Определение № 145 от 26.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20213100900551 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** Б, представлявано от Светла Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов Маринов срещу М.С. В. – Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена главница в размер на 148 870,81 евро, дължима по Договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и Допълнително споразумение 1/26.08.2014 год., Допълнително споразумение № 2/ 20.08.2015 год. и Допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към него, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски за които суми по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра, били издадени Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и Изпълнителен лист № 242/29.04.2021 год.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, направил е искане за изискване на ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра и провеждане на ССчЕ.

С Определение № 1401/ 26.10.2021 год., съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от нея, ведно с приложените доказателства да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 от ГПК.

В законоустановения срок, ответникът М. В. – Р., чрез пълномощника си – адв. С.С. депозира писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Обективира искане за допускане и събиране на представените с отговора писмени доказателства, както и за задължаване на ответника и трето за спора лице – ЧСИ Г.

Георгиев, рег. № 767 в КЧСИ да представят относими към спора писмени доказателства.

Противопоставя се на провеждането на ССчЕ до представяне по делото на релевантните документи от страна на ищеца.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ), с която ищецът изразява становище за неоснователност и недоказаност на възраженията на ответната страна и формулира искане за оставяне без уважение на доказателствените й искания.

В депозирания отговор на ДИМ, ответницата поддържа вече изразеното становище, 1 навежда допълнителни доводи в подкрепа на своята позиция и отправя нови доказателствени искания.

Съдът приема размяната на книжа за приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от служебно приобщените материали по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд - Силистра.

Ето защо, след като искът е предявен при наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет неизпълнение на задължение по абсолютна търговска сделка, претенцията следва да бъде разгледана по реда на глава XXXII от ГПК – Търговски спорове.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба писмени доказателства са предназначени за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира че следва служебно да бъде изискан заверен препис от Решение № 87/ 10.10.2019 год. по т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд – Силистра.

СЪДЪТ преценява за допустимо и относимо искането на ищеца за провеждане на ССчЕ, тъй като за установяване на релевантни за производството обстоятелства са необходими специални знания.

СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за служебно изискване на ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра е относимо и допустимо, но с оглед изискването му въз основа на разпореждане на съда и служебно изготвяне на препис от него, приобщаването му не е необходимо. Поради горното искането следва да се остави без уважение.

СЪДЪТ съобразява, че настоящото производство е образувано по възражение срещу Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год., издадена по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра. Тази заповед се явява трета поред като с предходно издадените, длъжницата е била осъдена да заплати на настоящия ищец солидарно с другите посочени в заповедите лица различни суми, отново явяващи се част от главницата, дължима по силата на договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и приложимите към него допълнителни споразумения.

2

По възражението срещу първата издадена Заповед за изпълнение № 2137/ 07.09.2018 год. по ч. гр. дело № 1240 по описа за 2018 год. на Районен съд - Силистра, по реда на чл.

422 от ГПК е било образувано т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд – Силистра, като с постановеното по него Решение № 87/10.10.2019 год., потвърдено с Решение № 152/ 27.07.2020 год. по в. т. дело № 54 по описа за 2020 год. на Варненски апелативен съд, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60454/ 05.08.2021 год. по к. т. дело № 2294 по описа за 2020 год. на ВКС, било признато за установено, че настоящата ответница дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД сумата от 35 790, 43 евро – част от цялата просрочена главница в размер на 200 000 евро ведно със законната лихва върху претендираното, на основание договора и анексите му , както и сторените съдебно-деловодни разноски.

Съгласно указанията дадени в т. 2 от ТР 3/ 2016 год. по тълк. дело № 3 по описа за 2016 год. на ОСГТК на ВКС, след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

Макар правоизключващите и правоунищожаващите възражения да са преклудирани, не са такива правопогасяващите и дилаторните възражения на ответника в последващия процес.

Въз основа на дотук изложеното СЪДЪТ намира, че представените с отговора на исковата молба документи не следва да бъдат допускани до събиране, а обективираните в отговора на ДИМ искания за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат съответно пред БНБ и БАЕЗ следва да бъдат оставени без уважение, поради аргумента, че с тях страната навежда осуетяващи възникването на субективното материално право възражения, която възможност е вече преклудирана с оглед влязлото между страните решение по т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд - Силистра.

СЪДЪТ намира, че искането на ответната страна за приемане за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че клаузите на чл. 4, ал. 1 от Раздел I и на чл. 10 от Раздел I I I от договора за кредитна линия, са предварително изготвени и не са индивидуално договорени с нея следва да бъде оставено без уважение, тъй като също касае основанието за възникване на кредитното правоотношение, а това е недопустимо с оглед влязлото вече в сила решение между страните.

СЪДЪТ преценя, че без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за поставяне в тежест на ищеца представянето на всички първични документи за искане и предоставянето на сумите по договора за кредитна линия от 02.09.2013 год. и споразуменията към него, преди изготвяне на поисканата ССчЕ доколкото на вещото лице се дава възможност да се запознае както с материалите по делото, така и да извърши справка в счетоводството на двете спорещи страни.

СЪДЪТ намира, че с оглед състезателния характер на исковото производство и правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест, без уважение следва да бъде оставено искането на ответницата за задължаване на ищеца да направи пояснение за свързаност, новиране или самостоятелност на предходна кредитна линия с тази, договорена на 02.09.2013 год., съобразно текстовете на чл. 3, т. 7 и т. 8 от последно упоменатия договор.

3

СЪДЪТ преценя като неотносимо искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи доказателства за твърдението си в исковата молба за „ ... многократни изменения и разсрочвания, представени с цел да бъдат облекчени в погасяването на дълга кредитополучателят и солидарните длъжници ...”

СЪДЪТ намира, че искането на ответницата по чл. 192 от ГПК за задължаване на ЧСИ Г. Георгиев, рег. № 767 в КЧСИ за предоставяне на справка за получените от ответницата суми по обазуваното по негов опис ИД 844/ 2019 год. следва да бъде оставено без уважение. Причината за този извод на съда е тълкуването дадено в т. 9 от ТР 4/ 18.06.2014 год., постановено по тълк. дело № 4 по описа за 2013 год. на ОСГТК на ВКС, според което не следва да се съобразява фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Така, установяването на сумата, събрана по изпълнителното дело, се явява неотносимо към предмета на доказване.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА

БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 89 Б, представлявано от Светла Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов Маринов срещу М.С. В. – Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена главница в размер на 148 870,81 евро, дължима по Договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и Допълнително споразумение 1/26.08.2014 год., Допълнително споразумение № 2/20.08.2015 год. и Допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към него, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски за които суми по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра, са били издадени Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и Изпълнителен лист № 242/29.04.2021 год. Сумите са платими по банкова сметка на ищеца IBAN: *******, ******* в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.

4

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.09.2013 г. между него от една страна и ЕТ „КОМПАС ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“, ЕИК 828062535 – кредитополучател и длъжник, Л. С. В., ЕГН ********** – съдлъжник и М.С. В. – Р., ЕГН ********** – съдлъжник, от друга страна, бил сключен Договор за кредитна линия, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 300 000 евро, като същият бил изцяло усвоен. С три последователни допълнителни споразумения от 26.08.2014 год., 20.08.2015 год. и 31.08.2016 год. кредитът бил револвиран. Според последното споразумение страните констатирали размера на дълга и се съгласили да се намали размерът на кредита от 300 000 евро на 200 000 евро. С документа страните се съгласили и че към 31.08.2016 год., усвоеният и непогасен лимит бил в размер на 216 960 евро, като същият представлявал, дължимата към момента на подписването, главница, а вземането на ОББ АД за същата не било погасено. Крайният срок за погасяване бил удължен до 31.08.2017 год. с възможност за последващо удължаване. Такова обаче не било договорено.