Решение № 733 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000388 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „ВИЙОМ“-ЕООД против решение №260021 от 25.01.2024 год. на СГС, ТО, VI-7 състав, постановено по т.д.№333/2021 год., с което са уважени предявените от „ПИ ЕМ АЙ“-ЕООД срещу „ВИЙОМ“ЕООД искове и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл.266 ЗЗД сумата от 25 135,07 лева – остатък от възнаграждение по Договор за СМР от 04.07.2018г. и фактура № 334 от 23.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 1 256,75 лева – неустойка по чл.21 от Договора за СМР от 04.07.2018г.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „ВИЙОМ“-ЕООД срещу „ПИ ЕМ АЙ“-ЕООД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща получен аванс по Договор за СМР от 04.07.2018г. на отпаднало основание.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че представеният от ищеца Констативен протокол обр.19 от 12.06.2019г. не съществува изобщо и не е подписан от представляващия ответното дружество „Вийом“-ЕООД като възложител, нито представляващият дружеството В. Й. е 1 упълномощавал други лица да подписват такъв протокол. В тази връзка твърди, че необосновано съдът е отказал да уважи своевременно направеното в отговора на ИМ искане да задължи ищеца да представи този протокол в оригинал. Твърди, че необосновано съдът се е позовал на особеното мнение на ВЛ Д. В. от тройната съдебно-графична експертиза, който е дал заключение, че подписът върху Анекс от 19.02.2020г. е на управителя на изпълнителя-ищец „ПИ ЕМ АЙ“-ЕООД Г. М., което било в противоречие на мнозинството ВЛ от тройната експертиза, както и на едноличната такава. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на решението.Моли за отмяна на решението и отхвърляне на първоначално предявените искове като недоказани и неоснователни, както и да уважи насрещно предявените от него искове с правно основание чл.55,ал.1,т.3 ЗЗД.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца „ПИ ЕМ АЙ“-ЕООД, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно, като напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно и съобразено със закона. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, както и постоянната съдебна практика на ВКС.

От доказателствата по делото се установява от фактическа страна следното:

Първоинстнционният съд е бил сезиран с предявени от „ПИ ЕМ АЙ" ЕООД срещу „ВИЙОМ“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата от 25 135,07 лева - остатък от възнаграждение по Договор за СМР от 04.07.2018г. и фактура №334/23.12.2020г. и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 256,75 лева неустойка по чл.21 от договора за СМР от 04.07.2018 г.

В първоинстанционното производство ищецът „ПИ ЕМ АЙ“ ЕООД е твърдял, че с Договор за СМР от 04.07.2018г. ответникът „ВИЙОМ" ЕООД му възложил извършване на СМР на обект Православен храм: Св.Николай Чудотворец, град Берковица, с финансовата подкрепа на ДФЗ-РА, съгласно Договор за безвъзмездна финансова помощ срещу заплащане на 2 възнаграждение в размер на 75 135,07 лева. Последното било дължимо в срок от 1 работен ден от подписване на приемо-предавателен протокол и издаване на фактура. При забава в плащането съгласно чл.21 от договора е уговорено заплащане на неустойка в размер на 0,5% на ден от забавената сума, но не повече от 5%.

За възложените СМР ответникът „ВИЙОМ“ ЕООД извършил авансово плащане в размер на 50 000 лева по фактура №222/08.08.2018 г.

Ищецът твърди, че за изпълнените от него точно и в срок СМР, между страните бил подписан Констативен протокол от 12.06.2019 г, с който работата била приета. За остатъка от дължимото възнаграждение била издадена фактура №334/23.12.2020 г., което възнаграждение не е платено.

Такова плащане не било извършено и след изпратената нотариална покана от 20.11.2019 г. (получена от ответника на 29.11.2019г.) и електронно съобщение по ел.поща на ответника от 30.12.2019г.

Поради забава в плащането на възнаграждението ищецът претендира и заплащане на неустойка за забава по чл.21 от договора в размер на 1 256,75 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми ведно с разноските за производството.

Ответникът „ВИЙОМ“ ЕООД е оспорил исковете с твърдение, че Договора за СМР е прекратен на 19.02.2020г. с подписан Анекс, на проведена двустранна среща между страните, поради неизпълнението му в срок от изпълнителя. Срокът за изпълнение бил 2 години - до 04.07.2020г, до който момент нямало никакви изпълнени СМР от ищеца. Извършените на обекта СМР били изпълнени единствено и само от възложителя.

Ответникът твърди, че липсва съставен протокол обр.19.

Представеният Констативен протокол от 12.06.2019 г. не бил подписан от управителя на „ВИЙОМ“ ЕООД. Той не бил упълномощавал друго лице за подписването му. Подписалото го лице не бил негов служител.

Противопоставя се на приемането му, като твърди, че не може да намери приложение чл.301 ТЗ. При същите възражения оспорва и фактура №334/23.12.2020 г. За съставянето на двата документа твърди, че управителят на ответното дружество узнал едва с връчване на препис от исковата молба.

Счита договора от 04.07.2018г. за прекратен, а задържането от ищеца на платения аванс - да е без основание.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, че договора не е изпълнен от него във възложените части. Не оспорва, че на 19.02.2020г. има проведена среща между страните, но оспорва на нея да е постигнато съгласие за прекратяване на договора, още повече, че към тази дата СМР били изпълнени, приети и обектът е бил въведен в експлоатация.

За съставения Констативен протокол от 12.06.2019г. твърди, че ответникът е уведомен с нотариалната покана от 20.11.2019г., връчена му на 29.11.2019г, поради което и противопоставянето на действията, извършени без 3 представителна власт едва с отговора на ИМ не изключва приложението на чл.301 от ТЗ. Твърди също така, че лицата В. П. и А. Й., подписали договора за ответника, са негови служители.

„ВИЙОМ" ЕООД е предявило срещу първоначалния ищец „Пи Ем Ай“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.3 ЗЗД за сумата от 50 000 лева - връщане на даден по договора от 04.07.2018 аванс поради отпаднало основание – прекратяване на договора за СМР, а на основание чл.86 ЗЗД сумата от 6 138,00 лева - лихва за забава за връщането на аванса за периода от 19.02.2020 г. до 05.05.2021 г.

Ищецът по насрещния иск „ВИЙОМ" ЕООД се позовава на сключения с ответника „Пи Ем АЙ" ЕООД Договор за СМР от 04.07.2018 г. за обект Православен храм „Св. Николай Чудотворец" в гр.Берковица, по който той като възложител платил аванс в размер на 50 000 лева.

Твърди, че договора бил прекратен на проведена двустранна среща между страните на 19.02.2020г. поради неизпълнението му в срок от изпълнителя, тъй като срокът за изпълнение бил до 04.07.2020 г., но ищецът не изпълнил никакви СМР. Твърди, че след сключване на договора многократно са търсили представители на ответника за уточняване на видовете СМР и съставяне на КСС към договора, но контакт не е осъществен, нито на посочените телефони в договора, нито на посочения в ТР адрес на дружеството. Твърди, че извършените на обекта СМР са изпълнени единствено и само от него като възложител. За платения по договора аванс от 50 000 лева ответникът не е представил документи за закупени материали, не са изпълнени и приети СМР, за да бъде приспаднат.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на срещата на 19.02.2020г., когато е подписан Анекс от същата дата, е уговорено връщането на аванса.

Оспорва да е съставен Протокол обр.19 от 12.06.2019г., както и същия да е подписан от управителя на възложителя, или той да е упълномощавал лице за подписването му.

Затова претендира връщането на сумата от 50 000 лева /даден аванс при сключване на договора/ поради отпадане на основанието за получаването му, тъй като договора е прекратен. Претендира и лихва за забава за периода от 19.02.2020 г. до 05.05.2021г. в размер на 6 138 лева.

Ответникът по насрещния иск „Пи Ем АЙ“ ЕООД е оспорил подписа, положен за неговия управител Г. М. в Анекс от 19.02.2020г. Твърди, че подписа не е изпълнен от него.

Оспорва твърдението, че на проведената среща на 19.02.2020г. е постигнато съгласие за прекратяване на договора, както и че ищецът е правил опити да търси ответника на посочените в договора телефони или адрес за кореспонденция.

Оспорва и твърдяното неизпълнение като счита, че възложените с договора СМР са изпълнени и приети с Констативен протокол от 12.06.2019 г, 4 а обектът е въведен в експлоатация на 12.11.2019 г.

Съдът е уважил първоначалните искове, приемайки следното:

Приел е за безспорен факта на сключен между първоначалния ищец „Пи Ем АЙ“ ЕООД и „ВИЙОМ" ЕООД Договор за СМР от 04.07.2018 г. с посочен по-горе предмет – строително-ремонтни дейности на православен храм „Св.Николай“ гр.Берковица. Приел е, че макар към договора да липсва като приложение количествено стойностна сметка /КСС/ и точно посочване на видовете и количествата СМР, то този договор в чл.1 препраща към Договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен от Църковното настоятелство с ДФЗ-РА, към който в Приложение № 1 са посочени дейностите, които следва да се извършват и тяхната стойност, като изпълнител е посочен „ВИЙОМ" ЕООД, а в Приложение №5 към договора (л.795-797) са посочени и конкретните СМР, които следва да се извършат във връзка с възстановяването и ремонта на храма.

Съдът е приел на база събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът „Пи Ем АЙ“ ЕООД е подизпълнител по процесния договор, главният изпълнител по сключен преди това Договор за СМР от 16.05.2016г. с Църква „Свети Николай", гр.Берковица е „ВИЙОМ" ЕООД. В този договор отново са изброени подробно видовете и количествата на СМР, както и тяхната стойност. Затова съдът е приел, че договорът между страните /главният изпълнител като възложител и ищеца като подизпълнител/ има предмет, като препращането в чл.1 е към предходните два договора. Приел е, че подизпълнителят „Пи Ем АЙ“ ЕООД е изпълнило значителна част от възложените му СМР съгласно двустранно подписан от страните Констативен протокол от 12.06.2019г./л.12/, които СМР са на обща стойност 62 612,56 лева без ДДС. В подкрепа на този извод е взел предвид и събраните гласни доказателства, както и съставения акт за установяване на нарушение от Инспекцията по труда гр.Монтана, доказващ, че на обекта се извършват строителни дейности от работници на „Пи Ем АЙ“ ЕООД, а също и заключението на ВЛ по ССчЕ М. С., която при проверката е установила закупуването на материали от гр.Берковица, където се намира и църквата, върху възстановяването на която е следвало да работи ищецът. Също така, ВЛ установява, че фактурите за закупени материали отговарят на част от дейностите, посочени в констативния протокол.