в процесния имот и няма ключ от него.

Ответникът е предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаването му спрямо ищеца за собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и давностно владение.

2

В законоустановения срок е постъпил отговор на инцидентния установителен иск, с който ответникът го оспорва като неоснователен със следните възражения: дядото на ищеца по иска никога не е обявявал, че е дарил имота в полза на бащата на ищеца по ИУИ; родителите на ответника по ИУИ до смъртта си са владяли процесния имот и са живели в него; в този смисъл са и подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ; оспорено е обстоятелството, че ищецът по ИУИ през целия си живот е живял в имота, доколкото два месеца след раждането му на 02.07.1986г. той и родителите му след скандали с бабата и дядото са се изнесли от жилището и ищецът по ИУИ заедно с баща му са се върнали след 2 години без майката на ищеца; до навършването на 7г. ищецът е живял на друго място с майка си и като е навършил 7г. се е върнал при баща си в процесното жилище; ответницата е живяла в продължение на 19г. в процесния имот, тъй като родителите й са помагали в отглеждането на детето й; винаги е имала достъп до имота и бащата на ищеца никога не го е препятствала; ответницата е имала ключ от апартамента, доколкото се е грижела за майка си през последните 5 години до смъртта й; след смъртта на бащата на ищеца през м. май 2025г. е останала без ключ, доколкото ключар в присъствието на полиция е сменил патрона на входната врата.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира следното:

Предявен е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от ответника за признаването му спрямо ищеца за собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и давностно владение.

За уважаване на положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищецът по него Д. И. И. носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в отговора на исковата молба придобивно основание – наследствено правоприемство и давностно владение, в това число, че е упражнявал фактическа власт върху имота през определен в закона, период от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/ като установи началния и крайния момент, което владение е било спокойно, явно, постоянно.

Същевременно, съобразно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 6.8.2012 г на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г на ОСГК ищецът по установителния иск Д. Димитров следва да докаже извършването спрямо ответника на такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричане владението на останалите наследници. Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се 3 манифестира явно чрез действия, установяващи своене.

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, отстъпен като обезщетение /л. 4 и сл./ се установява, че първоначалният собственик на процесния апартамент е Д. И. П.. От представеното удостоверение за наследници /л. 6/ се установява, че Д. И. П. е починал на 08.10.2000г. като е оставил за свои наследници дъщеря си – ответник по установителния иск В. Д. Л. и внук си – ищец по установителния иск Д. И. И..

От представената декларация по чл. 26 ЗМДТ /л. 49 и сл./ се установява, че на 11.12.2000г. починалата наследодателка на страните - Р.С. И.а /съпруга на Д. И. П./ е декларирала, че процесният имот е съсобствен между нея, ответницата и починалия баща на ищеца – И.Д. И..

От представената декларация по чл. 14 ЗМДТ /л. 73 и сл./ се установява, че на 20.05.2025г. ищецът по установителния иск Д. И. е декларирал, че процесният имот е съсобствен между страните по делото като видно от декларацията, същата е подписана лично от Д. И. /л. 75/, което представлява по своята правна същност признание на неизгоден факт.

От представената декларация по чл. 14 ЗМДТ /л. 33 и сл./ се установява, че на 12.12.2016г. ответницата е декларирала, че процесният имот е съсобствен между нея и починалия баща на ищеца – И.Д. И..

От представените по делото платежни документи /л. 40-л. 47/ се установява, че през периода от 2004г. до 2025г. данъкът за процесния апартамент и различните такси за комунални услуги за апартамента са заплащани от ответницата.

По делото са представени от ищеца по установителния иск фактури за закупени капаци, желязо за арматура и бетон и транспорт /л. 95- л. 97/, които според ищеца са послужили за строителството на два гаража на адрес: гр. ***.

Представен е и приемо-предавателен протокол от 28.01.2010г. /л. 98/, от който се установява, че на посочената дата е извършено приемо-предаване на монтирана блиндираната врата 200/90 на адрес: гр. ***, ул. „Антим I“ 21, вх. А, ет. 3, ап. 9 между починалия наследодател на ищеца – И. И., в качеството му на възложител и В.П.М., в качеството му на изпълнител.

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение /л. 99/ се установява, че ответницата и Е.В. Д. са признати за собственици на 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** с адрес: гр. ***, ведно с втория жилищен етаж от сграда с 4 ид. № *** и ведно със сграда с ид. № *** на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж и конструкция: масивна с частични стоманобетонни елементи“.

От представените писмени доказателства: наказателно постановление /л.

102/;писмо на община *** /л. 103/; констативен акт на Община *** /л. 104/; акт на община *** /л. 105/ се установява, че на 18.10.1996г. са съставени на В.Л. /починал съпруг на ответницата В. Л. Л. – посоченото обстоятелство се установява от находящото се на л. 108 удостоверение за наследници/ акт за установено административно нарушение и последващо наказателно постановление за осъществено от него незаконно строителство на 2 бр. гаражни клетки без необходимите документи и строително разрешение.

По делото е представен договор за доброволна делба на три етажа от жилищна сграда, находяща се в гр. *** /с предишно име С. Димитров/, *** от 12.05.1972г. /л. 107/, сключен между Е.С. Л. /дъщеря на ответницата В. Л. – посоченото обстоятелство се установява от находящото се на л. 108 удостоверение за наследници/, Л.К.Л. и В.К.Л..

По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищеца по насрещния иск Ю. И.а О. /л. 86, стр. 2 и сл./ и В.Г.А. /л. 87, стр. 2 и сл./ и един свидетел на ответницата по насрещния иск: М. Д. Г. /л. 89 и сл./. От показанията на всички свидетели се установява следното: процесният апартамент е бил собственост на Д. И. П., починал на 08.10.2000г. и на Р.С. И.а, починала на 04.07.2016г.; Д. П. и Р. И.а са родители на ответницата В. Л. и на И.Д. И. /баща на ищеца Д. И. И./, починал на 05.05.2025г.; до смъртта си Д. П., Р. И.а и И. И. са живели в процесния апартамент; родителите на ищеца по установителния иск са се оженили през 1986г. и скоро след това са се развели като майката на Д. И. се е изнесла от процесния апартамент.

От показанията на свидетелите на ищеца по насрещния иск Ю. И.а О. и В.Г.А. се установява, че общият наследодател на страните Д. И. П. е „подарил“ процесния апартамент на сина си И.Д. И. като сватбен подарък, но никога не е бил сключван писмен договор, в който да е обективирано това волеизявление. Установява се още, че ищецът по установителния иск Д. И. е роден е живял в процесния апартамент, от когато се е родил, до преди 5-6 години, когато е заминал да работи в Англия, след което се е връща 2-3 пъти годишно. Свидетелите О. и А. заявяват, че до смъртта на общата наследодателка Р.С. И.а, починала на 04.07.2016г., за нея са се грижили единствено сина й И. И. /баща на ищеца по установителния иск/ и бившата му съпруга – майка на ищеца по установителния иск. Двете свидетелки са категорично, че ответницата никога не е живяла в процесния апартамент и не се е грижила за майка си.