Решение № 2788 от 14.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. С., 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110114252 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.Г.“ ЕООД искова молба против „Т.“ ЕООД /с предишно наименование „Д.И. 2022“/, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 5317.44евро, с вкл. ДДС, представляваща сбор от 1942.91евро с вкл.

ДДС – остатък за доплащане на възнаграждение за месец Август 2024 г. по Договор № О075/23 от 25.10.2023 г., за което е издадена фактура № 0000329080/06.08.2024 г. на обща стойност 3374.53евро с вкл. ДДС и 3374.53евро - дължимо възнаграждение за месец Септември 2024 г. по Договор № О075/23 от 25.10.2023 г., за което е издадена фактура № 0000330010/05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на подаване на исковата молба 12.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните е сключен Договор № О075/23 от 25.10.2023 г., по силата на който в качеството си на изпълнител е извършвал физическа невъоръжена охрана и пропускателен режим пред 1 стационарен пост за охрана на обект: Къща, находяща се на адрес: гр. С., р-н „В.”, /адрес/, срещу което ответникът се задължил да заплаща месечно възнаграждение в размер на 2812.11евро, без включен ДДС. Сочи, че фактическото поемане на охраната е било на 25.10.2023 г., за което съгласно ЗЧОД бил уведомен началникът на СДВР РУ 06. Излага, че договорът между страните е сключен за срок от 1 година, като ищецът изпълнявал задълженията си до 01.10.2024 г., на която дата фактически била прекратена охраната и съответно уведомен началникът на СДВР РУ 06. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение за м.09.2024 г. в размер на 3374.53евро с вкл. ДДС и остатък от дължимото възнаграждение за м.08.2024 г. в размер на 1942.91евро с вкл. ДДС. Излага и че е подал молба за обезпечение на настоящия иск, въз основа на която било образувано ч.гр.д. 177/2025 г. по описа на РС Е.П., а впоследствие въз основа на издадената обезпечителна заповед – изп. дело № 46/2025 г. по описа на ЧСИ С.С.. Моли съда да 1 уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва наличието на сключен договор между страните, но твърди, че ищецът не е изпълнявал непрекъснато задълженията си за периода 23.10.2023 г. – 30.09.2024 г. Сочи, че за времето през което задълженията са изпълнявани, дължимото възнаграждение е платено. Излага, че възнаграждението е следвало да се заплаща авансово – преди периода, за който се отнася. Твърди, че към 01.08.2024 г. е констатирал, че е надплатил авансово дължимото възнаграждение. Прави възражение за прихващане със свои насрещни вземания – 4302.52евро /платени в полза на ищеца на 25.03.2024 г./ и 3469.12евро /платени в полза на ищеца на 09.05.2024 г./, представляващи недължимо платени суми от ответника в полза на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

За съвместно разглеждане е прието релевираното от страна на ответника възражение за прихващане с негови насрещни вземания – 4302.52евро /платени в полза на ищеца на 25.03.2024 г./ и 3469.12евро /платени в полза на ищеца на 09.05.2024 г./, представляващи недължимо платени суми от ответника в полза на ищеца.

По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 258 ЗЗД.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно правоотношение с ответника, по силата на което се е задължил да извършва физическа невъоръжена охрана и пропускателен режим пред 1 стационарен пост за охрана на обект: Къща, находяща се на адрес: гр. С., р-н „В.”, /адрес/, че е изпълнил възложената работа и че същата е приета от ответника в качеството му на възложител; че е уговорено възнаграждение, както и размера му.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на плащането.

По възражението за прихващане:

В тежест на ответника е да установи по делото пълно и главно наличието на негови насрещни вземания в размер както следва: 4302.52евро /платени в полза на ищеца на 25.03.2024 г./ и 3469.12евро /платени в полза на ищеца на 09.05.2024 г./, в частност, че е заплатил сумите в полза на ищеца.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото наличието на основание за получаване, респ. задържане на сумите.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор № О075/23 от 25.10.2023 г., по силата на който ищецът в качеството си на 2 изпълнител се е задължил да извършва физическа невъоръжена охрана и пропускателен режим пред 1 стационарен пост за охрана на обект: Къща, находяща се на адрес: гр. С., р-н „В.”, /адрес/, срещу което ответникът се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в размер на 2812.11евро, без включен ДДС.

Обвените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приложеното на л. 12 копие на договор, от което се установява наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника / с предишно наименование „Д.И. 2022“ ЕООД/, с индивидуализираните в исковата молба елементи.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че фактура № 0000329080/06.08.2024 г. и № 0000330010/05.09.2024г., издадени за задължение по процесния договор за охрана, са осчетоводени от двете дружества, описани са в дневниците за продажби на ищеца в месеца на тяхното издаване, като е начислен и данък върху продажбите.

Съгласно константната практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводствата на страните по сделката, на съответната сума при възложителя като задължение, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36/25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК./.

Видно от заключението на експерта, неизплатеното задължение по фактура № 0000329080/06.08.2024 г. е 1942.91евро с ДДС, а неизплатеното възнаграждение по фактура № 0000330010/05.09.2024г. е 3374.53евро с ДДС или общо неизплатеното възнаграждение по договора възлиза в размер на 5317.44евро с ДДС.

От показанията на разпитания по делото свидетел А.С., ангажиран от ищцовото дружество, се установи, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил охрана на процесния обект за процесните месеци -м.08.2024г. и м.09.2024г. По време на разпита свидетелят в детайли обясни организацията на работа, продължителността на смените, времето на провеждане на инструктажите на служителите, работещи на обекта, както и обстоятелството, че обектът се е охранявал само с нощни смени през седмицата и на 24-часов режим събота и неделя. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.

Възражението на ответника, че не е предоставяна физическа охрана останаха недоказани, доколкото в проведеното на 17.10.2025г. о.с.з, на ответника също е допуснато събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел, при режим на довеждане, но процесуалният представител в проведеното на 06.02.2026г. открито съдебно заседания заяви, че се отказва от свидетеля.

Недоказано остана и възражението за прихващане на ответника с негови насрещни вземания – 4302.52евро /платени в полза на ищеца на 25.03.2024 г./ и 3469.12евро /платени в полза на ищеца на 09.05.2024 г./, представляващи недължимо платени суми от ответника в полза на ищеца.

На страница 5 от ССчЕ, мотивите на отговор на задача 3, вещото лице е посочило, че в счетоводните регистри на ответника стои надплатена сума от 2750.75евро, поради това, че не са осчетоводени всички издадени фактури за охрана.

3

При изслушването в проведеното на 17.10.2025г. открито съдебно заседания, вещото лице посочи, че причината сумата от 2750.75евро да стои надплатена е това, че не са осчетоводени всички фактури, респективно не са осчетоводени и плащания. Така изложеното обуславя извода, че не са налице надплатени суми от ответното дружество, а липсва осчетоводяване на част от фактурите, респективно възражението за прихващане се явява неоснователно.

В обобщение следва извода, че претенцията се явява изцяло основателна за сумата от 5317.44евро с ДДС.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца заплащане на разноски в исковото производство.

По аргумент от т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в обезпечителното производство.

Разноските, направени от страната за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса /в този смисъл Решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2015 г., IV г. о., ГК./, респективно ответникът дължи на ищеца и разноски, сторени в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1510.87евро, от които 766.94 евро – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 434.60 евро – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 212.70евро – държавна такса в исковото производство, 20.96евро държавна такса в обезпечителното производство и 75.67евро – платени такси по изпълнителното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********** / с предишно наименование „Д.И.

2022“ / да заплати на „Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 5317.44евро, с вкл. ДДС, представляваща сбор от 1942.91евро с вкл. ДДС – незаплатен остатък от възнаграждение за месец Август 2024 г. по Договор № О075/23 от 25.10.2023 г., за което е издадена фактура № 0000329080/06.08.2024 и 3374.53евро с вкл. ДДС -незаплатено възнаграждение за месец Септември 2024 г. по Договор № О075/23 от 25.10.2023 г., за което е издадена фактура № 0000330010/05.09.2024 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба 12.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********** / с предишно наименование „Д.И.

2022“ /, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 1510.87евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на 4 страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5