Решение № 602 от 11.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000502751 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 4248 от 03.07.2025 г. по гр.д. 9797/2024 г. СГС, Първо ГО 18 състав е осъдил ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:121718407 да заплати на Й. Н. Х., ЕГН:********** и постоянен адрес: ***, на основание чл.432 КЗ, сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Т. Х., причинена виновно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д", с рег.№ ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 140 000 лв.

С решението са отхвърлени исковете на А. Т. Д., ЕГН:********** за 5000 лева, на Л. Т. Г., с ЕГН:********** за 20 000 лева и на Н. Т. Х., ЕГН ********** за 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им Г. Т. Х..

Подадена е въззивна жалба от ищците чрез адв. Д. К. срещу решението в отхвърлителните части. Оплакванията са, че размерът на обезщетението на майката на загиналия е занижено и че неправилно е прието, че не са били налице отношения между загиналия и сестрите му, обосноваващи присъждането на обезщетение.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Депозиран е отговор от ДЗИ „Общо застраховане“ АД чрез юрк. Р. И., в който се излага, че СГС правилно е определил по справедливост обезщетението за майката на загиналия в размер на 150 000 лева, както и че не са налице основания за присъждане на обезщетение за останалите ищци. Приложено е платежно нареждане за превод по 1 сметка на Й. Х. на 49999,47 лева на 08.08.2025 г.

Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание от 02.04.2026 г. жалбоподателите чрез адв. К., а ответникът по жалбата – с молба от 04.02.2026 г. поддържат тезите си. Адв. К. е подала чрез електронната поща на съда две идентични писмени защити с приложена съдебна практика.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, като правилно е преценено от ОС Видин, че е процесуално допустим. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на елементите от деликта, отговорността на застрахователното дружество, както и че ищците са майка и сестри на загиналия в резултат на ПТП Г. Т. Х..

Спорно пред въззивната инстанция е дали ищците, чийто искове са отхвърлени, са претърпели неимуществени вреди, които да подлежат на репариране от застрахователното дружество. Спорно е и дали майката следва да бъде обезщетена с повече от 150 000 лева неимуществените си вреди.

По повод първия спорен въпрос от значение е следното.

Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения. От значение са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС № 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, тР. и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).

Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от найблизкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия 2 от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.

Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, тР. и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини

(заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. 1275/2019 II т. о. ).

По делото са разпитани И. И. Г., първи братовчед на починалия и на сестрите му и Я. С. Р., приятелка на Л. Г.. Св. Г. е разказал, че познава Г. Х. от неговото раждане, както и майка му, с която са роднини. Живеели са в къща-близнак в гр. *** – свидетелят в източната част, а Г. със семейството си в западната. Поддържали са близки отношения, като често са били заедно на семейни събирания. По думите му Г. е бил трудолюбив, отзивчив и много обичал децата, въпреки че не е имал свои. Често е помагал и сам е търсел начин да бъде полезен. Поддържал е силна връзка с майка си Й. Х., с която са живеели в една къща. Свидетелят описва смъртта на Г. като тежък удар за майка му, която преживяла силен шок, често припадала и дълго време не можела да осъзнае случилото се. Според него с времето състоянието й не се е 3 подобрило, а напротив – тя се е затворила в себе си, ограничила е социалните си контакти и преживява загубата все по-тежко. Г. имал три сестри – А., Л. и Н., като последната живее в чужбина. Свидетелят посочва, че той е поддържал близки отношения с тях и особено с децата им, към които проявявал голяма обич и грижа.

Най-често е контактувал с децата на Л.. Относно реакцията на Л. след смъртта на брат й , свидетелят споделя, че тя също е преживяла загубата тежко, но по-затворено и сдържано, без да изразява открито емоциите си. А., Л. и Н. са семейни. А. живее при майка си в *** със съпруга си А., като имат син на около 20 години. Л. живее в *** със своето семейство. Н. е омъжена за американец и от над 10 години живее в САЩ, където се е установила след запознанството им. Тя посещава България с децата си почти всяко лято. Свидетелят допълва, че Г. е поддържал връзка с Н., особено след смъртта на първата си съпруга. В този период той се затворил в себе си и общувал предимно онлайн, като най-близък емоционален контакт поддържал с Н. и с брат си, който живее в Санкт Петербург. Свидетелят посочва, че Г. често общувал с тях нощем, тъй като имал проблеми със съня.

Свидетелката заявява, че познава Л. Г. от около 20 години, като са съседи в ж.к.

„***“ в София и поддържат близки приятелски отношения. Познава също майка й, брат й Г. и другите й сестри, като е посещавала семейството им в Долна баня и те са й гостували в София. По думите й Г. и Л. са били в много близки отношения, поддържали постоянен контакт и често са се виждали. Г. е помагал с грижите за децата й , а Л. също го е подкрепяла, включително и финансово. Свидетелката посочва, че връзката между тях е била особено силна. Смъртта на Г. била тежък шок за цялото семейство. Майка му е преживяла загубата много тежко, а Л. е изпаднала в депресивно състояние, което се е отразило и на семейния й живот, като за определен период е станала по-затворена и пасивна. Свидетелката потвърждава, че Л. живее в ***, а майка й – в Долна баня, където семейството се събирало редовно през почивните дни. Г. е живял в *** със съпругата си Д. до нейната смърт, след което се е преместил в Септември при втората си жена В.. Отбелязва също, че познава Г. по-скоро покрай Л. и няма детайлни наблюдения върху личния му живот.

Въззивният съд кредитира свидетелските показания, тъй като са последователни и плод на лично възприятие. Тези показания не установяват такава близка, тР. и дълбока връзка, излизаща извън представите за нормална близост. За съда е безспорно, че между трите сестри и големия им брат са съществували отношения на силна взаимна обич, чести контакти и емоционална привързаност, които обаче не излизат извън нормалните за разширеното семейство. Приема за доказано, че Г. и средната сестра Л. са били по-близки в сравнение с близостта на Г. с другите две сестри, като особено след смъртта на съпругата си Г. е търсел подкрепа от сестра си. След този период обаче той е заживял с друга жена и е поел по собствения си житейски път. Не може да се пренебрегне фактът, че както ищците, така и загиналият имат, съответно е имал собствено семейство, живеели са на различни места: най-голямата сестра в ***, средната – в София, най-малката – в Америка, а Г. е живеел в Септември. Съдът не подлага на съмнение, че загиналият е помагал на сестрите при отглеждането на децата им. Безспорно е също така, че семейството се е събирало по празници и че са разчитали взаимно на помощта си. Тези обстоятелства обаче не обосновават наличието на извънредно силна връзка - ищците и загиналият са имали родители, които не са се отказали от грижите за тях, всички те са пораснали, обгрижени от родителите си и са изградили собствени семейства.