Решение № 327 от 14.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500403 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Е. Р. Р. от гр.Б., чрез адв.Х. П. от АК Стара Загора против Решение № 180 от 29.04.2022г. постановено по гр.дело №3262/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, като частично недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че постановеното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове по същество над размера на ½ ид.част от процесните имоти и неправилно в частта, с която унищожава на основание чл.31, ал.1 ЗЗД упълномощителната сделка и прогласява недействителността на договор за дарение. Излага подробни съображения в тази посока. Сочи, че съдебното решение е постановено при нарушаване на основен принцип в гражданския процес, тъй като ответната страна била поставена в неравноправно положение в процеса по отношение на събирането на доказателства. Не са доволни от решението и в частта за разноските.

По повод на твърдените, че решението на РС Казанлък е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове по същество над размера на ½ ид.ч. от процесните имоти, моли да бъде постановен съдебен акт, с който съдът да обезсили решението и да прекрати производството по делото в тази му част.

По повод на твърдението, че решението е неправилно, моли съда да реши 1 спора по същество, като отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и отхвърли заявената претенция с правно основание чл.31 ЗЗД.

Претендира присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции съгласно списък , който ще представи в съдебно заседание.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Р. В. Т. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Д. И. от САК , с който се твърди нередовност на въззивната жалба, поради липса на документ за платена държавна такса по сметка на ОС Стара Загора. Сочи, че оспорването на решението в частта за разноските е процедура, която има самостоятелен характер по реда на чл.248 от ГПК и мястото за това не е редът на въззивно обжалване на първоинстанционното решение.

По съществото на възраженията изложени в жалбата счита същото за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, обосновано и постановено изцяло в съответствие с установената фактическа обстановка по делото и с приложимия материален и процесуален закон. Счита оплакванията наведени във въззивната жалба за неоснователни, като излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Цитира практика на ВКС по сходни казуси.

Моли да не бъде уважавано нито едно от доказателствените искания на насрещната страна, тъй като за това не са налице предпоставките на чл.266 от ГПК.

Ако съдът уважи искането на насрещната страна за преразпит на свидетели от своя страна правят искане за преразпит на свидетелите Т.Н.Т. и Н.Н.Н., за да оборят евентуалните нови показания на насрещната страна, а също и за отговор на същите въпроси, за които се иска повторният разпит на свидетелите на насрещната страна.

Претендират постановяване на решение, с което бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение, респективно да бъде оставена въззивната жалба срещу него без уважение, както и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Въззивникът Е. Р. Р. от гр.Б., чрез пълномощника си адв. Х. П. от АК Стара Загора, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща упълномощен представител пред въззивния съд.

Въззиваемият Р. В. Т. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Д. И. от САК, редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Д. И. – упълномощен от по-рано, който моли да се остави без уважение въззивната жалба и де се потвърди Решението на първоинстанционния съд.

Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение, като осъди въззивника да й заплати направените по делото разноски.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2 от ЗЗД.

2

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

По допустимостта на исковете:

Съдът счита предявените искове за допустими. Същите са предявени от лице, което е наследник по закон на упълномощителката по процесното пълномощно, която е починала в хода на настоящия процес. Ищцата Р. В. Т. в качеството си на универсален правоприемник на починалата си майка Р.Т.Н. има активна процесуална легитимация да претендира унищожаване на упълномощителна сделка, извършена приживе от нейната майка по реда на чл. 31 от ЗЗД, а също и да претендира нищожността на тази сделка по реда на чл. 26 от ЗЗД. Условието за активна процесуална легитимация за ищцата Р. В.

Т. по реда на чл. 31 от ЗЗД е изпълнено, тъй като от доказателствата по делото се установява, че тя е завела иск за поставяне на майка си Р.Т.Н. под запрещение преди настъпването на смъртта й на 10.01.2022 г.

Отделно от това иск за унищожаване на сделка по чл. 31 от ЗЗД е допустим и на основание чл. 31, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Ищцата Р. В. Т. има и притежава активна процесуална легитимация да води иск относно недействителността и на процесния нотариален акт, тъй като това е изрично предвидено в т. 2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.

По основателността на исковете:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Не се спори между страните по делото, че на 04.08.2021 г. Р.Т.Н. е подписала Пълномощно, с рег. № № 095 и 096 на Кметство с. Г.С., ***. С това пълномощно тя е упълномощила Е. Р. Р. (нейна внучка по линия на сина й Р.В.Р. ) да се разпорежда с процесните недвижими имоти, включително да договаря сама със себе си.

На 11.08.2022 г. Е. Р. Р. е сключила процесния Нотариален акт с № 144, том IV, рег. № 6293, дело № 677 от 11.08.2021 г. на нотариус Н.К., рег. № 700 на НК, с който е дарила от една страна, действаща като пълномощник на своята баба Р.Т.Н., на себе си като дарена процесните недвижими имоти.

Не е спорно между страните също, че преди смъртта си Р.Т.Н. е била настанена в Дом за пълнолетни лица с деменция „Д.П.“, въз основа на договор за настаняване от 09.09.2021 год.

Страните не спорят относно полагането на подписа под процесното пълномощно от Р.Т.Н., а също и при подписване на процесното пълномощно на Р.Т.Н. да е бил оказван натиск или същата да е била заплашвана.

Страните спорят относно действителното здравословно състояние на упълномощителката Р.Т.Н. и съответно относно способността й да разбира и ръководи свободно действията си при подписване на процесното пълномощно, в това число да разбира последиците от подписване на 3 процесното пълномощно в полза на внучката си Е. Р. Р.. Страните спорят също и относно обстоятелствата около заверката на процесното пълномощно.

Разгледани всяко поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и анализирани във взаимната им връзка, доказателствата по делото сочат за наличието на сериозните здравословни проблеми за Р.Т.Н. имащи пряко отношение към възможността й да осъзнава и ръководи поведението си при заверката на процесното пълномощно.

В това отношение и въззивният съд кредитира събраните писмени доказателства - Амбулаторен лист под № 959 от 03.08.2021 г., Етапна епикриза към лист № 959 от датата 03.08.2021 г., /на лист 13 от първоинст. дело/. В същата епикриза е ясно и категорично записано, че се касае за видимо спокойна, неохотно контактна и недооценъчна жена в пенсионна възраст. Същата е ориентирана грубо авто- и дезонтирана алопсихично.

Некритична. МП е със забавен темп, апсихотична, не споделя субективните си колебания. Емоционално с дисформ. Нагласа: Хипобулична. Отрича суицидни мисли. Памет и интелект: болестно снижени на нивото на Лакунарна към Глобарна деменция.

В същия смисъл са и Документите с вх. № 1648/14.02.2022 г. на Районен съд Казанлък, представени от Дома за пълнолетни лица с деменция „Д.П.“.

Съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена и приетата като доказателство по делото втората съдебнопсихиатрична експертиза на вещото лице доктор Д.К.. От заключението на същата е видно, че към датата на извършване на процесното упълномощаване на 04.08.2021 г.

Р.Т.Н. е страдала от СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ от Лакунарен към Глобарен тип. Психическото състояние на Р.Т.Н. към датата на извършване на процесното упълномощаване на 04.08.2021 г. не е позволявало да разбира и ръководи свободно действията си, включително да разбира правните последствия от упълномощаването на Е. Р. Р. с процесното пълномощно с нотариална заверка с рег. № 095 и 096 от 04.08.2021 г. на Кметство с.

Г.С., ***.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй като те кореспондират и на други доказателства по делото, като приетите по делото писмени доказателства (медицински документи) относно здравословното състояние на Р.Т.Н., а също и на заключенията на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответната страна в частта относно здравословното състояние на Р.Т.Н., тъй като те са изолирани и не се подкрепят от никакви други събрани доказателства по делото.

Въз основа на горепосоченото съдът приема, че към датата на процесното пълномощно - 04.08.2021 г. Р.Т.Н. е страдала от Съдова деменция - Лакунарна към Глобарна.

Въззивната инстанция следва да отбележи, че с уточняваща молба пред първоинстанционния съд от датата 10.01.2022г.ищцата, чрез процесуалния си представител е заявила изменение на петитума на предявените искове.

4

Сочи, че на основание практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, като например Решение № 309/14.07.2011 г. по гражданско дело № 1890/2010 г., IV-то гражданско отделение, Решение № 6/31.01.2013 г. по гражданско дело № 470/2012 г., ІІІто гражданско отделение и други, съдът приел, че:

„Когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител (за който не се твърди, че е поставен под запрещение), към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, това е правната квалификация на иска.

Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на воля" за извършване на упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля (при едностранните сделки) и на съгласие (при договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана), както е приел и Б.кият апелативен съд.“.

Точно такъв бил казусът по настоящото дело.

С исковата молба са навели твърдения, че към момента на подписване и заверяване на процесното Пълномощно с рег. № 095 и № 096 от 04.08.2021 г. на Кметство с. Г.С., *** ответницата Р.Т.Н. била в напреднала възраст и с влошено здравословно и психическо състояние, поради това не била в състояние да разбира и ръководи съзнателно действията си.

В същото време към онзи минал момент Р.Т.Н. формално не била поставена под запрещение.

Тъй като упълномощителната сделка била унищожаема следвало, че при сключването на процесния Нотариален акт № 144, том IV, рег. № 6293, дело № 677 от 11.08.2021 г. на нотариус Н.К., рег. № 700 на НК втората ответница Е. Р. Р. действала без надлежно учредена представителна власт и следователно тази сделка била относително недействителна за Р.Т.Н..