Определение № 1571 от 13.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1571 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20238002901286 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дафлорн МЛМ“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 71 от 06.03.2023 г. по в. т. д. № 523/2022 г. на Апелативен съд – Варна. С посоченото решение е потвърдено Решение № 260024 от 10.06.2022 г. по т. д. № 12/2021 г. на Окръжен съд Добрич в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени предявените от „Дафлорн МЛМ“ ЕООД срещу „Дафлорн“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл.79, във вр. с чл.82 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 582 259,57 лв., претендирана като част от цялото вземане в размер на 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нарушението на чл.1 и чл.15 от Дистрибуторски договор от 01.02.2016 г., както и за сумата от 137 694,97 лв., претендирана като обезщетение за вреди от забавено изпълнение на главното парично задължение за периода 05.05.2020 г. - 26.01.2021 г. С въззивното решение на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдено „Дафлорн МЛМ“ ЕООД да заплати на „Дафлорн“ ООД сумата от 8 820 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с направеното от въззивния съд тълкуване на договора между страните, възприет като такъв за дистрибуция, без отчитане, че същият съдържа характеристиките на договора за косвено търговско представителство с оглед договореното последващо продажбата на продукта плащане на цената в 1 изпълнение на отчетна сделка между страните по делото. Според касатора, погрешното тълкуване на правоотношението е предпоставило основния мотив за отхвърляне на иска във връзка с обявяването за нищожна на найсъществената клауза на договора и основна предпоставка за неговото сключване – тази на чл.15, уреждаща ексклузивното право на продажба на добавките, предмет на договора. Позовава се на допуснати нарушения на ТР №1/2020г. от 27.04.2022г.на ВКС, ОСГТК, поради необявяване от първоинстанционния съд, че ще се произнася по нищожността на договорна клауза, съответно неразпределяне на доказателствена тежест, неотстранени от въззивния съд. Изразява несъгласие с приетата от съда нищожност на предвиждащата изключително право за дистрибуция договорна клауза поради несъобразяване с практика на ВАС, според която дистрибуторският договор не само не е забранен от ЗЗК, но е и сред договорите, при които антиконкурентните клаузи са типични и допустими, като „наличието на изключителни права в договора за пласмент“ само по себе си не е основание да се приеме, че договорът нарушава забраната на чл.9 ЗЗК/отм./, сегашен чл.15 ЗЗК. В тази връзка касаторът поддържа, че за да се изведе наличие на антиконкурентна клауза, която противоречи на чл.15 ЗЗК, е необходимо да се направи анализ на съответния пазар, да се установят параметрите му, да се определят конкурентните дружества, какъв е пазарният им дял и поведение на пазара, след което да се определи има ли и какво е засягането на пазара. В обжалваното решение няма нито определяне на съответния пазар, нито се навеждат доводи с какво се засяга конкуренцията, нито се прави оценка на влиянието на договора върху конкуренцията. За неправилен намира различния подход на съда при преценка действителността на процесния договор и тази на представените от ответното дружество аналогични договори, сключени с други дружества, приети за законосъобразни въпреки уредената със същите изключителна дистрибуция на същите продукти за други територии, чрез които договори въззивният съд е обосновал решаващи за изхода на спора мотиви. Това, според касатора, определя решението като крайно несправедливо и достатъчно за допускане на касационното му обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. Също така поддържа за несъобразено от съда, че по делото няма нито едно доказателство, установяващо изпълнение на договорите за изключително представителство за Китай, Хонг-Конг, Южна Корея и Гърция, сключени между ответника и 2 други български дружества. Освен това, последните са местни юридически лица и продажбата на хранителни добавки /пробиотици/, които се включват в кръга на изключителното представителство на ищцовото дружество, са извършени на територията на България, като са го прескочили. За необоснован се сочи направеният въз основа на свидетелските показания извод от въззивния съд, че продажбите на хранителни добавки от страна на ответника са ставали със знанието и съгласието на ищеца. За неправилно намира и приетото от въззивния съд, че притежаването на патент за дадена производствена технология автоматично гарантира създаването на нов пазар за продукти, произведени на базата или чрез помощта на един такъв патент. С тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК. Сочи се, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с актовете на ВКС и на Съда на Европейския съюз, обосноваващи наличието на допълнителнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, съответно:

ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 1 от 24. 07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, I т. о.; Решение на СЕС № С345/14 от 26.1.2015г., както и в противоречие с „Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (97/С 372/03) и Решение № 393 от 21.04.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията за определяне на методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар. Отделно от посочената практика на касационната инстанция, касаторът се позовава и на противоречие с Решение от 21.06.

2000г. по ВАД № 122/1999г.; Решение от 24.10.2000г. по МАД № 32/1997г.;

Решение от 25.04. 1997 г. по МАД № 29/1996 г.; Решение от 08.10.2002 г. по ВАД № 54/2002г. и Решение от 12.05.2007 г. по ВАД № 118/2006 г.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси, по отношение на които твърди, че е налице 3 допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с довода, че отговорът на същите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Когато нищожността на договора, предмет на делото или някоя негова клауза стане видима за съда след приключване на устните състезания по делото, следва ли съдът да възобнови съдебното дирене за да даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства ?

2. В случай, че съдът разглежда дела по ЗЗК, следва ли той да съобразява методологиите, приети от Комисията за защита на конкуренцията по отношение на относими по делото обстоятелства ?

3. Законосъобразна ли е клауза в договор за дистрибуция, според която производител е предоставил на дистрибутор изключително право на продажба на определени стоки за определена територия ?

4. Променят ли характера на договора за дистрибуция клаузи в него, съгласно които няма нито предварителна продажба на стоките предмет на дистрибуторския договор, нито те се предоставят на консигнация, а е предвидено те да се продават директно на трети лица и чак след извършена продажба и депозиран отчет за продажбите да се заплащат на възложителя ?

5. Задължен ли е съдът да определи рамките на „съответния пазар” и „географския пазар” и да посочи в мотивите си как формира тези изводи и коя методология на Комисията за защита на конкуренцията или на общностното право на конкуренция на ЕС прилага ?

6. При пазара на хранителни добавки, по какъв начин става определяне на „съответния пазар” по смисъла на ЗЗК - включва единствено конкретната хранителна добавка, която се продава на територията на страната, или включва конкретния вид хранителна добавка, която се продава на територията на страната или включва всички хранителни добавки, които се продават на територията на Република България ?

Позоваването на чл.280, ал.2 ГПК е във вр. с чл. 281,т.2 и т.3 ГПК, т.е. поради недопустимост и неправилност, без да са изложени обосноваващи ги съображения.

Ответникът – „Дафлорн“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя 4 отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С предявения пред Окръжен съд – Добрич иск се претендира сумата от 582 259.57лв., част от цялото вземане от 1 000 0000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нарушение от страна на ответника на чл.1 и чл.15 от сключения между страните дистрибуторски договор от 01.02.2016г. Приемайки за основателно възражението на ответника за нищожност на уговорката за изключителност на правото на дистрибутора да продава продукти на възложителя на територията на страната, като сключена в противоречие с чл.15 ЗЗК, с първоинстанционното решение искът е отхвърлен.

Сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и доводи на страните, Апелативен съд – Варна е установил, че по делото няма спор, а и от представените доказателства се установява, че на 01.02.2016 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който „Дафлорн“ ООД, в качеството на възложител, е предоставил на „Дафлорн МЛМ“ ЕООД, в качеството на дистрибутор, изключителното право на продажба на следните продукти на производителя - пробиотици серия „Биомилк“, „Лактера“, „Меджик Пауър“, „Мараяс фейс“ и пробиотични закваски на територията на Република България, както и в интернет чрез сайтове за продажба он-лайн; В чл.2 и чл.3 от договора страните се договорили, че възложителят ще продава продуктите на дистрибутора, който ще бъде независим от възложителя търговец на закупената стока и ще я продава от свое име и за своя сметка, без да обвързва възложителя с други задължения към трети лица; С чл.15 от договора, възложителят поел задължението за срока на договора да не продава продуктите на територията 5 на Република България сам или чрез друга фирма, освен чрез съдействието на дистрибутора.

По спорния между страните въпрос дали сключеният между тях договор има характер на договор за търговско представителство или е такъв за дистрибуция, тълкувайки клаузите на същия по правилата на чл.20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че действителната воля на страните при неговото сключване е била създаване на дистрибуторско правоотношение, по силата на което възложителят е поел задължението, като продавач (производител), да продава стоките си на дистрибутора, който от своя страна да ги купува.

Изложено е, че за разлика от обикновения купувач, дистрибуторът е поел и едно допълнително задължение - да продава стоките на други продавачи или на крайните потребители, вследствие на което, поетите от страните права и задължения по никакъв начин не кореспондират с характерните за косвеното търговско представителство учредителна, изпълнителна и отчетна сделки.