Решение № 193 от 16.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Кюстендил, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500011 по описа за 2023 година

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 10064/07.12.2022 г. от К. В. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.ул."С."№**, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Г. Ч., със съдебен адрес: гр.С. ул."И.Д."№7, ет.5, ап.9, насочена против Решение № 508 от 11.11.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1317/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е признал за установено по отношение на К. В. В., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 1600 лв. главница, 249.68 лв. договорна лихва, 809.35 лв. обезщетение за забава, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 25.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането; респ.осъдил е К. В. В. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 716 лв. деловодни разноски за заповедното и исковото производства.

Въззивницата навежда съображения за недопустимост и неправилност на постановения от ДнРС съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Акцентира на това, че районният съд не се е произнесъл изобщо по направените с отговора на исковата молба и поддържани с две допълнителни становища и в открито съдебно заседание доказателствени искания. Допълва, че решението е постановено при липса на мотиви, като в него районният съд не бил обсъдил нито едно от събраните по делото доказателства, съдържанието на процесния договор за кредит и погасителен план към него, не били обсъдени и наведените твърдения във връзка с нищожност на договора.

1

Счита, че по този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правата на въззивницата. Подчертава, че наведените пороци за пълна нищожност на договора, респ. нищожност на отделни клаузи от него, са преюдициални за предмета на делото. Позовава се на чл. 7 ал. 3 от ГПК, като твърди, че съдът е служебно задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, дори и без наведено възражение в тази насока и в случая е бил длъжен да обсъди въпроса за нищожността на сделката в мотивите на постановеното решение при наличие на изрично възражение в тази насока. Счита, че районният съд в противоречие с материалния закон е приел, че по процесния договор за кредит не била начислена неустойка на К. В.. Допълва, че първоинстанционният съд бил допуснал и съществено процесуално нарушение, с което ограничил процесуалните права на ищцата, като погрешно разпределил доказателствената тежест в доклада по делото, какъвто не бил съставен в първоинстанционното произодство.

Аргументира се в подкрепа на твърдението си за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената в закона форма. Аргументира се в подкрепа на становище за нищожност на договора и на основание чл. 11, ал. 1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР, като подчертава, че в договора ГПР е посочен само като процент, респ. липсва ясно разписана методика за формирането му, същевременно посоченият ГПР в договора бил грешен, а действителният в размер на 162.41 % бил над максимално установения праг според чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Навеждат се доводи за нищожност на договора и по см. на чл. 26, ал. 2, пр.1 от ЗЗД, предвид наличието на изначална невъзможност на потребителя да осигури в срок посочените в договора обезпечения, при непредставяне на които се начислявала предвидената в договора неустойка. Излага се становище, че предвидената в договора неустойка противоречи на добрите нрави, същевременно сочи довод за наличие на заобикаляне на закона по см. на чл.26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Счита, че е налице неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка на осн. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като се подчертава, че клаузата не е индивидуално уговорена съгл. чл.146 от ЗЗП. Твърди, че е налице пряко нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвид невключването в ГПР на разходите за неустойка, респ. нарушен бил чл. 19, ал.4 ЗПК, водещ до нищожност на договора като цяло, предвид заблуждаването на потребителя от търговеца за действителния размер на ГПР. Подчертава, че на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК всички клаузи в договор, които надвишават определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК са нищожни, а с действията си ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК, респ. клаузите в договора са нищожни на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Изразява становище, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по см. на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, респ. целият договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Акцентира, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаган между страните, представлява 2 заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и по смисъла правото на ЕС. Обобщава, че уговорените в договора клаузи за начисляване на неустойка са съществени и основни за същия договор, тъй като чрез тях се целяло единствено придобиване на сигурна печалба, в допълнение към възнаградителната лихва, и без тези клаузи кредитодателят не би сключил договора, което водело до пълна недействителност на договора в цялост, не само на конкретната неустоечна клауза.

Счита, че процесният договор е нищожен и на осн. чл.11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД предвид нищожността на клаузата за възнаградителна лихва (ГЛП) поради противоречие с добрите нрави. Акцентира върху наличието на разлика между посочената в процесния договор за кредит сума, подлежаща на връщане, и реално върната от В.. Излага твърдение, че клаузите в договора не отговарят на изискването на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

В условие на евентуалност, в случай, че бъде приет договорът за действителен, твърди нищожност на отделните клаузи на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респ. чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ГПК и твърди, че В. дължи единствено сумата до размер 413 лева, представляваща разлика между отпуснатата сума от кредитодателя по процесния договор и възстановената от нея сума по договора.

С оглед становището си за неоснователност на главния иск, оспорва и предявения акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава. Навежда съображения за неправилност на решението в частта му за присъдените в полза на ищеца разноски, тъй като смята, че такива разноски не следва да бъдат присъждани. Аргументира с разпоредбите на чл.6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1, пар. 2 и пар. 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и постановено решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. по съединени дела С-224/19 и С-25919, както и се позовава на определение № 366/16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 на ВКС.

Твърди, че отговорността за разноски при предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от страна на потребител срещу кредитодател – финансова институция, респ. при наведени съображения в тази насока не следва да се разпределя съобразно уредбата на чл. 78, ал.

3ГПК , поради противоречие с правото на ЕС.

Иска се обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В условие на евентуалност, се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск до сума в размер на 413 лева, като разноски не бъдат присъждани в полза на ищеца. Прави се възражение за недължимост и прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, доколкото липсват доказателства за реалното му заплащане. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД чрез процесуалния му представител по пълномощие юрисконсулт Иван Недков, с който се излага становище за неоснователност на 3 въззивната жалба. С отговора се възразява срещу твърденията на въззивницата за недействителност на процесния договор на основание чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК по подробно изложени съображения и аргументирайки се с цитирана съдебна практика по дела със сходен предмет. Оспорват се и наведените оплаквания от въззивницата за противоречие на договора с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като се твърди, че въведеното с тази законова разпоредба изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не помалък от 12 пункта противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, предвид което не следва да бъде прилагано в случая. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Производството пред РС Дупница е образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К. В. В., с която е поддържано искане съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 600 лева главница за периода от 26.10.2018 г. до 26.08.2019 г.; 249.68 лева договорна лихва за периода от 26.10.2018 г. до 26.08.2019 г.; 809.35 лева обезщетение за забава за периода от 27.10.2018 г. до 24.03.2021 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№628/2021 г. по описа на РС Дупница.

С исковата молба се поддържа, че на 10.12.2019 г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019 г. между „"С.к."ООД 4 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на цедента „"С.к."ООД срещу К. В. В., произтичащи от договор за паричен заем №215806 от 26.09.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор.

Ищцовото дружество уточнява, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от "С.к."ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/215806 от 17.12.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи ЕАД до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото било върнато в цялост, като неполучено.