Определение № 1179 от 28.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1179 гр. Шумен, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500411 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10924/26.06.2025 г. от И. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.... №24, вх.2, ет.3, ап.27, чрез пълномощника адвокат Л. К. Б. от САК срещу Определение № 1664/09.06.2025 г. постановено по гражданско дело № 20253630101158 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и уважаване на молбата му за освобождаване от такси и разноски, на осн. 83, ал.2 ГПК. Сочи, че няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса от 571.60 лв., както и разноските по исканата ССЕ.

Твърди, че по сходно дело – гр.д. № 338/2025г. по описа на РС-Велики Преслав, е била освободена от заплащане на такси и разноски. Излага подробни съображения.

Препис от частната жалба не е връчван на другата страна /ответника по иска/ по реда на чл. 276, ал.1 ГПК, тъй като и препис от исковата молба все още не е връчен на ответника.

Настоящият съдебен състав по повод на частната жалба приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

1

Гр.д. №1158/2025 г. по описа на ШРС е образувано по повод предявена от частния жалбоподател И. Й. И., срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, искова молба, съдържаща претенции за обявяване за недействителен, сключен между молителката и ответника договор за потребителски кредит.

В исковата молба се съдържа и искане за освобождаване от заплащане на дължимите такси и разноски в производството, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК.

Молителката представила Декларация /л.30 РС/ в която декларирала, че е разведена, няма здравословни оплаквания, притежава недвижимо имущество 1/24 ид. ч. от поземлен имот, МПС марка Мерцедес. Посочила, че няма доходи от заплата, наеми, рента, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в търговски дружества, фирма като Едноличен търговец, пенсия.

Няма източник на средства, както и непълнолетни деца, които издържа. Към исковата молба е приложена и покана за доброволно изпълнение, с която е отразено, че на частната жалбоподателка са наложени и запори на банковите й сметки при „Първа инвестиционна банка“ АД, „ТЕКСИМ БАНК“ АД и „Изипей“ АД /л. 24 РС/.

След дадени указания от страна на първоинстанционния съд /л. 32 РС/, частната жалбоподателка представила Удостоверение за застрахователна стойност на притежаваното от нея МПС, от което е видно че същата е в размер на 1 706 лв. /л.41 РС/, Удостоверение от НАП за декларирани данни, от което е видно, че към 20.05.2025г. няма действащ трудов договор и декларирани данни за осигуряване за периода от 01.05.2024г. до 30.04.2025г. /л.42 РС/, Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, от което е видно, че е разведена и няма деца под 18г. възраст /л.43 РС/, Нотариален акт за покупкопродажба на 2/24 ид. ч. от поземлен имот, ведно с построените в поземления имот жилище на два етажа и лятна кухня /л. 44 РС/, Удостоверение за раждане на дете, което е пълнолетно /л. 45 РС/, Удостоверение за данъчна оценка по чл.

264, ал.1 ДОПК, от което е видно, че притежава идеални части от имот /л. 47 РС/.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приел, че ищецът е на 49 години, в трудоспособна възраст, без някакви здравословни оплаквания, което води до извода, че не извършва някакви постоянни разходи в тази насока. Същевременно липсват твърдения и доказателства за заплащане на наем за жилището, в което живее. На следващо място, с оглед дадените от съда указания за представяне на допълнителни доказателства относно притежавано от същата имущество /лек автомобил и недвижим имот/, от същите доказателства, съдът установи, че молителката притежава различни от посочените в декларацията идеални части от посочения недвижим имот, като притежава идеални части не само от поземлен имот, но и от жилище /от представения нотариален акт става ясно, че същата, в качеството си на съсобственик е придобила допълнително 2/24 ид.ч. от имотите, предмет на сделката/. От друга страна, в исковата молба се съдържат твърдения за налични парични средства, върху които е насочено 2 принудително изпълнение за осъществяване на оспорените с настоящата искова молба задължения. Имайки предвид изложеното, съдът намерил, че в настоящия случай молителката има достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски в производството. Фактите, че молителката притежава имущество, има налични средства в банкови сметки, като няма данни за някакви съществени, постоянни разходи, дават основание на съда да направи извода, че същата има необходимите средства за водене на настоящото производство.

Настоящата въззивна инстанция намира, че частната жалбоподателка има достатъчно средства да заплати таксите и разноските по производството, поради следното:

При направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаването на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

В разглежданата хипотеза декларираните от молителя обстоятелства, както и служебно установените и известни на съда факти от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК , не дават основание да се приеме, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски.

При направена от въззивната инстанция справка в ТРРЮЛНЦ, се установява, че частната жалбоподателка е едноличен собственик на капитала и управител на "ИВОН КРАСОТА И СТИЛ" ЕООД, ЕИК 205218834, "ЙОАННА - ИВ МЕС" ЕООД, ЕИК 206273157 и "ИВЕЙОНН" ЕООД, ЕИК 202244197. Само за последното дружество е публикувана декларация по чл.

38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, че не е осъществявана дейност. В същото време за останалите две дружества се установява, че са представени съкратени счетоводни баланси за 2022 г. в ТРРЮЛНЦ, от които са видни краткотрайните активи на дружествата, собствения капитал и задълженията, като активите и собственият капитал са на значителни стойности – 31 хил. лв. и 6 хил. лв. за "ИВОН КРАСОТА И СТИЛ" ЕООД; за "ЙОАННА - ИВ МЕС" ЕООД активите са 13 хил. лв., а нетните приходи от продажби са 15 хил. лв.

Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ и на основание чл. 23, ал. 6 от същия закон , вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър се считат служебно известни на съда, като самото вписване е достатъчно основание отразените обстоятелства да се приемат за доказани. По аргумент от 3 разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, съответно чл. 221, т. 5 ТЗ, дейността на управителите и членовете на управителните съвети на търговските дружества е възмездна. В случая не са представени доказателства, които да установят, че обратно на въведения в закона принцип, молителят изпълнява дейността на управител, напълно безвъзмездно и то по отношение на всички горепосочени дружества. В тази смисъл вж.

Определение № 1584 от 31.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 767/2025 г., I г. о., ГК, Определение № 64 от 17.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 374/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 325 от 22.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1411/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 254 от 15.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1178/2022 г., II т. о., ТК.

Доколкото не е установено дейността на тези дружества да е прекратена /само за едно от тях е публикувана декларация по чл. 38, ал. 9, т.

2 от Закона за счетоводството/, следва да се приеме, че участието в собствеността и управлението им е възможен източник на доходи за молителя. Без значение за това е дори и ако дяловете му са запорирани, тъй като, сам по себе си, запорът не препятства дейността на дружествата. Извод в обратна насока не може да бъде направен и от липсата на публикувани за тях финансови отчети в Търговския регистър за периода от 2023г. до момента. Вж. и Определение № 376 от 19.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1358/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 64 от 17.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 374/2022 г., III г. о., ГК.

Съдът следва да вземе предвид всички данни и известни обстоятелства, имащи отношение към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК – в цитираната разпоредба данните от декларацията са посочени в т. 2, а съдът следва да вземе предвид и други обстоятелства, оформени в т. 1, т. 3-7. Такива други обстоятелства в случая са публично известните данни за това, че молителят е едноличен собственик на 3 капиталови дружества /като само за едно от тях е публикувана декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството/, а още и техен управител, за което поначало се заплаща и възнаграждение. Така и Определение № 60303 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3221/2021 г., IV г. о., ГК.

По въпроса следва ли съдът да изисква документи от молителя, при условие, че обстоятелствата, които следва да се доказват с тези документи, са публично достъпни в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, респективно дали съдът трябва сам служебно да извърши справка дали търговски дружества упражняват търговска дейност:

Този въпрос би имал значение, ако молителят е подал декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за всяко от дружествата и те са били публикувани поне към датата на произнасяне на въззивната инстанция.

В случая страната дори не е декларирала в декларацията си по чл. 83, ал.2, т.2 ГПК обстоятелството, че е едноличен собственик и управител на търговските дружества. Така и Определение № 60303 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4

3221/2021 г., IV г. о., ГК.

Въззивният съд намира, че следва да се санкционира страната за укриване на обстоятелства, които поставят под съмнение истинността на декларираното по чл. 83, ал. 2 ГПК: непосочено в представената декларация еднолична собственост на капитала на търговски дружества, чийто и управител е молителя, в който смисъл и неразпределението на печалба от дружеството само по себе си не изключва какъвто и да било доход на лицето, напр. от възнаграждение като управител. Така и Определение № 782 от 5.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2858/2014 г., I т. о., ТК.

Освен това молителят не е отбелязал в декларацията си притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки – вж. Определение № 1376 от 21.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 724/2025 г., II г. о., ГК /отбелязал е само липса на влогове, но не и на разплащателни сметки и депозити/.

По възражението на частния жалбоподател, че по друго дело – гр.д.

№ 338/2025г. по описа на РС-Велики Преслав, е било уважено искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК .

Тъй като преценка по приложението на чл. 83, ал.2 ГПК се дължи във всеки отделен случай въз основа на установените по него обстоятелства, е без значение освобождаването от заплащането на такси и разноски по друго дело.

Така и Определение № 330 от 11.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2505/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 148 от 21.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 335 от 30.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2838/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 70 от 15.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.