Решение № 10393 от 16.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10393 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110103167 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 16435/20.01.2023 г., подадена от С. В. К., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете В. Д. Б., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Д. П. Б., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че страните се намират във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени две деца – А. Д. Б., ЕГН ********** и В. Д. Б., ЕГН **********. На 14.01.2023г. около 21.00 часа ответникът се прибрал в лошо настроение. Още веднага започнал да се заяжда с молителката К., като я наричал „курва и че не разбира от мъже и може само да им духа“. Всичко това се случило пред детето В.. В един момент се обърнал и казал, че „тази вечер ще ги удуши и двамата“ и че „ще избие цялата й шибана фамилия“. Тръгнал към молителката с думите „сега ще видиш как ще те удуша“. В. се разпищял и прегърнал майка си. В това време в стаята влязло детето А., а ответникът се обърнал към нея с думите „от четирима ще останем двама“. В. се задавил от писъците и тогава ответникът ударил голямото стъкло на вратата и то се счупило изцяло. Ответникът хвърлял през цялото време попаднали пред погледа му предмети и тряскал врати. Молителката се изплашила както за 1 себе си, така и за децата. Събрала набързо малко дрехи на децата и напуснали апартамента, за да се приютят при родителите на молителката. Тя се обадила на тел. 112.

В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител молят молбата да бъде уважена. Претендират разноски.

Ответникът в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли да бъде съобразена волята на молителите, да бъде прието, че страните са уредили доброволно отношенията си и ответникът се е съобразил с всички искания, включил се е в програма, която работи с неговата агресия.

Със заповед за незабавна защита от 26.01.2023 г. на ответника са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита.

С определение от 26.01.2023г. като страна в настоящото производство е конституирано малолетното дете А. Д. Б..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните липсва спор, че същите се намират във фактическо съпружеско съжителство. Имат родени две деца – А. Д. Б., родена на 22.01.2011г. и В. Д. Б., роден на 08.03.2019г.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално проучване, при проведените срещи децата А. и В. били спокойни, жизнерадостни и свободно споделяли за интересите си и за своя приятелски кръг. Децата не споделят за преживяното насилие от баща си, не търсят присъствието на своя баща, но не са настроени негативно към него. Децата имат изградена емоционална връзка с майка си.

От постъпилото и прието по делото писмо от Дирекция „Национална система 112“ – МВР се установява, че от телефон номер *** в 21.37 часа и в 21.46 часа е постъпил сигнал от лице, представило се като г-жа К.; дежурен 112 към телефон *** в 21.38 часа и 21.52 часа.

2

Ответникът е подал заявление до ДСП – Красно село за ползване на социална услуга – консултация с психолог и курсове за овладяване на гнева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

1. По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 14.01.2023 г., а молбата до съда е подадена на 20.01.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което и молбата се явява процесуално допустима.

2. По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.

По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са във фактическо съпружеско съжителство, като ответникът е баща на малолетните деца А. и В..

От събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на 14.01.2023 г. около 21.00 часа в жилището на страните, молителката С. В. К. е 3 пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея заплашителни и обидни изрази, а именно: „курва и че не разбира от мъже и може само да им духа“, „тази вечер ще ги удуши и двамата“ и че „ще избие цялата й шибана фамилия“, „сега ще видиш как ще те удуша“. Тези изводи се обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която съдът придава изключителна доказателствена сила съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй актът на насилие е извършен без присъствието на други лица. Безспорно се установи, че гореописаният акт спрямо молителката е извършен в присъствието на двете малолетни, общи на страните, деца – А. и В., като с действията си ответникът е извършил и спрямо тях акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.

3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:

При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие, както и доброволно депозираното от ответника до ДСП – Красно село заявление за ползване на социална услуга – консултации с психолог и курсове за овладяване на гнева, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл.

5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалите лица. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв.

4. По налагане на глоба на ответника:

Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и 4 другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези обстоятелства и обстоятелството, че по делото не са представени доказателства относно имущественото състояние на ответника и неговата трудова ангажираност, както и че същият е предприел действия за поправяне на поведението си, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева, която ще въздейства поправително на ответника.

5. По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в размер на 75,00 лева следва да се възложи на ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС, доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от молителя.

Претенция за присъждане на разноски е направена от молителите.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителите сторените по делото разноски. Същите са доказали такива в размер на 600 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на С. В. К., ЕГН ********** и малолетните деца В. Д. Б., ЕГН ********** и А.

Д. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Никола Козлев“ № 6, ет. 1, ап. 1, като налага следната мярка за защита :

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, вх. Б, ап. 29, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. В. К., ЕГН ********** и малолетните деца В. Д. Б., ЕГН ********** и А. Д. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ***, ет. 1, ап.

5

1.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. П. Б., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.

21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, вх. Б, ап. 29, глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Предел“ № 3, вх. Б, ап. 29, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, да заплати на С. В. К., ЕГН ********** и малолетните деца В. Д. Б., ЕГН ********** и А. Д. Б., ЕГН **********, действащи чрез своята майка С. В. К., ЕГН **********, сумата в размер на 600.00 /шестстотин/ лева – разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.

Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6

7