Решение № 1501 от 29.10.2015, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 29.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд V гр. състав на публично заседание проведено на 29.09.2015г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА и при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №639 по описа на съда за 2014г. въз основа на закона и данните по делото, за да се произнесе взе предвид:

Иск с правно основание чл. 78, ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Насрещен иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

Постъпила е искова молба от „Феникс

Норд” ЕООД срещу И.И.Р., Г.Б.П. и К. Н. К. с искане да се признае, че ищеца е собственик на 2 бр. нерегистрирани селскостопански ремаркета, един брой деветтонно и един брой дванадесеттонно, веществени доказателства по НОХД 2809/2013г. на ПлРС. Твърди се, че на 18.09.2008г. И.Р. е предал като отпадъчно желязо в базата на ищеца в гр. Долна Митрополия 2 бр. селскостопански ремаркета за сумата от 5 608лв. Няколко дни по-късно, служители от МВР посетили пункта и се поинтересували от посочените вещи, като заявили, че те са предмет на престъпление и ги оставили на отговорно пазене на В.С..

Представители на ищцовото дружество били разпитвани като свидетели по ДП 1501/2009г. по описа на РП Плевен, било образувано и НОХД 2753/2012г. с подсъдими И.И.Р. и Г.Б.П., което приключило с оправдателна присъда. Впоследствие с определение по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК съдът е разпоредил вещите да бъдат предадени на ответника К.Н.К., като лице, претендиращо собственост върху тях.

Твърди се, че наказателното производство не е приключило. Ищецът твърди, че не е участвал като страна в наказателното производство, че не е имал поради това и възможност да обжалва определението по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК, че ремаркетата не са били регистрирани и обозначени, че документа, съгласно който ответника К.К. се е легитимирал като собственик не доказва собствеността, че не е било възможно тези ремаркета, с оглед обема си да бъдат противозаконно отнети, че е заплатил за тях. Поради изложеното, счита, че придобил собствеността върху ремаркетата на осн. чл. 78 ал.1 от ЗС, и моли съда да приеме за установено по отношение на К.Н.К., че той е собственик на посочените вещи. Допълнено е твърдението за собственост, като се твърди, че е изтекла и петгодишна придобивна давност. Претендира разноски. Оспорва насрещния иск.

Производството по делото е прекратено по отношение на двама от първоначано посочените ответници - И.И.Р. и Г.Б.П., на осн. чл. 232 от ГПК, с определение № 2641/18.06.2015г.

Ответника К. Н. К. оспорва предявения установителен иск. Твърди, че той е собственик на процесните две ремаркета, които е придобил през 1994г. чрез покупка на търг, за който е съставен приемо – предавателен протокол № 160 от 09.08.1994г. Предявен е насрещен иск от този ответник срещу ищеца на осн. чл. 108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на процесните вещи. Твърди, че ищеца не може да се ползва от чл.124, ал. 1 от ГПК, тъй като не е бил собственик на ремаркетата, както и не може да се ползва от чл. 78, ал. 1 от ЗС, тъй като те са били обект на престъпление. Твърди, че граждански съд не може да се произнася по повод вещи - обект на престъпление, по което се е произнесъл наказателен съд. Моли съда да отхвърли първоначалния иск като неоснователен и да уважи предявения насрещен иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното: От представения приемо-предавателен протокол № 160 от 09.02.1994г. на ТКЗС с. Тръстеник издаден на осн. чл. 15 от Наредбата за търговете, на К.Н.К. ***, е продаден селскостопански машинен инвентар на стойност 61 200 лв., като част от него са 1 бр. 12 тонно ремарке на стойност 12 000 лв. и 1 бр. 9 тонно ремарке на стойност 7 200 лв. От досъдебно производство Д-1501/2009г. на РП Плевен, образувано по жалба от ответника К.Н.К. за кражба на две негови ремаркета, е видно, че с Протокол за доброволно пазене на 20.09.2008 г. изд. от служител в РПУ – Долна Митрополия, на лицето В.М.С./служител на ищеца/ са предадени за отговорно пазене 1 бр. сиво ремарке – двуосно, 7 тонно и 1 бр. червено ремарке – триосно, 12 тонно, като те са намерени в пункта на ищеца, както и сам той твърди. При приемането на ремаркетата в пункта на ищеца на 18.09.2008г. са изготвени следните документи, приобщени както към обезпечителното, така и към наказателните производства: Покупко – изплащателна сметка № 590 от 18.09.2008г., съгласно която „Феникс Норд” ЕООД е изплатило на И.И.Р. сума в общ размер 5 608 лв., от която удържан данък в размер на 560.80 лв. и получена сума в размер на 5047.20 лв.;

Сертификат за произход № 590 от 18.09.2008г. изготвен от служител на ищеца – М.К, в който е посочено, че отпадъчното желязо е получено от 2 бр. селскостопански ремаркета, и на който сертификат липсват подписи. Предаването на вещите е вписано и в регистър на покупките на ищеца, под № 594 като отпадъчно желязо 14 020 кг. с номер на документ по сделката - №590 и декларация №590 с продавач И.Р..

По досъдебното производство е изготвен обвинителен акт срещу И.И.Р. и Г.Б.П., по който първоначално е било образувано НОХД 2753/2012г. на ПлРС, приключило с оправдателна присъда, отменена по ВНОХД 485/2013г. на ПлОС, а по новообразуваното НОХД № 2809/13г. на ПлРС, с присъда № 270/16.12.2014г., подсъдимите И.И.Р. и Г.Б.П. са признати за виновни в това, че на 18.09.2008г., в околностите на с. Ясен, обл. Плевен, след като се сговорили предварително помежду си, чрез използване на МПС – трактор, отнели чужди движими вещи - 2 бр. селскостопански ремаркета на стойност 5608 лв., от владението на Х.Д.Х., собственост на К.Н.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Тази присъда е потвърдена с

Решение № 35 от 13.02.2015г. по ВНОХД № 40/2015г. на ПлОС. В хода на наказателното производство неколкократно владението на вещите е било въпрос по който са се произнасяли институциите – първият акт е бил протокола за отговорно пазене на ремаркетата, предадени на служителя на ищеца от 20.09.2008г.

Впоследствие, с постановление от 18.11.2010г., по повод молба за връщане на вещите от К.Н.К.,*** е върнал ремаркетата, което постановление е било обжалвано от ищеца „Феникс Норд” ЕООД първо пред ПлРС, а впоследствие - пред ПлОП. С Определение от 27.01.2011г. по ч.н.д. 2014/2011г. на ПлРС, жалбата на ищеца е била оставена без разглеждане, като недопустима, а с Постановление от 25.02.2011г., постановлението на прокурора от ПлРП е било отменено от прокурор от ПлОП. Видно от Определение по чл. 306, ал. 1, т.4 от НПК от 13.06.2013г. на ПлРС по НОХД 2753/2012г. на ПлРС, след постановяване на оправдателната присъда, двете ремаркета – 1 бр. сиво, двуосно, 7 тонно и 1 бр. червено, триосно, 12 тонно, са върнати на К.Н.К.. С определение от 06.01.2014г. по ч.гр.д.

6359/2013г. на ПлРС, като обезпечение на бъдещия иск на ищеца „Феникс Норд” ЕООД, двете ремаркета са били запорирани. По предявения насрещен иск по чл. 108 от ЗС, от ответника К.Н.К., в настоящето производство, също е допуснато обезпечение чрез запор на движимите вещи, като е посочено и физическо лице, което да бъде пазач на вещите.

Съдът при така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

I. По първоначалната искова молба:

Ищецът е предявил положителен иск за установяване собствеността на двете движими вещи, които въпреки, че имат различно описание в различните производства, безспорно са едни и същи – това са ремаркетата, описани както в исковата молба, така и в насрещната искова молба.

Въпреки различното описание на по-малкото ремарке, спор за тяхната идентичност няма. Основанията, на които твърди че е станал собственик ищецът „Феникс Норд” ЕООД са две – придобиване по възмезден начин – чрез покупка, на правно основание, от несобственик, но без да знае това/чл. 78 ал. 1 от ЗС/, и чрез петгодишно давностно владение /чл. 80 от ЗС/.

Следва да се има предвид, че гражданския съд е обвързан с присъдата на наказателния съд, съгл. чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът приема, че двете ремаркета, предадени в пункта на ищеца са били предмет на престъплението кражба, че тази кражба е била извършена от продалия ремаркетата на ищеца - И.Р., но присъдата не е задължителна в частта и, в която е посочено, че откраднатите вещи са собственост на ответника К..

Разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ЗС сочи, че който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Разпоредбата на ал. 2 от същия член обаче изключва от този кръг откраднатите и загубени вещи, каквито безспорно са процесните. Това е и първото основание, поради което съдът намира, че придобиване на осн. чл. 78 ал. 1 от ЗС от ищеца не е осъществено. На второ място - от представените доказателства е видно, че И.Р. в деня на кражбата е продал двете ремаркета на „Феникс Норд” ЕООД. Като търговец, чиято основна дейност е покупко-продажба на метални отпадъци, то ищеца е следвало да положи грижата на „добър търговец” и при предаването на въпросните вещи да изиска талона на всяко от ремаркетата с поставен печат за датата на бракуване или друго доказателство несъмнено сочещо, че към момента на предаване ремаркетата са снети от отчет от КАТ. В случая простата констатация, че ремаркетата са бракувани, основана само на външният им вид не е достатъчна. За редовност на покупките от дружество за изкупуване на черни и цветни метали към този момент са били приложими разпоредбите на Наредба за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали в редакцията и от 30.09.2005г. Съгласно чл. 10, ал. 4 от тази Наредба, при закупуване на отпадъци от черни и цветни метали от лицата в случаите по чл. 54, ал. 2, т. 2 ЗУО, в регистъра се вписват: трите имена на лицето, неговият постоянен адрес, видът на стоката, нейният произход и количество, номерът на платежния документ, както и номер на декларация за продажба на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер по образец съгласно приложение № 5. В случая представеното доказателство – сертификат за произход е по приложение № 6 и се издава в случаите посочени в хипотезата на чл. 10 ал. 5 от Наредбата, когато ”при закупуване на отпадъци от медни и алуминиеви кабели и проводници в регистъра се вписват данните от сертификат за произход по образец съгласно приложение № 6 и/или от удостоверение за произход по образец съгласно приложение № 7.” Тази разпоредба обаче е неприложима за настоящия случай, т.к. се касае за желязо – черен метал, а не за медни или алуминиеви проводници. Приложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 4 и съгласно нея, при покупката е следвало да се представи декларация по Образец №5 – т.е. лицето, предаващо вещта да декларира нейния произход, а не служител на ищеца да заяви, че произхода на желязото са предадени му ремаркета. В този смисъл сертификата за произход не е заменил изискуемата декларация от продавача на вещите. Съдът намира, че поради неспазване на дължимата грижа и неспазване на изискванията на Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, „Феникс Норд” ЕООД не е придобил процесните вещи на правно основание, въпреки възмездността на сделката.

Относно второто основание, на което ищецът твърди, че собственик - придобивна давност, съдът намира, че и то не е било осъществено. Съгласно чл. 80 от ЗС, за да се придобият движимите вещи по давност, те следва да са владяни непрекъснато в продължение на 5 години. Съдът намира, че владението на ищеца, по смисъла на чл. 68 от ЗС – с двете му предпоставки corpus и animus – фактическа власт и намерение за своене, е смутено още с Протокол за доброволно пазене от 20.09.2008 г., когато ремаркетата са предадени на В.М.С., независимо дали той е бил МОЛ при ищеца или само служител.

От този момент владението се е превърнало в държане, ако се приеме, че то е останало в ищеца, а не е прехвърлено на самото физическо лице - В.М.С.. В случая, с подадената искова молба, ищецът сам признава, че той е упражнявал фактическата власт, позовавайки се на владение, поради което съдът приема, че той действително я е упражнявал, но не и като владелец, а като държател.