Решение № 611 от 28.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430105035 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД*** против И. В. В. с ЕГН **********.

Твърди се, че претендираните от ищеца вземания произтичат от Договор за банков кредит №***, сключен между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 8000лв. по разплащателна сметка на кредитополучателя. За ползвания кредит кредитопополучателят се задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 13.1060 пункта. Кьм датата на сключване на договора СЛП, прилаган от Банката бил в размер на 0.194% годишно. На кредитополучателя била предоставена и се запознал и приел Методиката на Банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла па ЗПК лихвен процент, базиран на спестяванията (САП) и същата била неразделна част – приложение на договора.

1

Излага се, че страните се уговорили кредитът да бъде изплатен на 120 месечни вноски, като крайният срок за погасяване бил определен до 20.07.2030 г. Размерът на вноските за погасяване на кредита, ведно с дължимата от кредптополучателя лихва били подробно описани в погасителен план - Приложение 1, който бил неразделна част от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 9 от договора, към датата на сключването му, годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 15,97 %, а общата дължими сума от кредитополучателя била 15 330,63 лева. Договорът бил сключен при Общи условия, които представлявали неразделна част от него, а кредитополучателят декларирал, че същите му били предоставени, бил запознат с тях и приемал прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключването и изпълнението на договора.

Твърди се, че Банката изпълнила своето задължение да предостави на ответника уговорения кредит по описания в чл. 1 от договора начин, но кредитополучагелят не изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски, като преустановил извършването на месечни погасителни вноски и изпаднал в забава спрямо своя кредитор - падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпил на 20.09.2020 г.

Сочи се, че предвид допуснатото неизпълнение на договора, Банката взела решение да се разпореди с вземанията, произтичащи от процеснпя договор за кредит, като с договор за цесия от 02.04.2024 г. прехвърлила вземанията си по горепосоченото правоотношение на ищцовото дружество.

По силата на изричното упълномощаване, „Фронтеьс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента, изпратило чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД уведомление за цесия до адреса, посочен в договора за кредит. Същият бил посетен от пощенски служител, който не открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи пратката, поради което било оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. След като срокът за получаване на пратката изтекъл, същата била върната на ищеца в цялост с посочена причина „непотърсена“. Навеждат се доводи, че съобщението следвало да се приеме за връчено при условията на изрично договореното в чл.20.2 от договора фингирано връчване. Сочи се, че 2 съобщението, като приложение към исковата молба, следва да се приеме за връчено най-късно с исковата молба.

Излага се, че с оглед на формираното просрочие и на основание чл. 10 и чл. 10.1.2, т. а от ОУ, предвиждащи, че при наличие на просрочени плащания и неосигуряване на авоари по разплащателната сметка повече от 5 работни дни след датата, на която плащането било станало изискуемо, кредиторът разполагал с право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем след предоставяне па срок за изпълнение, ищцовото дружество, в качеството на кредитор на процесните вземания, изпратило покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на ответника.

Връчването било извършено в условията на изрично договореното между страните по процесното правоотношение фингирано връчване. При условия на евентуалност, счита, че уведомлението следвало да се приеме връчено като приложение към исковата молба.

Сочи се, че предвид обявената предсрочна изнскуемосг, всички вземания станали изискуеми, както следва : Главница в размер на 7 958,17 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 20.09.2020 г.;

Договорна възнаградителна лихва в размер на 4 161,19 лева, начислена съгласно чл. 4 от договора за кредит, за периода от 20.09.2020 г. до 02.04.2024 г.; Лихва за забава в общ размер на 1 040,79 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025г.;

Лихва за забава в общ размер па 148,86 лева, начислена на основание чл. 86 от ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025г.

Горните суми била претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.*** на ПлРС била издадена заповед за изпълнение, но при условията на чр.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуванията на горните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение.

При условие на евентуалност, в случай, че съдът не приеме че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, вследствие на което бъде 3 отхвърлен изцяло или частично установителният иск, ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5224,45лв., представляваща главница по вноски с падеж от 20.08.2025г. до 20.07.2030г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът И. В. е представляван в исковото производство от особен представител адв.Е. П., който в депозирания писмен отговор е ангажирал становище за неоснователност на исковите претенции. Счита, че ищеца няма активна материално правна легитимация, т.к. цесията не е породила действие.

Релевира възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т 7-9 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК. Оспорва като нищожни клаузите за начисляване на договорна лихва, като противоречащи на закона и добрите нрави, както и поради обстоятелството, че представляват неравноправни клаузи по смисъла на Закона за зашита на потребителите.

Счита, че кредитът не е законосъобразно обявен за предсрочно изискуем.

Релевира и възражение за давност.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Исковете срещу ответника И. В. В. са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.*** по описа на РС-Плевен, поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

Установява се от представения препис на Договор за банков кредит №*** и общи условия към него, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на кредитор и ответника И. В. В., в качеството на кредитополучател, че по силата на това съглашение кредитора се задължил да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 8 000лв.

Връщането е било уговорено на месечни вноски по погасителен план, инкорпориран в Договора, с последна дата на падеж 20.07.2030г. Според обективираното в т.4., уговорено е било заплащане годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване Лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, който към момента на 4 подписване на съглашението е бил 0.194 % годишно, увеличен с надбавка от 13.1060 пункта. В т.4.3. страните са уговорили възможност за банката да увеличи договорения лихвен процент при прекратяване от страна на кредитополучателя на ползването на посочени продукти, предлагани от кредитодателя. Според посоченото в т.7,7 методиката на банката за определяне на лихвения процент, базиран на спестяванията е неразделна част - приложение към договора за кредит. Видно е от отразеното в т.9, че към датата на сключване на договора, годишният процент на разходите е 15.97 %, а общата сума дължима от кредитополучателя се изчислявала на 15330.63 лева, включваща общия размер на кредита, както и всички известни на банката разходи по кредита, в това число: лихви; застрахователни премии за застраховка „Спокойствие с FiHealth“; комисиона за кредитна оценка и одобрение в размер на 50.00 лева; такса за банков пакет; съгласно Тарифата на банката. Според обективираното в т.15 непогасените вноски се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден, като е предвидено, че при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Видно е от отразеното в т.20.2, че всяка от страните е поела задължение да осигури получаването на съобщения, изпратени до нея от другата страна по договора, на посочения при сключването му адрес. Страните са се съгласили, че всяко изпратено на посочения адрес на съответната страна съобщение, известие, уведомление, покана и други с препоръчано писмо или телеграма ще се счита за получено на датата, отбелязвана от пощенската служба или доставчика, че писмото, телеграмата или известието за тяхното получаване е било доставено на адреса, независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните последици, свързани с получаването му.

Видно е, че приложимите към съглашението Общи представляват неразделна част от него и са подписани от страните. условия

Установява се от приложения препис на Договор за цесия от 01.02.2022г. и Анекс към него от 02.04.2024г., подписани между „Първа инвестиционна банка” АД от една страна като цедент и ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД от друга като цесионер, че заемодателя по процесния Договор за банков 5 кредит е прехвърлил произтичащите от него вземания в полза на ищеца.

Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.

От представения препис на пълномощно, изходящо от „Първа инвестиционна банка” АД, се установява, че цедента е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземания, които са били цедирани с договора от 02.04.2024г.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която е изслушано в о.с.з. на 02.04.2026г. От него се установяват следните обстоятелства: установява се, че сумата по кредита от 8000лв. е усвоена по сметката на кредитополучателя, посочена в Договора. Установява се също така, че е налице погасена от кредитополучателя сума за главница в размер на 41,83 лв., за договорна лихва 79,80лв. и погасена наказателна лихва от 0,22 лв. или общо 121,85 лв. за първа падежна вноска. Установява се още, че не е било извършено плащане по втора падежна вноска с крайна дата 20.09.2020 г. и падежът на първа просрочена месечна вноска е тази дата. Видно е от експертното заключение, че непогасената главница се изчислява на 7958,17 лв., а размерът на договорната лихва за периода от 20.09.2020 г. до 02.04.2024 г. възлиза на 3491,32 лв.

Размерът на законната лихва върху главницата от 7958,17 лв. за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г. се изчислява на 1026,29 лв., а лихвата за забава върху същата главница за период от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г. възлиза на 154,58 лв.